Над 70 кметове и роми от местното ниво сложиха на една маса трудностите и възможностите, които стоят пред реализирането на новата Национална стратегия за ромите (НСР) на местно ниво.

Практиката доказва, че разговорът между роми от местното ниво и кметовете им е изключително труден, а често – невъзможен. Особено щом иде реч за трудностите и проблемите на гражданите, които живеят в ромските квартали.

Уникалната среща между двете страни се случи в зала “Гранитна” на Министерски съвет на 2 декември и беше организирана в партньорство от НССЕИВ и “Асоциация Интегро”. Необходимостта за събиране на едно място на кметове и роми възникна в процеса на реализиране на кампанията “Благодарим ти, Кмете!”, която целеше да осведоми основно местните власти, че от тяхната активност зависи процесът на ромската интеграция в техните общини и използването на нереализирания икономически, културен и политически потенциал на ромите.

Работната среща се откри от вицепремиера Цветан Цветанов, който е и председател на НССЕИВ. Той заяви, че интегрирането на ромите в българското обществото е от съществено значение за бъдещето развитие на общините и държавата. “Ясно се вижда, че в държавата има политическа воля, която се проявява в желанието на правителството да се справи с този проблем. Всички ние трябва да работим в едно добро партньорство. Ромите трябва да са активна страна в процес, който ги засяга директно. Неправителствените организации  трябва да бъдат в помощ на местните и централни власти, да предоставят експертизата си.  Кметовете трябва да търсят възможности за преодоляване на трудностите, които стоят пред ромите, за да са изпълнителите на националните политики за ромите на местно ниво. Парламентът, ако е нужно, да направи нужните законодателни промени, които да спомогнат работата по различните приоритети на новата стратегия. Всичко това може и трябва да се случи, ако сме в постоянен диалог”, с тези думи се обърна към кметовете г-н Цветанов. Според него диалогът и дебатът по ромския въпрос трябва да се случат. Цветанов каза, че новата стратегия за ромите ще се гласува от Министерски съвет до края на тази година, а след това и в Парламента. Според него по този начин ще се засвидетелства ангажираността на българските институции. Вицепремиерът даде да се разбере, че не одобрява говореното за всички роми като цяло. Той смята, че в българското общество се говори само в лошия аспект за ромите. “Да, вярно е, че има роми, които се занимават с лихварство и други престъпления. Но има роми, които работят, учат и си вадят хляба с труд. Затова трябва да сме внимателни”, категоричен бе Цветанов.

Преизбраният кмет на Община Каварна, Цонко Цонев, получи думата първи от кметовете. Той беше кратък и прагматичен в изказването си, акцентирайки на необходимостта всеки кмет да предприеме действия за урегулиране на ромските квартали, за да може да докаже,  че на тези територии на общините живеят хора и има квартали. „Към този момент ромските квартали в кадастралните планове на повечето общини са бели петна. Европа няма да даде пари за “бели петна”, категоричен бе Цонев, който бе оценен като отличник от Брюксел за добрия модел на интеграция, който прилага в Община Каварна. Апелът му към колегите беше ясен: “Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта.”. Всъщност това е водещият принцип в неговия успешен модел. “Няма как да очаквате от едни хора, които нямат електричество, живеят в мизерия, газят в кал да – ходят на училище или да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда”, сподели Цонев.

Изпълнителният директор на „Асоциация Интегро”, г-жа Лилия Макавеева, накратко представи резултати от проучване на изпълнението на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване”, която се провежда в България от 2005 година. Проучването, проведено в 20 общини, е установило, че на местно ниво малка част от планиранети дейности са изпълнени, въпреки, че общините изрично са посочени като отговорни институции за тях, а още по-малко са постигнатите ефекти и въздействия от  изпълнените дейности. В своето обръщение към кметовете, г-жа Макавеева ги призова да накарат ромите да осъзнаят, че са граждани на  общините си. „Не превръщайте ромите в „клиенти” на държавата. Прилагайте проактивна политика спрямо тях, за да ги активизирате. Покажете им, че те имат права, от които произтичат задължения”, завърши тя.

Словосъчетанието „права и задължения на ромите” възбуди съзнанието на кметовете. Пръв вземе думата градоначалникът на Ямбол, Георги Славов. Славов се сдоби с популярност покрай събарянето на блок номер 20, който се обитаваше от роми. Сградата беше оставена от институциите през годините да се превърне съборетина, огнище на болести и опасно за живеене място. „Трудно ми е да кажа дали моят опит е добър или лош, но съм съгласен с г-жа Макавеева, че ние трябва да променим подхода си към тези хора. Трябва да започнем да уважаваме правата им, за да им помогнем да осъзнаят задълженията си. Ние сме институцията на местно ниво, която казва кое е законно и кое не е. Отлагайки проблема във времето, ние си залагаме непредвидими опасности. Не трябва да ги дискриминираме по отношение прилагането на закона спрямо тях”, категоричен бе Славов и добави: „Днешните проблеми произтичат от лошото стопанисване на общинската собственост, отсъствието на институциите от мястото на проблемите. Всичко това подхрани изолацията на ромите”.

В последвалата дискусия се включиха още кметовете на Благоевград, Перник, Шабла, Сливен, Панагюрище, Дупница, Председателят на ОбС – Самоков, зам. кметовете на Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Мъглиж е още много други общини. Кметът на Благоевград, г-н Камбитов, обобщи дилемата, която стои пред много от общините – да се строят улици или да се събарят незаконно построените къщи в ромските квартали. „Ясно е, че едни искат по-добри улици в квартала, но други, които са си построили незаконно къщи върху улиците и дума не дават да се събарят. Въпросът е, ако ги съборим, да има компенсации за тези хора, а не да се оставят без покрив. Иначе не виждаме изход от ситуацята”, сподели новоизбраният кмет на Благоевград. Въпросът за финансовото обезпечаване на изпълнението на стратегията за интеграция на ромите бе отправен и от кмета с дългогодишен опит Росица Янакиева.  „Ние се опираме на един принцип при работа с ромите – сегрегация. Така няма да стане, колеги. Така не можем да очакваме тези хора да се интегрират”, заяви тя. Според нея  всички кметове са наясно с факта, че липсват пари в общинския бюджет за роми, но всички си мълчат. „За да се изпълни тази стратегия, трябва да се изработят механизми за финансирането й и механизми за контрола на изпълнението й. Ако е нужно, да се направят промени в законодателството. Иначе, не можем да поставим хората в кошарата и да очакваме да бъдат граждани”, завърши кметът на Перник – г-жа Янакиева.

Други кметове споделиха тежки проблеми, които съществуват в момента на териториите на ромските им квартали и признаха, че са дошли да научат начини и помощ да се справят с тях. Кметът на Община Шабла, проф. Райна Бърдарева, сподели, че липсват структури и институции, към които да се обръща за съдействие, консултация или помощ, когато работи с ромите. „На нас ни е трудно да работим по този проблем, но за жалост още по-трудно ни е да намерим институции на областно ниво, които да ни съдействат. През последните месеци в Община Шабла ромите масово се разболяват от туберкулоза. Ние не можем да реагираме на ситуацията по никакъв начин. Не успяваме да намерим хора и институции, които да ни помагат”, категорична бе Бърдарева.  Така бе повдигнат и въпросът за ролята на Областните съвети по етничски и интеграционни въпроси и необходимостта от по-ясното им упълномощаване с отговорности в бъдещото изпълнение на стратегията за интеграция на ромите.

Кметовете адресираха и въпросите за ранните женитби сред младите роми, а така също и предпочитанията на мнозина роми да получават социални помощи пред възможностите за заетост по програмите на МТСП. Те отправиха укор към неправителствените организации, че не допринасят за разрешаването на тези  проблеми. Г-жа Макавеева обърна внимание, че НПО не могат сами да  решават проблеми, които са отговорност на държавата и институциите, а само биха могли да си партнират с тях. Тя призова общините да обърнат внимание на спазването на стандартите за човешки права при изпълнението на политиките за интеграция на ромите на местно ниво и да съдействат за избягването на случаи на двоен стандарт при прилагането на законите.

