Зам.-посланкът Мартайн Елхерсма сподели опита на Холандия в интеграцията на малцинствата

Заместник-посланикът на Кралство Нидерландия у нас, Мартайн Елхерсма, изнесе публична лекция пред студенти и преподаватели от Югозападния университет “Неофит Рилски”. Темата на лекцията на Мартай Елехерсма беше “Холандското виждане за интеграцията на малцинствата”. Гостуването на заместник-посланика в университета беше в рамките на партньорство между посолството на Кралство Нидерландия в България, ЮЗУ “Неофит Рилски” и “Асоциация Интегро” и е част от цикъла “Публични лекции на популярни личности за ролята на равноправното гражданство за постигане на сплотено общество” на кампанията “Благодарим ти, кмете!”. Ето какво сподели Мартай Елхерсма с академичната общност в Благоевград:

“Уважаеми гости, уважаеми студенти. Щастлив съм да бъда тук. Благоевград е един от най-красивите градове в България и за мен е много приятно да се срещна с млади хора като вас. Бих искал да благодаря на университета и Интегро за поканата. Искам да се извиня, но ще продължа моята лекция на английски език, защото българският ми не е  достатъчно добър.

1.През ноември миналата година посетих група от роми в Ямбол. Те  бяха  изгонени от жилищата им, които впоследствие Общината събори, под претекст, че в тях липсват  безопастни и здравословни условия за живот. Погледнете тази снимка. Сега се опитайте да не си задавате въпроса чия е отговорността, а попитайте най-вече себе си :   нормално ли е  да има такива ситуации в България? Какви са последиците, не само за тези засегнати роми, но  и за цялото общество.  Ако не считаме тази ситуация за нормална, то тогава как бихме могли да я променим? Това са част от въпросите, които бих искал да обсъдя с Вас днес. Ще ви разкажа малко и как в Холандия се справяме с  интеграцията. Силно се надявам, че когато приключим, ще  чуя мнението Ви,  особено ако то не съвпада с моето.

2.Аз съм от Холандия. Държава , в която има интензивен политически дебат, относно проблемите, свързани с интеграцията.Не тази, свързана с ромите,  защото такива в нашата страна няма много, но с интеграцията на малцинствата като цяло.Този дебат е така интензивен, тъй като за доста дълъг период от време въпросните теми за липсата на интеграция бяха старателно пренебрегвани. Днес, бих искал да споделя с Вас малка част от нашия опит, свързан с дебатите за интеграция, които проведохме в страната ни и да ги свържем с ромската интеграция в България.

Когато бях дете в началното ми училище имаше предимно бели деца, по-голямата част, от които протестанти. Това е снимка на приятелите ми от училище, повреме на празненството по случай Денят на Кралицата. Сега   началното ми училище е затворено. В сградата в момента има Ислямско училище с ученици с всякакъв цвят на кожата. За 30 години Холандия претърпя доста демографски промени. Броят на имигрантските малцинства значително се увеличи. През 70-те години на миналия век броят на населението с нехоландси произход не надвишаваше няколко стотин хиляди, сега то е повече от 3 милиона, половината, от които са с незападен произход.

3.В общи линии, имаше две реакции, относно тези промени:едната група от хората смяташе, че ако   емигрантите  имат равни шансове и удобства като всички други, нещата ще проработят и, че проблемите се дължат главно на расизма, който определено трябва да бъде унищожен. Според другата група, имигрантите рушат социалната система,  не желаят да се интегрират и най-общо казано са заплаха за обществото.

4. В края на 90-те, стана ясно че голяма част от холандците губят вярата си в традиционните политически партии. Техните взаимоотношения с околните се променяха и те всекидневно се сблъскваха с негативните ефекти от тези промени. Също стана ясно, че опредени групи от имигрантите са често свръхпредставяни в криминалните статистики.  Безработицата сред имигрантите остана висока.

5. Като резултат, през последното десетилетие  станахме свидетели на повече политическо внимание към  въпросите на интеграцията. От 2002година, Холандия има министър, отговорен за имиграцията и интеграцията. Бяха създадени програми, които да направят имиграцията по-трудна и да засилят интегрирацията на имигрантите,  чрез интензивно обучение в холандски класове. По същото време се инвестираше в програми за подобряване на покрайнините на по-големите градове, за да станат по-приятни за живеене. Отговорностите на самите малцинства към интеграцията бяха увеличени.

6. Дали това разреши всички проблеми?  Не. Безработицата сред малцинствата все още е висока, както и свръхпредставеността им в криминалните статистики. На последните избори , партията на всеизвестният Г-н Уилдерс със своята твърдо анти-ислямистка позиция, стана трета политическа сила  в Парламента. Това показа, че недоволството в общесвото беше все още силно разпространено. Сегашното правителство провежда политика, която показва на хората, че тяхното недоволство е чуто-  например засилването на контрола на имиграцията и визовата политика. От друга страна виждаме,  че не всичко е негативно. Участието  на малцинствата в по-високите нива на образование се увеличи трикратно през изминалите 10 години и вече се доближава до   средното за страната. Също така, има много успешни бизнесмени и политици от малцинствата.  Кметът на Ротердам,  например,  е от марокански произход. Още повече, на работодателите им е пределно ясно, че поради  демографската  криза трябва да се привличат работници от малцинствата.

