Готово ли е българското общество да интегрира ромите?

От Лилия Макавеева, Директор на Асоциация Интегро

От 20 години насам говорим за интеграция на ромите в българското общество.

От 20 години бяха приети  десетки стратегии за интегриране на ромите, а държавата изрази политическата си воля да се справи с този процес , присъединявайки се към международната инициатива  Деселетие на ромското включване.

От 20 години насам се провеждат хиляди проекти за интегриране на ромите и въпреки това всички вдигаме рамене в недоумение защо ромите не искат да се интегрират.

Двадесет години на търсене и лутане, а ефектът – по-добре да не отворим дума за това.

Сега Европа усилено търси успешни практики, модели и подходи за интегриране на ромите, за да може да ги промоцира и мултиплицира чрез новата си политика за ромска интеграция.

Реализирайки кампанията „Благодарим ти, Кмете!” за повишаване разбирането и подкрепата за ромската интеграция, Асоциация Интегро откри чудесен модел и реши да го сподели в и извън България, за да може да подпомогне този труден процес. А моделът е работата на кмета на Каварна – г-н Цонко Цонев. За два мандата той успя не просто да спре гетоизацията на 4000 роми от неговия град, но и да ги превърне в капитал за местното общество. От  500 ромски семейства на социални помощи преди 8 години, сега само 30 все още разчитат на държавните помощи в Каварна. От 1000 безработни преди 8 години, днес в Бюрото по труда са останали пак толкова – трийсетина, а от почти 1500 без здравни осигуровки са останали няколко. Нещо повече: Ромите си плащат осигуровките и данъците, а спечелените пари от чужбина  или от земеделие харчат в Каварна, защото строят къщи и ги обзавеждат изцяло със стоки от България. И нещо, за което всички мечтаят от години, а при Цонко вече е  факт е, че няма отпадащи ромски деца от училище, че в детската градина има 240 ромски деца, а в средните училища освен момчета, вече има и ромски момичета. И при това без да се изпълняват специални проекти!

Не може да не се запитаме какво и как е направил Цонко Цонев, за да постигне това. Похарчил ли е много пари, вложил ли е много ресурси, как е успял да промени ромите си?

Като се направят сметките, става ясно, че нито много пари са похарчени, нито огромни ресурси за заложени, а самите роми никой не се е стремял да ги промени. За ремонт на училището и детската градина и за подобряване на  инфраструктурата на ромския квартал са похарчени 7.5 млн. лв. по проекти и от бюджета в продължение на 8 години.  Цонко като добър мениджър и далновиден политик е прозрял, че в ромската интеграция трябва да се инвестира, а не постоянно само да се констатира колко е трудна. Той на практика доказа твърдението на Световна банка, че инвестиице днес в ромска интеграция ще се върнат десетки пъти повече утре под формата най-вече на човешки и икономически капитал.

Да се инвестира в ромска интеграция, обаче, се изисква още нещо – мъжество. Защото в страна, в която общото разбиране е,  че ромите не заслужават ресурсите на държавата, а отделянето на бюджетни средства за тях се възприема от голяма част от обществото  като предателство към българската нация, се изисква изключителен кураж. Днес, когато кметът Цонко Цонев, наред с многото си други ангажименти, съвсем на доброволни начала отделя от времето си, за да участва в кампанията „Благодарим ти, Кмете!”, за да разпространи добрия модел, който е създал, „будни” български граждани, подтикнати от недобросъвестни политици, безпомощни да мобилизират електората си, са подели събиране на подписка против кмета. Подписката заклеймява кмета, че „толерира ромите” за сметка на българите?! Ако се запитате защо, сигурно защотот кметът предпочита да третира равноправно всички граждани на общината, разпределяйки справедливо общинския бюджет, така че да бъдат покрити нуждите на всички граждани. Сигурно защото е създал среда, в която всички жители на общината да се чувстват комфортно от това, че няма гето, че криминалността е намаляла в пъти, че няма бедни и просяци по улиците, че няма хора, които да не бъдат допуснати в заведенията или на градския плаж, както е било преди 8 години.

Е, не трябва ли да се питаме защо от една страна говорим за невъзможността да се случи ромската интеграция, а от друга страна, когато се предприемат реални действия за нея, започват да се сипят обвинения в толериране на едните за сметка на другите? Ако това е така, искат ли българите наистина ромите да се интегрират в българското общество? Къде е прословутата толерантност на българите тогава или тя стига само да   „позволят”на ромите  да живеят до тях, но не и да им позволят да живеят заедно с тях, за да изградят общия си дом – България.

Comments are closed.