Продължилата без пауза тричасова среща е показателна, че много кметове от този мандат  осъзнават ролята на местната власт в реализирането на държавната политика по социално приобщаване на ромите. Ясно е, че ще е трудно, но е ясно и това, че трябва да се спре с говоренето и да се действа.  Така, както е действал кметът на Каварна, Цонко Цонев, който за 8 години успя да реши тежки проблеми на ромите от своята община. „Ако един кмет иска да реши този въпрос, винаги може да намери начин. Стига да има желание”, лаконично завърши Цонев.

Срещата бе последна дейност от Кампанията „Благодарим ти, Кмете!”, която бе част от европейската кампания „РЕАКТ”, проведена с финансовата подкрепа на ЕС в периода 5.12.2010 -  5.12. 2011 в България, Румъния, Италия, Албания и Брюксел.

Студентската група по кампанията завърши представянето на медийния мониторинг в страната. През октомври 2010 г. ромските студенти приеха да участват в европейската кампания REACT (www.roma-react.eu), която в България се провежда под мотото „Благодарим ти, Кмете!” от „Асоциация Интегро” и 14 ромски организации в 14 общини (http://integrobg.org/campain/). Докато кампанията на местно ниво се стреми да повишава осведомеността и разбирането на местните власти и на самите роми за отговорността им към ромската интеграция, младите роми приеха предизвикателството да  изследват медийния образ на ромите в българския печат като фактор, формиращ общественото мнение и отношение към ромите и дори повлияващ политиките за това малцинство в нашата страна.

За целта проведоха 7 месечно наблюдение и анализиране на публикациите, свързани с ромите, в следните вестници и таблоиди: „Атака”, „Днес.Бг” (онлайн издание), „Дневник”, „Класа”, „Монитор”, „Новинар”, „Труд”, „Струма”, „Стандарт” и „Черно море”. Изследваните вестници силно се различават по идеологическата си ориентация и по качеството на представяните материали. Така се постигна един по-пълен преглед на периодичните печатни издания, в които ромската тематика заема различно място.

На 13 в гр. Благоевград, в Академичния център “Балкански” на Американския университет в България, те запознаха журналистите и представителите на местната власт от региона с  находките, изводите и нуждите, които извлякохме от нашето изследване. За да чуе резултатите и да изкаже лично мнение пристигна и Областният управител на Благоевград г-н Валери Смиленов. Той внимателно изслуша студентите и добави: “Вие имате пълната ми подкрепа, защото това, което изнасяте е самата истина. Наистина вече не е модерно да се правят новини и измислят събития от неволите на ромите. Медиите трябва да спрат да свързват образа на рома с престъпника, крадеца, убиеца и пр. Медиите трябва да променят отношението спрямо тази тематика”, завърши Смиленов и поздрави всички студенти за добрата работа. Събитието уважиха Радио “Благоевград” (Можете да го слушате ТУКА), местната телевизия “Око” и БНТ “Пирин” (http://www.youtube.com/watch?v=78O0JU3ZkGY). Модератор на срещата беше Деница Сачева.

На 19 септември в гр. Варна, в Областна администрация на Варна студентите се срещнаха за да споделят резултатите от медийния мониторинг с представители на местната власт и местните медии – в. “Черно море”, радио “Варна” (http://radiovarna.bnr.bg/News/Varna/Pages/r6o.aspx), телевизия “Черно море”, БНТ “Море”, като БНТ “Море” отправиха покана към студентите за гостуване на живо в предаване на сателитния канал БНТ “Свят”, Vlastta.com (http://vlastta.com/nivo1.php?id1=&id2=&id3=4127&table=drugi_temi&sluchai=1). На 20.09.2011 в предаването “България Днес” на БНТ “Свят” гостуваше представител на студентската група, за да обясни в подробности цялото изследване и да отговаря на въпросите на водещия. Модератор на срещата беше Елка Кръстева. Срещата на студентите беше уважена и от областния управител на Варна Данчо Симеонов(http://www.vn.government.bg/), който предварително се е запознал с доклада, изводите и призивите на студентите, а именно:

Изводи:

1. Нетърпимо отношение от медийните текстове по отношение състоянието на ромите и самите роми. Наслагва се омраза, неприемане и отхвърляне – както от страна на мнозинството към малцинството, така и обратно.

2. Утвърждават се стереотипите за ромска общност и положението, в което се намира – ромите са представени като заплаха и бреме за обществото, а „ром” или „циганин” се превърна в нарицателно, които се свързват с негативни помисли и последствия.

3. Незадълбочен поглед към ромите и причините, които ги държат в това състояние – липсват задълбочените социални анализи и се отчита конкретния случай. В повечето случаи отсъстват различните по съдържание гледни точки. Иронията и осмиването съпътстват голяма част т медийните текстове за ромите.

Последствия:

1. Голяма част от ромите живеят с чувство за изолираност от българското си гражданството, защото в публичното пространство към тях се подхожда като към чужди и ненужни – отхвърлят се. Това води до липса на осъзнаване на граждански принадлежности – задължения и права.

2. Разединява се обществото. Гетата се капсулират в автономни територии, където законът не работи, а човешките и гражданските права се потъпкват всекидневно. От друга страна, голяма част от обществото не желае да има досег с роми и отхвърля напълно принадлежността им към българското общество.

3. Не малка част от ромите поемат чувството за общата вина, като тази тежест причинява промени в поведението на интегрираните роми – води до страх, срам и отказ от произхода. По този начин тези хора потискат идентичността си в публичното пространство и живеят в постоянен стрес.

Призив към медиите:

1. Да бъдат професионалисти – да спазват етичния кодекс на медиите. Необходимо е да се разработят специфични стандарти за отразяване на малцинствата от журналистите и медиите.

2. Да подхождат с нужните уважение към достойнството на личността и задълбочен поглед при отразяването на случаи, засягащи ромите.

3. Да бъдат търпими в текстовете си, засягащи всички социални групи в обществото, защото е нужно да сме солидарни, сплотени граждани, за да успеем да се справим с трудните времена.

На 27 септември ромските студенти представиха своето изследване в гр. Пловдив в Областната управа. Младите професионалисти се срещнаха с активисти от областта и града. Освен това, представител на студентската група беше включен на живо в ефира на Радио Пловдив, където обясни за медийният миниторинг и отговори на въпросите на водещия. Можете да го слушате ТУКА. Модератор на срещата беше Трендафил Меретев.

Последната презентация на изследването беше на 4 октомври в гр. София, в Представителство на Европейската комисия в България. В столицата дискусията беше по-разгорещена – участие взеха журналисти от национални медии и активисти от почти цялата страна. Дебатираше се основно около свободата на словото и доколко свободата на словото накърнява личното достойнство на голяма част от ромите в България, като се правят обобщения с „ромите”. Модератор на срещата беше Добрина Чешмеджиева, а преди самият дебат Анелия Костова и Огнян Исаев, от студентската група, взеха участие в сутрешния блок на БНР Хоризонт (http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/Pages/0410romi.aspx). След края на представянето Асоциация Интегро връчи грамоти за честно и ползотворно отразяване на ромската проблематика на репортерите на Vlastta.com Ирина Карпузанова  и Сашо Марков от в. “Струма”. Няколко дена по-късно двама души от студентската група взеха участие в предаването „Часът на Милен Цветков” по Нова ТВ – http://www.youtube.com/watch?v=JmAtJhpbrZc.

С участието си в предаването по Нова ТВ студентите приключиха цикъла от презентации на медийния мониторинг, който направиха с подкрепата на Илона Томова от БАН. През ноември част от студентите ще представят изследването си и в Брюксел, където ще участват в заключителната среща по кампанията „Благодарим ти, Кмете!”.

