Посланикът на САЩ сподели виждането си за ромския въпрос

Посланикът на САЩ у нас, Джеймс Уорлик, изнесе публична лекция пред студенти и преподаватели от ВСУ “Черноризец Храбър”. Темата на лекцията на Н. Пр. Джеймс Уорлик беше “Създаване на по-толерантна среда за ромите в България”. Гостуването на посланика в университета беше в рамките на партньорство между посолството на САЩ в България, ВСУ “Черноризец Храбър” и “Асоциация Интегро”, и е част от цикъла “Публични лекции на популярни личности за ролята на равноправното гражданство за постигане на сплотено общество” на кампанията “Благодарим ти, кмете!”. Ето какво сподели Н >Пр. Джеймс Уорлик с академичната общност във Варна:

“Посланието на този кратък филм не е особено сложно, но е важно. САЩ е страна, населена с различни хора. Ние имаме различни религии, различни етноси, различна степен на образование, различни професии. Някои от нас са потомци на първите европейски заселници, други са потомци на коренното население, което е живяло по тези земи, а трети са пристигнали наскоро. Това, което е общо между нас е, че ние сме американци. Това не е само определение за гражданство. Всички хора в този филм наистина вярват, че те СА американци, и тази убеденост се споделя от всеки един гражданин на Съединените щати. В САЩ няма дефиниция за „американски етнос” и ние разглеждаме нашата различност като едно от най-големите ни преимущества. Американците не са възприели това разбиране за една нощ и наистина има още какво да се желае в това отношение. Важното е, че мнозинството от моите съграждани смятат, че дискриминацията и предразсъдъците са пагубни и нямат място в съвременния свят.

Дискриминацията и предразсъдъците влошават и задълбочават ромската сегрегация. Те нанасят вреда не само на бъдещето на ромите, но и на цялото българско общество и на българската икономика. Според мен, ако възприемем един реалистичен, но оптимистичен подход, ние ще можем да решаваме проблемите навреме и да осъществяваме положителни промени.

Дискриминацията и предразсъдъците не се отнасят само до една определена страна или една определена етническа група. Те са навсякъде – дори и в моята родина. Няма да разсъждавам дали предразсъдъците спрямо ромите в България са същите като предразсъдъците спрямо афроамериканците. Но мисля, че има полезни паралели, които можем да направим – както по отношение на споделените ни ценности на горди мултиетнически общества, така и по отношение на това, че не успяваме докрай да се придържаме към тези ценности.

Томас Джефърсън написа през 1776 г. в Декларацията на независимостта знаменитата фраза, че всички хора са равни и това винаги е било част от основополагащите американски ценности. Но чак 170 години по-късно ние окончателно премахнахме сегрегацията в нашите въоръжени сили и едва през 1954 г. десегрегирахме държавните ни училища. Лично аз съм виждал последствията от сегрегацията, защото съм отраснал в квартал, населен предимно с афроамериканци във Вашингтон, където качеството на обучението в държавните училища беше на много ниско ниво, нямаше достатъчно магазини за хранителни стоки, но пък беше пълно с магазини за алкохол. И това се случваше, въпреки че вече имаше приети закони за премахване на сегрегацията в американското общество.  Което показва, че приемането на правилните закони е само първата крачка в един процес, който може да се окаже много дълъг.

България също може се гордее с историята си на гостоприемно, мултиетническо общество. От основателната гордост  за спасяването на  българските евреи от унищожение по време на Втората световна война до любовта си към видни културни дейци като музиканта Иво Папазов- Ибряма, художника Греди Асса или покойния композитор Вили Казасян. Ясно е, че българската етническа принадлежност не е задължително условие за българската идентичност, както и че като цяло българите ценят приобщаването.

Но както моята страна не успя толкова много години наистина да приобщи всички в обществото си, така и България има своите проблеми днес. Споменах вече, че въпросът не опира само до пари, а до морално лидерство на много нива.

Миналата година, когато Франция депортира голям брой роми обратно в родните им страни, в Европа се надигнаха огромни протести.  Хората казаха, че депортацията представлява нарушение на човешките права, и че е неевропейско явление. В отговор българското правителство замълча. И докато мълчанието може и да не е официална политика, често ние чуваме такова мълчание по отношение на ромите.

Налице е липса на диалог в коридорите на властта за това как ефективно да се интегрира тази голяма част от населението. Още по-лошото е, че никой не протестира срещу почти изцяло негативното отразяване на ромския етнос от страна на медиите. Тази комбинация от мълчание на най-високо ниво и негативизъм от страна на медиите е мощна сила. Тя засилва, вместо да разсее негативното отношение, с което много българи израстват. Точно както ние трябва да прекъснем кръговрата на бедност, в който са впримчени повечето роми, така трябва и да разчупим затворения кръг от предразсъдъци.

Но промяната в отношението, която би позволила да се даде възможност за по-голяма интеграция е не само работа на правителството. Наистина е жалко, но е истина, че повечето предразсъдъци се придобиват у дома, дори и в семейства, в които родителите не смятат себе си за предубедени. Някои деца придобиват негативно отношение към ромите от своите баби и дядовци, от свои съученици или от медиите, без изобщо да познават човек от тази общност. Но когато тези деца изразяват на глас тези предразсъдъци, колко родители имат моралното лидерство да ги спрат и да им обяснят, че проблемите на ромската общност – отпадане от училище, ранен брак, престъпност – не са фактори, които произтичат от генетичната им обусловеност, а от социалните обстоятелства?