7.Всичко е много интересно, но сигурно се питате защо Ви разказвам всичко това? Как по-точно това касае и България? В България вие казвате :Глупавият човек се учи от грешките си, а умният от грешките на другите“,  „The silly man learns from his mistakes, the smart from the  mistakes of others. Мисля че бихте могли да се поучите от нашия опит и грешки.Ето Ви няколко урока:

-На първо, място пренебрегването на въпросите, свързани с интеграцията е много скъпо. Колкото повече ги отлагате, толкова повече  интеграцията става по-трудна за осъществяване.

-На второ място,  политическите твърдения като „Всички имат равни права и дискриминацията трябва да бъде преборена”са верни, но не решават нищо сами за себе си. Те трябва да бъдат придружени с диалог между партиите, който да доведе до ясна картина за отговорностите на двете страни – тази на болшинството и тази на малцинството.Също така трябва да бъдат съчетани с ефективни политики за по-нататъшна интеграция.

-Трето –   няма алтернатива на активната намеса от страна на Правителството. Ние   можем просто да не позволим на голяма група от хора да стои извън пределите на обществото.Първо, защото сме си обещали да спазваме човешките  права; второ защото за обществото като цяло не е добре да бъдат оставени хора,  да стоят извън   него. И най-накрая – защото имаме нужда от цялата налична работна ръка, ако искаме икономиката на страната да е добра.

8. Когато и да кажа това на дискусии в България първата реакция е: „,Разбирасе това би било страхотно но мнозинството от ромите не иска да бъде интегрирана и да носи отговорност  за собствената си ситуация”. Често в неформална обстановка към ромите се отправят  и неучтиви забележки. В такъв случай, каква е алтернативата? Смятам, че в дискусии, в които етническите българите твърдят, че ромите са само и единствено криминално проявени, а самите  роми от друга страна твърдят, че  вечно са дискриминирани, не ни казва как точно да се справим с предизвикателствата пред обществото. Общество,  10%, от което живее извън обществото, в още по-голяма бедност от останалите и делът им все повече нараства.

9. Много от ромските деца не посещават училище. Дали това е така, защото родителите им не искат те да бъдат обучавани? Често причините са донякъде икономически, донякъде  защото родителите не считат образованието като ценност за децата им. Дали грешат? Училищата, в които децата им могат да ходят са често с недобро качество на обучение, децата са пренебрегвани и в момента, в който завършат те се сблъскват с трудностите на трудовия пазар. Прост пример: В най-голямата ромска махала в София няма детска градина. Казаха ми, че това, е защото не искаме сегрегирани  детски градини. Но ако имаме квартал с 30 000 роми, в който няма детска градина,   нормално ли е да се оплачем, че ромските деца не посещават детска градина и впоследствие са неподготвени за началното училище.

10. Искам да споделя още нещо с Вас. Скоро се сблъсках в български сайт с новини, написани на английски език,  както и с коментари под статията относно ромите. Беше ясно ,че хората ,написали коментарите не считат ромите като добра част от обществото. В същия ден имаше статия в холандско списание ,относно София като туристическа дестинация. Някoи холандци също бяха дали мнението си. Те не бяха коментирали хубавите неща в София, а увеличаващият се брой на българите в Холандия. Ако разменим думите „българин” и „ром” в коментарите на двете статии всичко друго би било същото. Дали холандците са били прави в изказванията си ,относно българите? Тъй като съм прекарал 4 страхотни години в България, би ми било лесно да говоря от личен опит: те се водеха от предразсъдъците си; техните коментари нямаха нищо общо с българите, които познавах аз, а аз твърдя, че познавам повече българи от хората, написали коментарите. Можем ли да кажем, че коментарите относно ромите също са едностранчиви и са били написани от хора, които не ги познават  добре?

11. Добрите новини за България са удвоени. Първо, въпреки факта, че се разменят негативни коментари едни към други, в България съществува мирно съжителство между различни етнически групи. Второ, грешно е твърдението че интеграцията е невъзможна. Има много примери за ефективни политики. Дори не са скъпи. Но както често се случва, те не са изпълнени в голям мащаб и са били с временен характер. И по принцип  ромите са били зле организирани и не са успявали да лобират за продължаването  на успешните  дейности. И резултатът е – много похарчени пари, за почти никакъв резултат.

12. Всичко, от което имаме нужда са добре планирани и координирани политики, които осигуряват условия на ромите за образование, подобряване на    жилищната и здравната им ситуация и  им дават шанс на трудовия пазар. Тези  политики трябва да научат хората, че пълното участие в обществото е изгодно за всеки,  без да е благотворителност   и дава  пълна отговорност за самия себе си. Политиките  трябва да са  за дълъг период от време. Никой не е казал, че всичко това е лесно, и че ще се случи в рамките на 5 години.

13. Но няма друга алтернатива. Успяваща и добре функционираща България не е осъществима без ромите. И тъй като, живеете в най-красивата страна в Европа, защо да не я направите и успешна?

Благодаря Ви за вниманието.”

Comments are closed.