Близо 70 представители на местните власти, на различни министерства и неправителствени организации взеха участие в Национална кръгла маса на тема „Участието на местните власти и местното партньорство – условия за ефективно изпълнение на политиката за интеграция на ромите” на 8 юни в гр. София. Срещата се реализира по кампанията „Благодарим ти, Кмете!” от Коалиция от 15 ромски организации под патронажа на Н. Пр. Юдит Ланг, Посланик на Унгария в Република България и в партньорство с  Асоциацията на Българските Градове и Региони и Община Каварна.

Срещата допринесе за дебата около създаването на новия стратегически документ за интеграцията на ромите, който ЕК очаква от всички страни-членки със значителен брой ромско население до края на годината, чрез въвличането в него на кметовете. Основният въпрос на дискусията беше какъв механизъм да се разработи, който да координира усилията на публичните власти и който да осигури ангажираност не само на националната власт, но и на кметовете и общинските съвети да работят по проблемите на ромите на местно ниво.

Н.Пр. Юдит Ланг откри срещата с реч, в която подчерта, че ЕС поема ясен ангажимент към своите граждани от ромски произход чрез създадената рамка за национални ромски стратегии, готовността да отдели ресурси, да мониторира и обновява механизмите и приоритетите, очертани от националните власти, за да има гъвкавост и ефективност.  Тя посочи като пример целите на своята страна в тази връзка: 100 000 роми да се реализират на пазара на труда и 20 000 млади роми ще имат завършено образование до 2020 г. в Унгария.

От своя страна, представителят на българското правителство на срещата, г-н Георги Кръстев, зам. председател на НСЕИВ, подчерта, че България ще се стреми да създаде оперативен документ, чиято визия ще бъде изработена заедно от държавата и гражданските организации. Той наблегна върху необходимостта бъдещата стратегия да  съдържа ясно разписани отговорностите на различните министерства, ангажирани с отделните приоритети по интеграцията на ромите. „Трябва да се мисли за законов механизъм, който да ангажира и общините да работят по тази стратегия”, подчерта г-н Кръстев и отпрати послание, че занапред бизнесът също трябва да бъде привлечен като партньор в целия процес”.

Гледната точка на местните власти, членове на АБГР, представиха  дългогодишният председател на Столичния общински съвет Владимир Кисьов и доц. д-р Милена Стефанова. Г-н Кисьов смята, че трябва да се работи върху манталитета и върху премахването на непоносимостта на съграждани едни към други, заради етническата или религиозната им принадлежност. „Всички заедно трябва да искаме изпълнение на отговорностите от страна на държавата, под които се е разписала под формата на приети стратегии и документи”, апелира Кисьов, а г-жа Стефанова допълни, че най-важното в случая е всички заинтересовани страни да работят заедно и да има  по-силен натиск от страна на гражданското общество за работа по процеса на ромската интеграция.

Кметът на Община Куклен, инж.  Димитър Сотиров, наблегна върху осигуряването на  приемственост между кметските екипи при изпълнението на политиката за интеграция на ромите чрез законов механизъм, който може да се разработи, за да задължи кметовете да водят последователна общинска политика за интеграция на ромите, без значение от коя партия са.  Това негово предложение бе подкрепено от всички присъстващи кметове и заместник-кметове, а г-н Иван Сотиров, зам. кмет на Столична община,  допълни, че е нужен и диференциран подход, според който властите да подхождат към ромите в зависимост от нуждите им по различните места. Според зам. кмета на София трябва да има законова рамка, която да подкрепя кметовете, които работят по ромската проблематика и да санкционира онези от тях, които не вършат нищо в  тази област.

В дискусията се включи и зам.кметът на Община Перник, г-н Иван Джегалски, според който общините са в много трудно финансовов положение, заради кризата. Той предложи в стратегиите за развитие на общините да има ясно разписани приоритети, насочени към ромите, което ще позволи системно планиране на средства за ромска интеграция.

Кметът на Община Каварна Цонко Цонев, отличник в интеграцията на ромите от неговата община, също заяви, че е нужен нормативен механизъм, разработен от държавата, с който да се гарантира участието на местните власти в реализацията на ромската интеграция, но и да се осигурява строг мониторинг от страна на държавата. Той подчерта, че ролята на местните власти в този процес е основна, защотото ромите са част от местната общественост и местната територия. „Няма как да искаш от едни граждани те да изпълняват отговорностите си, при положение, че ти ни си им задоволил нуждите като граждани”, заяви Цонко Цонев и предложи подобна срещата между общините по ромския въпрос да се направи и след изборите, за да има приемственост между това, което се говори сега и това, което ще се прави след изборите.

За дебата допринесоха и данните, представени от организаторите на събитието, за реалностите на местно ниво. Според проучване, проведено в 25 общини, кметовете изработват планове за интегриране на ромите, но в повечето случаи тези документи са формални, не са обезпечени ресурсно, нямат инструмент за мониторинг и оценка на прогреса и нямат никаква връзка с местните стратегии за развитие.  Стана ясно още, че повечето от изследваните общини провеждат проекти с фокус върху роми, но те са частични и необвързани от обща стратегия и след края на целевите средства, без осигурено общинско финансиране, дори и при положителни резултати, тези инициативи не са продължавани. Самите роми пък  не се чувстват  включени и в по-голямата си част не разпознават ползите от проведените проекти.   Цялата презентация можете да прочетете ТУК.

През май започнаха дискусионните маси по кампанията „Благодарим ти, Кмете!”, които местните партньори организираха в общините си с активното участие на граждани и други организации, които работят по ромските проблеми в кварталите.

Идеята на тези срещи беше да подложи на обсъждане потребността от следваща практическа стъпка на местно ниво по отношение на политиката спрямо ромите.

На места партньорите заложиха разработване на оперативен план към съществуваща стратегия за интеграция на ромите, а други пък предложиха разработване на стратегия и план за действие към нея, тъй като много общини в България към този момент нямат такива.

За жалост местните активисти по кампанията се оказаха безсилни пред институционалните стени на местните власти. Подготовките работните срещи вървяха горещо с активно съгласие и участие на представителите на общините. Дори на места с обещанието, че всичко ще мине по мед и масло по време на дискусията, след която ще бъдат предложени готовите проекти за стратегии и оперативни планове за гласуване в общинските съвети, за да влязат в сила все пак.

Сблъсъкът с частни интереси и институционално арогантно поведение не беше предвидено от добронамерените и без задни мисли местни активисти. След края на дискусионните маси те осъзнаха, че местните политики за интеграция на ромите са еквивалент на националните програми, стратегии и идеи за приобщаване на ромите. Иначе казано на народен език – липса на желание за отговорно институционално отношение към трудностите на българските граждани в маргинално положение – ромите.

Местните ромски активисти търпяха тежки критики от страна на други граждански организации и представители на местната власт, че документите не са професионално и експертно подготвени за гласуване в сесия на общински съвет. Да, местните активисти може би не са експерти по писане на стратегии или планиране на програми. Ромските организации по кампанията за пореден път показаха, че те са едни доброволни инициатори, които са готови да сътрудничат на общината за извървяването на този дълъг път, наречен ромска интеграция. Но много малко от тях получиха искрено „Благодаря!” за инициативността, спрямо начина, по който бяха критикувани. Опровергавайки схващанията за ромска пасивност и корумпираност, представителитена гражданския сектор отделиха безвъзмездно от времето си и правеха неимоверни усилия, за да преодолеят символичното говорене по въпроса за ромите и отговорните страни да преминат от думи към действие. Те настойчиво искаха и искат да накарат местните власти, местната общественост и самата ромска общност да  разберат, че “ромската интеграция е трудна, но не е мисия невъзможна”, стига всички да осъзнаят, че ромите са граждани на страната и заслужават същото внимание на своите проблеми както всички останали граждани.

Изненадваща бе подкрепата на регионалните медии, които правилно разбират и реагират с критични материали по темата. Това от една страна респектира местните институции и мотивира ромските активисти.