Липсата на интеграция на ромите в българското общество има висока икономическа цена. Сигурен съм, че повечето от вас знаят за проучването на Световната банка от 2009 г., което показва, че българският бюджет губи най-малко 370 милиона евро на година в резултат от неадекватното участие на ромите на пазара на труда и ниската им образователна  квалификация.

370 милиона евро е четири пъти по-голяма сума от средствата, отделяни годишно в България за детско здравеопазване.  370 милиона евро е сума, три пъти по-голяма от парите, които България харчи всяка година за субсидиране на болниците си. Дори и най-предубедените българи могат да видят, че цената на неинтегрирането на ромската общност е твърде висока за тази страна.

Съществуват и чисто човешки загуби, свързани със сегрегацията на ромите.  За тези, които имат добре платена работа, тази работа представлява почти винаги и само неквалифициран труд.  Те нямат същия достъп до медицински услуги, а смъртността при новородените и родилките е много по-висока, отколкото при етническите българи.

За ромите вероятността да бъдат малтретирани от полицията е много по-голяма.  В много случаи ромите често биват порицавани от останалата част от населението, което смята симптомите за причина. Тези хора виждат просещите роми или четат за кражби и проституция сред ромите и смятат, че това е начин на живот, който е бил избран.  Но не вземат под внимание факта, че липсата на възможности за получаване на образование, последвана от отсъствие на възможности за намиране на работа, може да доведе човек до отчаяни действия.  Не ме разбирайте погрешно, не защитавам тези, които нарушават закона, просто отбелязвам, че подобни прояви са резултат от затворения кръг на бедността, и че трайното решение на проблема не е в преследването, а в образоването.

И така, какво можем да направим?

Първо, трябва да работим за промяна на обществените нагласи.  Естествено това отчасти е отговорност на правителството.  Понякога се налага правителствата да вземат дадени решения, защото са правилни, макар да срещат неодобрение.  Точно с такъв лидерски подход бяха десегрегирани държавните училища в американския Юг. Точно този лидерски подход демонстрира и Цонко Цонев, кметът на Каварна, когато даде собствеността на къщите на техните ромски обитатели и приложи други напредничави политики. Резултатът е, че една ромска общност вече има асфалтирани и осветени улици, добра детска градина и ниска престъпност.

Централното правителство също отбеляза някои успехи.  Една от най-успешните правителствени инициативи към днешна дата е прилагането на модела на местния здравен медиатор.

Правителството нае надеждни членове от ромските общности, които да осъществяват връзката между своите общности и здравите заведения. Тези правителствени медиатори значително увеличиха достъпа на ромите до медицински услуги. В момента има над 100 здравни медиатори, които помагат да се подобри качеството на живота на ромите в 57 общини. Правителството се опитва също да увеличи интеграцията на работното място чрез личен пример; квалифицирани роми вече работят на пълен работен ден – както в Народното събрание, така и Министерството на външните работи.

Но това не е отговорност само на правителството. Хората на всички нива трябва да работят за изкореняване на предразсъдъците, ако искаме да направим крачка към действителната интеграция. Можем да направим обществото си по-добро чрез някои прости действия. Можем да премахнем презрителните коментари за ромите от речника си и да накараме хората около нас да направят същото; можем да променим изключително негативното представяне на тази общност в медиите и най-важното – можем да сложим началото на дългия процес да научим децата, че ромите са наистина част от това общество.

Ние също трябва имаме предвид, че интеграцията на ромите ще изисква активното участие на ромите. Визията и ценностите  на инициативата  „Десетилетие на ромското включване” подчертават значението на участието на ромите, като казват: “Нищо за нас без нас.” Ако нашата обща цел е да се улесни приобщаването на ромите в общите сфери на образование, пазара на труда и живота на обществото, не трябва ли да започнем чрез включването им в процесите, които се надяваме да доведат до решения?

Днес ние виждаме появата на нови групи от образовани роми, които ще бъдат от решаващо значение за успеха на приобщаващите програми. Тези мъже и жени са начело на неправителствени организации, работят в училища и заемат професионални длъжности в различни организации. Само по силата на факта, че са наети от професионални организации, те демонстрират на голяма част от българското общество, че ромите, подобно на всеки друг, могат да бъдат мотивирани и професионални служители и това е достатъчно да заличи предишните стереотипи.

Изправени сме пред много препятствия по пътя към напредък в интеграцията на ромите, но те могат да бъдат преодолени. Когато бях дете и живеех във Вашингтон не можех и да си представя напредъка по отношение на гражданските права и интеграцията, които се случиха в Съединените щати през моя живот.  Този вид промени са възможни и тук, в България, ако всеки от нас вземе участие. Законодателството и указанията какво да се предприеме са налице и сега трябва да бъдат последвани от действия. Сега е моментът българите да се запитат какво могат да направят, за да бъдат част от решението. Не забравяйте, че зад всеки лидер на фронтовата линия в борбата за интеграция има много невъзпети герои, които усърдно работят зад кулисите, а има и безброй други, които могат да допринесат за усилията за приобщаване просто като се откъснат от старите начини на мислене и посрещнат различните идеи с отворено съзнание.”

Comments are closed.