Местната власт: „Време е да спрем да работим формално по ромския въпрос!”

На 19 март на работната среща в Каварна се събраха кметове, общински съветници, експерти и представители на граждански организации от цялата страната – Пещера, Сливен, Стара Загора, Петрич, София, Куклен, Враца, Бяла (Русенско), Бяла Слатина, Котел, Варна, Разград и др., като събитието е част от кампанията „Благодарим ти, Кмете!”.

Работният ден започна Лилия Макавеева, изп. директор на „Асоциация Интегро”, която обясни защо се провежда подобно среща на представителите на местната власт и каква е причината това събитие да бъде в Община Каварна. А именно – запознаване с работата на градоначалника Цонко Цонев по проблемите на ромите от общината.

След въведението в работната среща, участниците изгледаха филм, в който се разкрива подхода на кмета на Каварна към ромския въпрос на територията на общината.

Краткият филма остави впечатления у другите представители на местната власт. След края на прожекцията към Цонко Цонев бяха отправени въпроси относно финансирането на работата по ромското включване, успешното справяне с жилищния въпрос, премахването на дискриминацията в общината, привличането и задържането на ромските деца в образователната система.

Кметът на Каварна отговори изключително практично.”В Общинския съвет се гласува бюджет, който пропорционално се разпределя между различните квартали. След като ромите са 1/3 от населението, значи поне 1/3 ще отидат за техните квартали. Дори в началото отделяхме повече средства за ромските квартали, защото от 35 години в тях нищо не е било пипано”, категоричен бе Цонев.

Цонев сподели пред участниците във форума опита си по посрещането на жилищните нужди на ромите. Община Каварна е отредила право за строеж и от 300 предвидени парцела, 120 е предоставила на ромите, за да могат да построят жилищата си сами. От една страна сметището е било почистено, а от друга хората са останали доволни.

Кметът каза, че когато е дошъл на власт, много от заведенията не допускали роми, дори и на плажа са били нежелани. „Днес – искат ги навсякъде, защото парите, които печелят, ги харчат в Каварна. Как се е променило това? С личния  пример, който давам, с личното си отношение към ромите – ходя заедно с тях на заведение, посещавам квартала им всеки ден, уважавам празниците им, интересувам се от техните проблеми наравно с проблемите на другите жители”, обясни Цонев

В началото на първия си мандат Цонев се допитал до ромите и разбрал, че те се тревожат за децата си както всички останали хора и предпочитат децата им да посещават училище и детска градина в близост. Тогава, вместо да закрие учебните заведения в квартала, той повишил качество на образованието – привлякъл добри учители, които вършат добра работа, защото ромските деца, независимо, че повечето учат в начално училище и в детска градина, посещавани само от роми, успяват в по-горните класове наравно с другарчетата си – българчета.

Малко преди обяд участниците в работната среща посетиха ромският квартал „Хаджи Димитър”, НУ „Братя Миладинови и детската градина „Детелина”, където се възпитават само ромски деца. Представителите от различните общини имаха възможност да видят резултатите от работата на Цонев не само на хартия, но и на практика.

В следобедната сесия на работната среща премина в оживена дискусия, в която представителите на различните общини споделиха своят опит и виждане в разрешаването на проблемите на ромите. Една от важните теми беше за нерегламентираното строителство в ромските квартали. Голяма част от участниците се обединиха около мнението, че въпреки огромната тежест на проблема, той трябва да започне да се решава от местните власти, иначе още повече се задълбочава. Първото нещо, което трябва да се предприеме, според участниците във форума, е да се спре по-нататъшното незаконно строителство, което означава, че институциите трябва да влязат в ромските квартали и да прилагат законите. Наред с това дойдоха и предложения, че общините трябва да осигурят на хората възможности да изграждат свои жилища. Участниците в срещата смятат, че в жилищната политика за ромите водещо място не трябва да се отдели на построяването на социални жилища, защото така ще се създадат неоправдани очаквания сред ромите от една страна, а от друга страна – напрежение сред останалите граждани на държавата.  Според кмета на Куклен, Димитър Сотиров, всеки кмет трябва да познава добре нуждите на ромската общност на своята територия и да предприеме политика, съобразена с тези нужди. Дискутираше се и това, което е направено в Каварна – отстъпеното право на строеж. При такава политика, задължение на кмета е да изгради  подходящата техническа и социална инфраструктура  в квартала, а хората да поемат задължението да си построят жилища съобразно нормативните изисквания. Някои от участниците смятат, че за бедните квартали общината би могла да потърси средства от различни програми или от собствения си бюджет за еднотипни планове за строителство, както и други схеми, при които хората могат да вземат заеми, за да построят жилищата си или да участват с труда си. На срещата стана ясно, че моделът, при който общините строят жилища за роми по проекти, в които самите роми нямат никакво участие, е обречен на неуспех.

Участниците обсъдиха също  как общините биха помогнали да се разреши проблемът със заетостта на ромите. Представителят на Община Пещера, обясни за държавните програми за заетост, в които традиционно в по-висок процент се наемат безработни роми. Мнозина кметове  изразиха мнение, че тези програми са добри за създаване на препитание, но са крайно недостатъчни да решат проблема със заетостта на ромите трайно и устойчиво.

Обсъди се и отговорността на общините относно техните граждани- роми. Кметът на Куклен изрази мнение, че държавата трябва да подсигури механизми, с които да задължи общини да работят по проблемите на ромите, дори ако е необходимо със законодателни промени. Освен това той предложи във всяка община, където има роми, да разработи дългосрочен оперативен план, който да е със задължителен характер за всеки следващ кмет, независимо от политическата му принадлежност.

Зам.-кметът на столична община, Иван Сотиров, в заключение каза, че социалното приобщаване на ромите е труден процес, но не е мисия невъзможна. „За целта трябва да се формулира ясно намерение от общините, което да се трансформира в решителни действия.  За да стане това, като първа стъпка, държавата може да предприеме подход от долу нагоре и този път да изработи плановете за действие към стратегическите документи, като поиска от кметовете да приоритизират заедно с ромите от тяхната територия проблемите, които са им най-наболели. Така ще имат абсолютно реален план за действие, гарантирана ангажираност от самите общини и от ромите от местно ниво и ясна представа за ресурсите, които ще бъдат необходими”, сподели Сотиров. Второто важно заключение на Сотиров бе, че ромската общност е разнообразна, в нея има различни групи от хора с различни нужди и затова не може да се работи с един унифициран подход , за да се интегрират всички. „Необходимо е подход, който е диференциран, отчитащ местната специфика и различните социални слоеве в самата ромска общност”, категоричен бе зам.-кметът на столицата.

Представителите на местната власт се обединиха около идеята, че е време да спре формалната работа по ромския въпрос. „Време е за действие, а не за празни приказки, защото проблемите се задълбочават”, категоричен бе кметът на Куклен.

Взе се и решение, че е необходимо да се организира работна среща по въпросите за ромската интеграция между националните и местните власти, а изведените заключения от срещата в Каварна да бъдат подложени на обсъждане.

Comments are closed.