В Община Варна кипеше бурна подготовка за работната среща. Очакванията бяха реални и напълно постижими. Само дето Николай Николов и Галина Димитрова, местните партньори по кампанията, не предвидиха „камъните”, които им бяха хвърлени от други неправителствени организации относно това, че „не са изготвили стратегията за интеграция на ромите професионално и експертно”. Противно на очакванията никой от критикуващите не пое ангажимент да разработи стратегията „експертно” и „професионално”. Представителите на общината, които всъщност трябва да са инициатори на изготвянето на подобна стратегия, гледаха от страни пасивно. След дискусионната маса увереността и самочувствието на партньорите ни изглеждаха смазани. Срещата с журналистите обаче ги окуражи, а още повече и публикацията, която излезе на следващия ден. Публикацията, която накара някои институции и експерти във Варна да се самосезират.

Стана ясно, че когато иде реч за предприемане на конкретни действия от страна институциите освен на национално, вече и на местно ниво, спрямо ромския въпрос, дебатът се измества към ъгъла, с идеята да бъде изметен в килера.

Но този път малко трудно ще се претупа ромският въпрос, защото Европейската комисия гледа под лупа всяко действие или бездействие на европейските институции, от които са част и българските, по отношение на ромите.

Време е осъзнатостта на местните власти за потребността от предоставяне на възможности за приобщаване на ромите да се повиши до онази степен, когато ромите започнат да се чувстват пълноценни и равноправни граждани, с респект към гражданските си задължения. А това е в полза на цялото общество.

Кметът на Община Каварна Цонко Цонев и Омбудсманът на България Константин Пенчев споделиха пред студентска аудитория в СУ „Св. Климент Охридски”, че ромската интеграция е напълно възможна и не е обречена на неуспех. За да се случи това, обаче, е необходимо разбиране и реална подкрепа за нея.

Кметът на Каварна, Цонко Цонев, предпочете да замести сухата лекция с прожектирането на 15 минутен филм (Филмът може да бъде видян тук), заснет да покаже добрата практика на община Каварна в социалното приобщаване на ромската общност. Кметът -  почитател на рока, бе предизвикан да разкрие повече от своя опит от модератора на срещата, проф. Мая Грекова, с въпрос как успява да съчетае областите рок, футбол и интеграция на роми. Дискусията оживиха и въпросите на любознателните студенти от Алма Матер, които дълбоко се интересуваха от процеса на постигнатия успех на кмета.

Истински фурор в залата предизвика встъпителното слово на Омбудсмана Константин Пенчев, който каза, че в България, въпреки толерантността към различните етноси, съществува и явен расизъм и дискриминация към различните. Той се обърна към расисти, националисти и други противници на ромската интеграция, като им напомни, че „едни хора по време на Втората Световна война са се опитали да решат проблема с ромите с едни методи, но после целият свят ги осъди”. Омбудсманът подчерта необходимостта българите  да се научат не просто да търпят малцинствата, а да приемат факта, че живеят заедно с тях. „Хора, вие нямате избор! Или България ще върви напред и това ще стане заедно с ромите, или ще се маргинализираме като  държава в Европейския съюз. Ако имаме 100 необразовани роми, то ние имаме 100 необразовани българи! Ако имаме 100 безработни роми, то ние имаме 100 безработни българи! Ако ние имаме 100 успели роми, то ние имаме 100 успели българи! Ромите са български граждани и са част от България!   Ако не приобщим ромите навреме, това ще превърне България в социално слаба страна и ще станем аутсайдер в Европейския съюз! Драги противници на ромите и ромската интеграция, нима вие искате България да бъде аутсайдер?!”, риторично завърши обръщението си Омбудсманът на България.

Освен апела към противниците на ромската интеграция, Константин Пенчев се обърна и към държавата. „Политиката за интеграция на ромите не трябва да бъде ангажимент на отделна политическа партия, ляво, дясно или центристко правителство, или отделна държавна личност. Интеграция на ромите трябва да бъде държавна политика на всички правителства, докато започне да се усеща, че ромите наистина са граждани на България и получават равен старт в живота във всичките му аспекти – право на образование, право на труд, право на развитие и усъвършенстване! Възможностите, които стоят пред ромите и българите, не са еднакви! Ромите са зад стартовата линия, а българите много пред нея! Това трябва да се промени! Всеки български гражданин трябва да има равен старт и еднакви възможности за образование и работа!”, категоричен бе Константин Пенчев. Бившият висш магистрат изтъкна, че България има закони за равенство, които обаче не гарантират на хората равни възможности. Той подчерта, че е важно гражданските организации да допринасят за процеса на ромската интеграция, но че няма как държавата да прехвърли отговорността си за разрешаване на проблемите на определена социална група върху гражданския сектор. „Държавата не трябва да абдикира от задълженията си”, каза Омбудсманът на студентите по Социология, Публична администрация и Местно самоуправление, които уважиха публичната лекция с присъствието си.

Преди края на срещата присъстващите помолиха Цонко Цонев да представи практиката си  пред Сдружението на общините в република България, за да може повече кметове да взаимстват от добрата практика.

Публичната лекция се осъществи в партньорство между СУ “Св. Климент Охридски” и “Асоциация Интегро”. Проявата беше част от цикъла “Публични лекции на популярни личности за ролята на равноправното гражданство за постигане на сплотено общество” по кампанията “Благодарим ти, кмете!”, която е част от европейската кампания REACT на европейската ромска мрежа ERGO.

Посланикът на САЩ у нас, Джеймс Уорлик, изнесе публична лекция пред студенти и преподаватели от ВСУ “Черноризец Храбър”. Темата на лекцията на Н. Пр. Джеймс Уорлик беше “Създаване на по-толерантна среда за ромите в България”. Гостуването на посланика в университета беше в рамките на партньорство между посолството на САЩ в България, ВСУ “Черноризец Храбър” и “Асоциация Интегро”, и е част от цикъла “Публични лекции на популярни личности за ролята на равноправното гражданство за постигане на сплотено общество” на кампанията “Благодарим ти, кмете!”. Ето какво сподели Н >Пр. Джеймс Уорлик с академичната общност във Варна:

“Посланието на този кратък филм не е особено сложно, но е важно. САЩ е страна, населена с различни хора. Ние имаме различни религии, различни етноси, различна степен на образование, различни професии. Някои от нас са потомци на първите европейски заселници, други са потомци на коренното население, което е живяло по тези земи, а трети са пристигнали наскоро. Това, което е общо между нас е, че ние сме американци. Това не е само определение за гражданство. Всички хора в този филм наистина вярват, че те СА американци, и тази убеденост се споделя от всеки един гражданин на Съединените щати. В САЩ няма дефиниция за „американски етнос” и ние разглеждаме нашата различност като едно от най-големите ни преимущества. Американците не са възприели това разбиране за една нощ и наистина има още какво да се желае в това отношение. Важното е, че мнозинството от моите съграждани смятат, че дискриминацията и предразсъдъците са пагубни и нямат място в съвременния свят.

Дискриминацията и предразсъдъците влошават и задълбочават ромската сегрегация. Те нанасят вреда не само на бъдещето на ромите, но и на цялото българско общество и на българската икономика. Според мен, ако възприемем един реалистичен, но оптимистичен подход, ние ще можем да решаваме проблемите навреме и да осъществяваме положителни промени.

Дискриминацията и предразсъдъците не се отнасят само до една определена страна или една определена етническа група. Те са навсякъде – дори и в моята родина. Няма да разсъждавам дали предразсъдъците спрямо ромите в България са същите като предразсъдъците спрямо афроамериканците. Но мисля, че има полезни паралели, които можем да направим – както по отношение на споделените ни ценности на горди мултиетнически общества, така и по отношение на това, че не успяваме докрай да се придържаме към тези ценности.

Томас Джефърсън написа през 1776 г. в Декларацията на независимостта знаменитата фраза, че всички хора са равни и това винаги е било част от основополагащите американски ценности. Но чак 170 години по-късно ние окончателно премахнахме сегрегацията в нашите въоръжени сили и едва през 1954 г. десегрегирахме държавните ни училища. Лично аз съм виждал последствията от сегрегацията, защото съм отраснал в квартал, населен предимно с афроамериканци във Вашингтон, където качеството на обучението в държавните училища беше на много ниско ниво, нямаше достатъчно магазини за хранителни стоки, но пък беше пълно с магазини за алкохол. И това се случваше, въпреки че вече имаше приети закони за премахване на сегрегацията в американското общество.  Което показва, че приемането на правилните закони е само първата крачка в един процес, който може да се окаже много дълъг.

България също може се гордее с историята си на гостоприемно, мултиетническо общество. От основателната гордост  за спасяването на  българските евреи от унищожение по време на Втората световна война до любовта си към видни културни дейци като музиканта Иво Папазов- Ибряма, художника Греди Асса или покойния композитор Вили Казасян. Ясно е, че българската етническа принадлежност не е задължително условие за българската идентичност, както и че като цяло българите ценят приобщаването.

Но както моята страна не успя толкова много години наистина да приобщи всички в обществото си, така и България има своите проблеми днес. Споменах вече, че въпросът не опира само до пари, а до морално лидерство на много нива.

Миналата година, когато Франция депортира голям брой роми обратно в родните им страни, в Европа се надигнаха огромни протести.  Хората казаха, че депортацията представлява нарушение на човешките права, и че е неевропейско явление. В отговор българското правителство замълча. И докато мълчанието може и да не е официална политика, често ние чуваме такова мълчание по отношение на ромите.

Налице е липса на диалог в коридорите на властта за това как ефективно да се интегрира тази голяма част от населението. Още по-лошото е, че никой не протестира срещу почти изцяло негативното отразяване на ромския етнос от страна на медиите. Тази комбинация от мълчание на най-високо ниво и негативизъм от страна на медиите е мощна сила. Тя засилва, вместо да разсее негативното отношение, с което много българи израстват. Точно както ние трябва да прекъснем кръговрата на бедност, в който са впримчени повечето роми, така трябва и да разчупим затворения кръг от предразсъдъци.

Но промяната в отношението, която би позволила да се даде възможност за по-голяма интеграция е не само работа на правителството. Наистина е жалко, но е истина, че повечето предразсъдъци се придобиват у дома, дори и в семейства, в които родителите не смятат себе си за предубедени. Някои деца придобиват негативно отношение към ромите от своите баби и дядовци, от свои съученици или от медиите, без изобщо да познават човек от тази общност. Но когато тези деца изразяват на глас тези предразсъдъци, колко родители имат моралното лидерство да ги спрат и да им обяснят, че проблемите на ромската общност – отпадане от училище, ранен брак, престъпност – не са фактори, които произтичат от генетичната им обусловеност, а от социалните обстоятелства?

Липсата на интеграция на ромите в българското общество има висока икономическа цена. Сигурен съм, че повечето от вас знаят за проучването на Световната банка от 2009 г., което показва, че българският бюджет губи най-малко 370 милиона евро на година в резултат от неадекватното участие на ромите на пазара на труда и ниската им образователна  квалификация.

370 милиона евро е четири пъти по-голяма сума от средствата, отделяни годишно в България за детско здравеопазване.  370 милиона евро е сума, три пъти по-голяма от парите, които България харчи всяка година за субсидиране на болниците си. Дори и най-предубедените българи могат да видят, че цената на неинтегрирането на ромската общност е твърде висока за тази страна.

Съществуват и чисто човешки загуби, свързани със сегрегацията на ромите.  За тези, които имат добре платена работа, тази работа представлява почти винаги и само неквалифициран труд.  Те нямат същия достъп до медицински услуги, а смъртността при новородените и родилките е много по-висока, отколкото при етническите българи.

За ромите вероятността да бъдат малтретирани от полицията е много по-голяма.  В много случаи ромите често биват порицавани от останалата част от населението, което смята симптомите за причина. Тези хора виждат просещите роми или четат за кражби и проституция сред ромите и смятат, че това е начин на живот, който е бил избран.  Но не вземат под внимание факта, че липсата на възможности за получаване на образование, последвана от отсъствие на възможности за намиране на работа, може да доведе човек до отчаяни действия.  Не ме разбирайте погрешно, не защитавам тези, които нарушават закона, просто отбелязвам, че подобни прояви са резултат от затворения кръг на бедността, и че трайното решение на проблема не е в преследването, а в образоването.

И така, какво можем да направим?

Първо, трябва да работим за промяна на обществените нагласи.  Естествено това отчасти е отговорност на правителството.  Понякога се налага правителствата да вземат дадени решения, защото са правилни, макар да срещат неодобрение.  Точно с такъв лидерски подход бяха десегрегирани държавните училища в американския Юг. Точно този лидерски подход демонстрира и Цонко Цонев, кметът на Каварна, когато даде собствеността на къщите на техните ромски обитатели и приложи други напредничави политики. Резултатът е, че една ромска общност вече има асфалтирани и осветени улици, добра детска градина и ниска престъпност.

Централното правителство също отбеляза някои успехи.  Една от най-успешните правителствени инициативи към днешна дата е прилагането на модела на местния здравен медиатор.

Правителството нае надеждни членове от ромските общности, които да осъществяват връзката между своите общности и здравите заведения. Тези правителствени медиатори значително увеличиха достъпа на ромите до медицински услуги. В момента има над 100 здравни медиатори, които помагат да се подобри качеството на живота на ромите в 57 общини. Правителството се опитва също да увеличи интеграцията на работното място чрез личен пример; квалифицирани роми вече работят на пълен работен ден – както в Народното събрание, така и Министерството на външните работи.

Но това не е отговорност само на правителството. Хората на всички нива трябва да работят за изкореняване на предразсъдъците, ако искаме да направим крачка към действителната интеграция. Можем да направим обществото си по-добро чрез някои прости действия. Можем да премахнем презрителните коментари за ромите от речника си и да накараме хората около нас да направят същото; можем да променим изключително негативното представяне на тази общност в медиите и най-важното – можем да сложим началото на дългия процес да научим децата, че ромите са наистина част от това общество.

Ние също трябва имаме предвид, че интеграцията на ромите ще изисква активното участие на ромите. Визията и ценностите  на инициативата  „Десетилетие на ромското включване” подчертават значението на участието на ромите, като казват: “Нищо за нас без нас.” Ако нашата обща цел е да се улесни приобщаването на ромите в общите сфери на образование, пазара на труда и живота на обществото, не трябва ли да започнем чрез включването им в процесите, които се надяваме да доведат до решения?

Днес ние виждаме появата на нови групи от образовани роми, които ще бъдат от решаващо значение за успеха на приобщаващите програми. Тези мъже и жени са начело на неправителствени организации, работят в училища и заемат професионални длъжности в различни организации. Само по силата на факта, че са наети от професионални организации, те демонстрират на голяма част от българското общество, че ромите, подобно на всеки друг, могат да бъдат мотивирани и професионални служители и това е достатъчно да заличи предишните стереотипи.

Изправени сме пред много препятствия по пътя към напредък в интеграцията на ромите, но те могат да бъдат преодолени. Когато бях дете и живеех във Вашингтон не можех и да си представя напредъка по отношение на гражданските права и интеграцията, които се случиха в Съединените щати през моя живот.  Този вид промени са възможни и тук, в България, ако всеки от нас вземе участие. Законодателството и указанията какво да се предприеме са налице и сега трябва да бъдат последвани от действия. Сега е моментът българите да се запитат какво могат да направят, за да бъдат част от решението. Не забравяйте, че зад всеки лидер на фронтовата линия в борбата за интеграция има много невъзпети герои, които усърдно работят зад кулисите, а има и безброй други, които могат да допринесат за усилията за приобщаване просто като се откъснат от старите начини на мислене и посрещнат различните идеи с отворено съзнание.”

От Лилия Макавеева, Директор на Асоциация Интегро

От 20 години насам говорим за интеграция на ромите в българското общество.

От 20 години бяха приети  десетки стратегии за интегриране на ромите, а държавата изрази политическата си воля да се справи с този процес , присъединявайки се към международната инициатива  Деселетие на ромското включване.

От 20 години насам се провеждат хиляди проекти за интегриране на ромите и въпреки това всички вдигаме рамене в недоумение защо ромите не искат да се интегрират.

Двадесет години на търсене и лутане, а ефектът – по-добре да не отворим дума за това.

Сега Европа усилено търси успешни практики, модели и подходи за интегриране на ромите, за да може да ги промоцира и мултиплицира чрез новата си политика за ромска интеграция.

Реализирайки кампанията „Благодарим ти, Кмете!” за повишаване разбирането и подкрепата за ромската интеграция, Асоциация Интегро откри чудесен модел и реши да го сподели в и извън България, за да може да подпомогне този труден процес. А моделът е работата на кмета на Каварна – г-н Цонко Цонев. За два мандата той успя не просто да спре гетоизацията на 4000 роми от неговия град, но и да ги превърне в капитал за местното общество. От  500 ромски семейства на социални помощи преди 8 години, сега само 30 все още разчитат на държавните помощи в Каварна. От 1000 безработни преди 8 години, днес в Бюрото по труда са останали пак толкова – трийсетина, а от почти 1500 без здравни осигуровки са останали няколко. Нещо повече: Ромите си плащат осигуровките и данъците, а спечелените пари от чужбина  или от земеделие харчат в Каварна, защото строят къщи и ги обзавеждат изцяло със стоки от България. И нещо, за което всички мечтаят от години, а при Цонко вече е  факт е, че няма отпадащи ромски деца от училище, че в детската градина има 240 ромски деца, а в средните училища освен момчета, вече има и ромски момичета. И при това без да се изпълняват специални проекти!

Не може да не се запитаме какво и как е направил Цонко Цонев, за да постигне това. Похарчил ли е много пари, вложил ли е много ресурси, как е успял да промени ромите си?

Като се направят сметките, става ясно, че нито много пари са похарчени, нито огромни ресурси за заложени, а самите роми никой не се е стремял да ги промени. За ремонт на училището и детската градина и за подобряване на  инфраструктурата на ромския квартал са похарчени 7.5 млн. лв. по проекти и от бюджета в продължение на 8 години.  Цонко като добър мениджър и далновиден политик е прозрял, че в ромската интеграция трябва да се инвестира, а не постоянно само да се констатира колко е трудна. Той на практика доказа твърдението на Световна банка, че инвестиице днес в ромска интеграция ще се върнат десетки пъти повече утре под формата най-вече на човешки и икономически капитал.

Да се инвестира в ромска интеграция, обаче, се изисква още нещо – мъжество. Защото в страна, в която общото разбиране е,  че ромите не заслужават ресурсите на държавата, а отделянето на бюджетни средства за тях се възприема от голяма част от обществото  като предателство към българската нация, се изисква изключителен кураж. Днес, когато кметът Цонко Цонев, наред с многото си други ангажименти, съвсем на доброволни начала отделя от времето си, за да участва в кампанията „Благодарим ти, Кмете!”, за да разпространи добрия модел, който е създал, „будни” български граждани, подтикнати от недобросъвестни политици, безпомощни да мобилизират електората си, са подели събиране на подписка против кмета. Подписката заклеймява кмета, че „толерира ромите” за сметка на българите?! Ако се запитате защо, сигурно защотот кметът предпочита да третира равноправно всички граждани на общината, разпределяйки справедливо общинския бюджет, така че да бъдат покрити нуждите на всички граждани. Сигурно защото е създал среда, в която всички жители на общината да се чувстват комфортно от това, че няма гето, че криминалността е намаляла в пъти, че няма бедни и просяци по улиците, че няма хора, които да не бъдат допуснати в заведенията или на градския плаж, както е било преди 8 години.

Е, не трябва ли да се питаме защо от една страна говорим за невъзможността да се случи ромската интеграция, а от друга страна, когато се предприемат реални действия за нея, започват да се сипят обвинения в толериране на едните за сметка на другите? Ако това е така, искат ли българите наистина ромите да се интегрират в българското общество? Къде е прословутата толерантност на българите тогава или тя стига само да   „позволят”на ромите  да живеят до тях, но не и да им позволят да живеят заедно с тях, за да изградят общия си дом – България.

Заместник-посланикът на Кралство Нидерландия у нас, Мартайн Елхерсма, изнесе публична лекция пред студенти и преподаватели от Югозападния университет “Неофит Рилски”. Темата на лекцията на Мартай Елехерсма беше “Холандското виждане за интеграцията на малцинствата”. Гостуването на заместник-посланика в университета беше в рамките на партньорство между посолството на Кралство Нидерландия в България, ЮЗУ “Неофит Рилски” и “Асоциация Интегро” и е част от цикъла “Публични лекции на популярни личности за ролята на равноправното гражданство за постигане на сплотено общество” на кампанията “Благодарим ти, кмете!”. Ето какво сподели Мартай Елхерсма с академичната общност в Благоевград:

“Уважаеми гости, уважаеми студенти. Щастлив съм да бъда тук. Благоевград е един от най-красивите градове в България и за мен е много приятно да се срещна с млади хора като вас. Бих искал да благодаря на университета и Интегро за поканата. Искам да се извиня, но ще продължа моята лекция на английски език, защото българският ми не е  достатъчно добър.

1.През ноември миналата година посетих група от роми в Ямбол. Те  бяха  изгонени от жилищата им, които впоследствие Общината събори, под претекст, че в тях липсват  безопастни и здравословни условия за живот. Погледнете тази снимка. Сега се опитайте да не си задавате въпроса чия е отговорността, а попитайте най-вече себе си :   нормално ли е  да има такива ситуации в България? Какви са последиците, не само за тези засегнати роми, но  и за цялото общество.  Ако не считаме тази ситуация за нормална, то тогава как бихме могли да я променим? Това са част от въпросите, които бих искал да обсъдя с Вас днес. Ще ви разкажа малко и как в Холандия се справяме с  интеграцията. Силно се надявам, че когато приключим, ще  чуя мнението Ви,  особено ако то не съвпада с моето.

2.Аз съм от Холандия. Държава , в която има интензивен политически дебат, относно проблемите, свързани с интеграцията.Не тази, свързана с ромите,  защото такива в нашата страна няма много, но с интеграцията на малцинствата като цяло.Този дебат е така интензивен, тъй като за доста дълъг период от време въпросните теми за липсата на интеграция бяха старателно пренебрегвани. Днес, бих искал да споделя с Вас малка част от нашия опит, свързан с дебатите за интеграция, които проведохме в страната ни и да ги свържем с ромската интеграция в България.

Когато бях дете в началното ми училище имаше предимно бели деца, по-голямата част, от които протестанти. Това е снимка на приятелите ми от училище, повреме на празненството по случай Денят на Кралицата. Сега   началното ми училище е затворено. В сградата в момента има Ислямско училище с ученици с всякакъв цвят на кожата. За 30 години Холандия претърпя доста демографски промени. Броят на имигрантските малцинства значително се увеличи. През 70-те години на миналия век броят на населението с нехоландси произход не надвишаваше няколко стотин хиляди, сега то е повече от 3 милиона, половината, от които са с незападен произход.

3.В общи линии, имаше две реакции, относно тези промени:едната група от хората смяташе, че ако   емигрантите  имат равни шансове и удобства като всички други, нещата ще проработят и, че проблемите се дължат главно на расизма, който определено трябва да бъде унищожен. Според другата група, имигрантите рушат социалната система,  не желаят да се интегрират и най-общо казано са заплаха за обществото.

4. В края на 90-те, стана ясно че голяма част от холандците губят вярата си в традиционните политически партии. Техните взаимоотношения с околните се променяха и те всекидневно се сблъскваха с негативните ефекти от тези промени. Също стана ясно, че опредени групи от имигрантите са често свръхпредставяни в криминалните статистики.  Безработицата сред имигрантите остана висока.

5. Като резултат, през последното десетилетие  станахме свидетели на повече политическо внимание към  въпросите на интеграцията. От 2002година, Холандия има министър, отговорен за имиграцията и интеграцията. Бяха създадени програми, които да направят имиграцията по-трудна и да засилят интегрирацията на имигрантите,  чрез интензивно обучение в холандски класове. По същото време се инвестираше в програми за подобряване на покрайнините на по-големите градове, за да станат по-приятни за живеене. Отговорностите на самите малцинства към интеграцията бяха увеличени.

6. Дали това разреши всички проблеми?  Не. Безработицата сред малцинствата все още е висока, както и свръхпредставеността им в криминалните статистики. На последните избори , партията на всеизвестният Г-н Уилдерс със своята твърдо анти-ислямистка позиция, стана трета политическа сила  в Парламента. Това показа, че недоволството в общесвото беше все още силно разпространено. Сегашното правителство провежда политика, която показва на хората, че тяхното недоволство е чуто-  например засилването на контрола на имиграцията и визовата политика. От друга страна виждаме,  че не всичко е негативно. Участието  на малцинствата в по-високите нива на образование се увеличи трикратно през изминалите 10 години и вече се доближава до   средното за страната. Също така, има много успешни бизнесмени и политици от малцинствата.  Кметът на Ротердам,  например,  е от марокански произход. Още повече, на работодателите им е пределно ясно, че поради  демографската  криза трябва да се привличат работници от малцинствата.

7.Всичко е много интересно, но сигурно се питате защо Ви разказвам всичко това? Как по-точно това касае и България? В България вие казвате :„Глупавият човек се учи от грешките си, а умният от грешките на другите“,  „The silly man learns from his mistakes, the smart from the  mistakes of others”. Мисля че бихте могли да се поучите от нашия опит и грешки.Ето Ви няколко урока:

-На първо, място пренебрегването на въпросите, свързани с интеграцията е много скъпо. Колкото повече ги отлагате, толкова повече  интеграцията става по-трудна за осъществяване.

-На второ място,  политическите твърдения като „Всички имат равни права и дискриминацията трябва да бъде преборена”са верни, но не решават нищо сами за себе си. Те трябва да бъдат придружени с диалог между партиите, който да доведе до ясна картина за отговорностите на двете страни – тази на болшинството и тази на малцинството.Също така трябва да бъдат съчетани с ефективни политики за по-нататъшна интеграция.

-Трето –   няма алтернатива на активната намеса от страна на Правителството. Ние   можем просто да не позволим на голяма група от хора да стои извън пределите на обществото.Първо, защото сме си обещали да спазваме човешките  права; второ защото за обществото като цяло не е добре да бъдат оставени хора,  да стоят извън   него. И най-накрая – защото имаме нужда от цялата налична работна ръка, ако искаме икономиката на страната да е добра.

8. Когато и да кажа това на дискусии в България първата реакция е: „,Разбирасе това би било страхотно но мнозинството от ромите не иска да бъде интегрирана и да носи отговорност  за собствената си ситуация”. Често в неформална обстановка към ромите се отправят  и неучтиви забележки. В такъв случай, каква е алтернативата? Смятам, че в дискусии, в които етническите българите твърдят, че ромите са само и единствено криминално проявени, а самите  роми от друга страна твърдят, че  вечно са дискриминирани, не ни казва как точно да се справим с предизвикателствата пред обществото. Общество,  10%, от което живее извън обществото, в още по-голяма бедност от останалите и делът им все повече нараства.

9. Много от ромските деца не посещават училище. Дали това е така, защото родителите им не искат те да бъдат обучавани? Често причините са донякъде икономически, донякъде  защото родителите не считат образованието като ценност за децата им. Дали грешат? Училищата, в които децата им могат да ходят са често с недобро качество на обучение, децата са пренебрегвани и в момента, в който завършат те се сблъскват с трудностите на трудовия пазар. Прост пример: В най-голямата ромска махала в София няма детска градина. Казаха ми, че това, е защото не искаме сегрегирани  детски градини. Но ако имаме квартал с 30 000 роми, в който няма детска градина,   нормално ли е да се оплачем, че ромските деца не посещават детска градина и впоследствие са неподготвени за началното училище.

10. Искам да споделя още нещо с Вас. Скоро се сблъсках в български сайт с новини, написани на английски език,  както и с коментари под статията относно ромите. Беше ясно ,че хората ,написали коментарите не считат ромите като добра част от обществото. В същия ден имаше статия в холандско списание ,относно София като туристическа дестинация. Някoи холандци също бяха дали мнението си. Те не бяха коментирали хубавите неща в София, а увеличаващият се брой на българите в Холандия. Ако разменим думите „българин” и „ром” в коментарите на двете статии всичко друго би било същото. Дали холандците са били прави в изказванията си ,относно българите? Тъй като съм прекарал 4 страхотни години в България, би ми било лесно да говоря от личен опит: те се водеха от предразсъдъците си; техните коментари нямаха нищо общо с българите, които познавах аз, а аз твърдя, че познавам повече българи от хората, написали коментарите. Можем ли да кажем, че коментарите относно ромите също са едностранчиви и са били написани от хора, които не ги познават  добре?

11. Добрите новини за България са удвоени. Първо, въпреки факта, че се разменят негативни коментари едни към други, в България съществува мирно съжителство между различни етнически групи. Второ, грешно е твърдението че интеграцията е невъзможна. Има много примери за ефективни политики. Дори не са скъпи. Но както често се случва, те не са изпълнени в голям мащаб и са били с временен характер. И по принцип  ромите са били зле организирани и не са успявали да лобират за продължаването  на успешните  дейности. И резултатът е – много похарчени пари, за почти никакъв резултат.

12. Всичко, от което имаме нужда са добре планирани и координирани политики, които осигуряват условия на ромите за образование, подобряване на    жилищната и здравната им ситуация и  им дават шанс на трудовия пазар. Тези  политики трябва да научат хората, че пълното участие в обществото е изгодно за всеки,  без да е благотворителност   и дава  пълна отговорност за самия себе си. Политиките  трябва да са  за дълъг период от време. Никой не е казал, че всичко това е лесно, и че ще се случи в рамките на 5 години.

13. Но няма друга алтернатива. Успяваща и добре функционираща България не е осъществима без ромите. И тъй като, живеете в най-красивата страна в Европа, защо да не я направите и успешна?

Благодаря Ви за вниманието.”

На 19 март на работната среща в Каварна се събраха кметове, общински съветници, експерти и представители на граждански организации от цялата страната – Пещера, Сливен, Стара Загора, Петрич, София, Куклен, Враца, Бяла (Русенско), Бяла Слатина, Котел, Варна, Разград и др., като събитието е част от кампанията „Благодарим ти, Кмете!”.

Работният ден започна Лилия Макавеева, изп. директор на „Асоциация Интегро”, която обясни защо се провежда подобно среща на представителите на местната власт и каква е причината това събитие да бъде в Община Каварна. А именно – запознаване с работата на градоначалника Цонко Цонев по проблемите на ромите от общината.

След въведението в работната среща, участниците изгледаха филм, в който се разкрива подхода на кмета на Каварна към ромския въпрос на територията на общината.

Краткият филма остави впечатления у другите представители на местната власт. След края на прожекцията към Цонко Цонев бяха отправени въпроси относно финансирането на работата по ромското включване, успешното справяне с жилищния въпрос, премахването на дискриминацията в общината, привличането и задържането на ромските деца в образователната система.

Кметът на Каварна отговори изключително практично.”В Общинския съвет се гласува бюджет, който пропорционално се разпределя между различните квартали. След като ромите са 1/3 от населението, значи поне 1/3 ще отидат за техните квартали. Дори в началото отделяхме повече средства за ромските квартали, защото от 35 години в тях нищо не е било пипано”, категоричен бе Цонев.

Цонев сподели пред участниците във форума опита си по посрещането на жилищните нужди на ромите. Община Каварна е отредила право за строеж и от 300 предвидени парцела, 120 е предоставила на ромите, за да могат да построят жилищата си сами. От една страна сметището е било почистено, а от друга хората са останали доволни.

Кметът каза, че когато е дошъл на власт, много от заведенията не допускали роми, дори и на плажа са били нежелани. „Днес – искат ги навсякъде, защото парите, които печелят, ги харчат в Каварна. Как се е променило това? С личния  пример, който давам, с личното си отношение към ромите – ходя заедно с тях на заведение, посещавам квартала им всеки ден, уважавам празниците им, интересувам се от техните проблеми наравно с проблемите на другите жители”, обясни Цонев

В началото на първия си мандат Цонев се допитал до ромите и разбрал, че те се тревожат за децата си както всички останали хора и предпочитат децата им да посещават училище и детска градина в близост. Тогава, вместо да закрие учебните заведения в квартала, той повишил качество на образованието – привлякъл добри учители, които вършат добра работа, защото ромските деца, независимо, че повечето учат в начално училище и в детска градина, посещавани само от роми, успяват в по-горните класове наравно с другарчетата си – българчета.

Малко преди обяд участниците в работната среща посетиха ромският квартал „Хаджи Димитър”, НУ „Братя Миладинови и детската градина „Детелина”, където се възпитават само ромски деца. Представителите от различните общини имаха възможност да видят резултатите от работата на Цонев не само на хартия, но и на практика.

В следобедната сесия на работната среща премина в оживена дискусия, в която представителите на различните общини споделиха своят опит и виждане в разрешаването на проблемите на ромите. Една от важните теми беше за нерегламентираното строителство в ромските квартали. Голяма част от участниците се обединиха около мнението, че въпреки огромната тежест на проблема, той трябва да започне да се решава от местните власти, иначе още повече се задълбочава. Първото нещо, което трябва да се предприеме, според участниците във форума, е да се спре по-нататъшното незаконно строителство, което означава, че институциите трябва да влязат в ромските квартали и да прилагат законите. Наред с това дойдоха и предложения, че общините трябва да осигурят на хората възможности да изграждат свои жилища. Участниците в срещата смятат, че в жилищната политика за ромите водещо място не трябва да се отдели на построяването на социални жилища, защото така ще се създадат неоправдани очаквания сред ромите от една страна, а от друга страна – напрежение сред останалите граждани на държавата.  Според кмета на Куклен, Димитър Сотиров, всеки кмет трябва да познава добре нуждите на ромската общност на своята територия и да предприеме политика, съобразена с тези нужди. Дискутираше се и това, което е направено в Каварна – отстъпеното право на строеж. При такава политика, задължение на кмета е да изгради  подходящата техническа и социална инфраструктура  в квартала, а хората да поемат задължението да си построят жилища съобразно нормативните изисквания. Някои от участниците смятат, че за бедните квартали общината би могла да потърси средства от различни програми или от собствения си бюджет за еднотипни планове за строителство, както и други схеми, при които хората могат да вземат заеми, за да построят жилищата си или да участват с труда си. На срещата стана ясно, че моделът, при който общините строят жилища за роми по проекти, в които самите роми нямат никакво участие, е обречен на неуспех.

Участниците обсъдиха също  как общините биха помогнали да се разреши проблемът със заетостта на ромите. Представителят на Община Пещера, обясни за държавните програми за заетост, в които традиционно в по-висок процент се наемат безработни роми. Мнозина кметове  изразиха мнение, че тези програми са добри за създаване на препитание, но са крайно недостатъчни да решат проблема със заетостта на ромите трайно и устойчиво.

Обсъди се и отговорността на общините относно техните граждани- роми. Кметът на Куклен изрази мнение, че държавата трябва да подсигури механизми, с които да задължи общини да работят по проблемите на ромите, дори ако е необходимо със законодателни промени. Освен това той предложи във всяка община, където има роми, да разработи дългосрочен оперативен план, който да е със задължителен характер за всеки следващ кмет, независимо от политическата му принадлежност.

Зам.-кметът на столична община, Иван Сотиров, в заключение каза, че социалното приобщаване на ромите е труден процес, но не е мисия невъзможна. „За целта трябва да се формулира ясно намерение от общините, което да се трансформира в решителни действия.  За да стане това, като първа стъпка, държавата може да предприеме подход от долу нагоре и този път да изработи плановете за действие към стратегическите документи, като поиска от кметовете да приоритизират заедно с ромите от тяхната територия проблемите, които са им най-наболели. Така ще имат абсолютно реален план за действие, гарантирана ангажираност от самите общини и от ромите от местно ниво и ясна представа за ресурсите, които ще бъдат необходими”, сподели Сотиров. Второто важно заключение на Сотиров бе, че ромската общност е разнообразна, в нея има различни групи от хора с различни нужди и затова не може да се работи с един унифициран подход , за да се интегрират всички. „Необходимо е подход, който е диференциран, отчитащ местната специфика и различните социални слоеве в самата ромска общност”, категоричен бе зам.-кметът на столицата.

Представителите на местната власт се обединиха около идеята, че е време да спре формалната работа по ромския въпрос. „Време е за действие, а не за празни приказки, защото проблемите се задълбочават”, категоричен бе кметът на Куклен.

Взе се и решение, че е необходимо да се организира работна среща по въпросите за ромската интеграция между националните и местните власти, а изведените заключения от срещата в Каварна да бъдат подложени на обсъждане.

Водещата на едно от предаванията с най-висок рейтинг у нас,  “Референдум” по БНТ 1, се срещна с 10 ромски студенти във Велико Търново по повод дискусиите, които подготвят младите роми в 4 региона в страната по кампанията “Благодарим ти, Кмете!”.

Младите хора планират да организират дискусии в 4 града в страната. Като целта на тези срещи е да се даде възможност за един сериозен разговор на местно ниво относно процесът на ромското включване и отговорността на институциите, медиите, гражданското общество, гражданските организации, медиите и самите роми.

Добрина Чешмеджиева се запозна в детайли с кампанията REACT, която се изпълнява на европейско ниво, и “Благодарим ти, Кмете!” – на национално ниво. Тя помогна на младите роми да вникнат в същността на провеждането и участието в публичен дебат, какъвто е форматът на “Референдум”. Чешмеджиева се обърна с практически съвети към студентите относно подготовката за участие в дискусия по медиите и самостоятелно гостуване в телевизионно предаване.

В практическата част на обучението Добрина Чешмеджиева раздели студентите на два отбора и успя да пресъздаде дискусия подобна на “Референдум”. Темата на дебата между студентите беше “Ще доведе ли до подобряване на жизнения стандарт на цялата местна общност  премахването на ромските гета?”. Всеки един студент от двата отбора имаше време да изложи тезата си и съответните аргументи към нея. Младите роми бяха ентусиазирани, а емоцията беше неописуема.

В другото практическо предизвикателство Чешмеджиева успя да интервюира всичките 10 ромски студенти по теми, съответстващи на техните специалности, които учат.

След последната сесия Добрина Чешмеджиева поздрави всички студенти и сподели, че е останал приятно изненадана от професионалното поведение на младите роми пред камера и добрата аргументация, които са ключови за добро впечатление и печелене на аудитория.

От своя страна студентите напомниха на Чешмеджиева важната роля на медиите и журналистите в процеса на ромското включване!

Студентите и Чешмеджиева се разделиха с намерението, че това е първа, но не и последна среща.

На чий терен ще бъде следващата срещата на ромските студенти с Чешмеджиева – остава да гадаем!

Всички практически занятия с Добрина Чешмеджиева са заснети с камера и скоро ще бъдат публикувани в сайта!