Новите кметове: “Ще се затрудним с изпълнението на новата ромска стратегия”


Над 70 кметове и роми от местното ниво сложиха на една маса трудностите и възможностите, които стоят пред реализирането на новата Национална стратегия за ромите (НСР) на местно ниво.

Практиката доказва, че разговорът между роми от местното ниво и кметовете им е изключително труден, а често – невъзможен. Особено щом иде реч за трудностите и проблемите на гражданите, които живеят в ромските квартали.

Уникалната среща между двете страни се случи в зала “Гранитна” на Министерски съвет на 2 декември и беше организирана в партньорство от НССЕИВ и “Асоциация Интегро”. Необходимостта за събиране на едно място на кметове и роми възникна в процеса на реализиране на кампанията “Благодарим ти, Кмете!”, която целеше да осведоми основно местните власти, че от тяхната активност зависи процесът на ромската интеграция в техните общини и използването на нереализирания икономически, културен и политически потенциал на ромите.

Работната среща се откри от вицепремиера Цветан Цветанов, който е и председател на НССЕИВ. Той заяви, че интегрирането на ромите в българското обществото е от съществено значение за бъдещето развитие на общините и държавата. “Ясно се вижда, че в държавата има политическа воля, която се проявява в желанието на правителството да се справи с този проблем. Всички ние трябва да работим в едно добро партньорство. Ромите трябва да са активна страна в процес, който ги засяга директно. Неправителствените организации  трябва да бъдат в помощ на местните и централни власти, да предоставят експертизата си.  Кметовете трябва да търсят възможности за преодоляване на трудностите, които стоят пред ромите, за да са изпълнителите на националните политики за ромите на местно ниво. Парламентът, ако е нужно, да направи нужните законодателни промени, които да спомогнат работата по различните приоритети на новата стратегия. Всичко това може и трябва да се случи, ако сме в постоянен диалог”, с тези думи се обърна към кметовете г-н Цветанов. Според него диалогът и дебатът по ромския въпрос трябва да се случат. Цветанов каза, че новата стратегия за ромите ще се гласува от Министерски съвет до края на тази година, а след това и в Парламента. Според него по този начин ще се засвидетелства ангажираността на българските институции. Вицепремиерът даде да се разбере, че не одобрява говореното за всички роми като цяло. Той смята, че в българското общество се говори само в лошия аспект за ромите. “Да, вярно е, че има роми, които се занимават с лихварство и други престъпления. Но има роми, които работят, учат и си вадят хляба с труд. Затова трябва да сме внимателни”, категоричен бе Цветанов.

Преизбраният кмет на Община Каварна, Цонко Цонев, получи думата първи от кметовете. Той беше кратък и прагматичен в изказването си, акцентирайки на необходимостта всеки кмет да предприеме действия за урегулиране на ромските квартали, за да може да докаже,  че на тези територии на общините живеят хора и има квартали. „Към този момент ромските квартали в кадастралните планове на повечето общини са бели петна. Европа няма да даде пари за “бели петна”, категоричен бе Цонев, който бе оценен като отличник от Брюксел за добрия модел на интеграция, който прилага в Община Каварна. Апелът му към колегите беше ясен: “Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта.”. Всъщност това е водещият принцип в неговия успешен модел. “Няма как да очаквате от едни хора, които нямат електричество, живеят в мизерия, газят в кал да – ходят на училище или да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда”, сподели Цонев.

Изпълнителният директор на „Асоциация Интегро”, г-жа Лилия Макавеева, накратко представи резултати от проучване на изпълнението на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване”, която се провежда в България от 2005 година. Проучването, проведено в 20 общини, е установило, че на местно ниво малка част от планиранети дейности са изпълнени, въпреки, че общините изрично са посочени като отговорни институции за тях, а още по-малко са постигнатите ефекти и въздействия от  изпълнените дейности. В своето обръщение към кметовете, г-жа Макавеева ги призова да накарат ромите да осъзнаят, че са граждани на  общините си. „Не превръщайте ромите в „клиенти” на държавата. Прилагайте проактивна политика спрямо тях, за да ги активизирате. Покажете им, че те имат права, от които произтичат задължения”, завърши тя.

Словосъчетанието „права и задължения на ромите” възбуди съзнанието на кметовете. Пръв вземе думата градоначалникът на Ямбол, Георги Славов. Славов се сдоби с популярност покрай събарянето на блок номер 20, който се обитаваше от роми. Сградата беше оставена от институциите през годините да се превърне съборетина, огнище на болести и опасно за живеене място. „Трудно ми е да кажа дали моят опит е добър или лош, но съм съгласен с г-жа Макавеева, че ние трябва да променим подхода си към тези хора. Трябва да започнем да уважаваме правата им, за да им помогнем да осъзнаят задълженията си. Ние сме институцията на местно ниво, която казва кое е законно и кое не е. Отлагайки проблема във времето, ние си залагаме непредвидими опасности. Не трябва да ги дискриминираме по отношение прилагането на закона спрямо тях”, категоричен бе Славов и добави: „Днешните проблеми произтичат от лошото стопанисване на общинската собственост, отсъствието на институциите от мястото на проблемите. Всичко това подхрани изолацията на ромите”.

В последвалата дискусия се включиха още кметовете на Благоевград, Перник, Шабла, Сливен, Панагюрище, Дупница, Председателят на ОбС – Самоков, зам. кметовете на Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Мъглиж е още много други общини. Кметът на Благоевград, г-н Камбитов, обобщи дилемата, която стои пред много от общините – да се строят улици или да се събарят незаконно построените къщи в ромските квартали. „Ясно е, че едни искат по-добри улици в квартала, но други, които са си построили незаконно къщи върху улиците и дума не дават да се събарят. Въпросът е, ако ги съборим, да има компенсации за тези хора, а не да се оставят без покрив. Иначе не виждаме изход от ситуацята”, сподели новоизбраният кмет на Благоевград. Въпросът за финансовото обезпечаване на изпълнението на стратегията за интеграция на ромите бе отправен и от кмета с дългогодишен опит Росица Янакиева.  „Ние се опираме на един принцип при работа с ромите – сегрегация. Така няма да стане, колеги. Така не можем да очакваме тези хора да се интегрират”, заяви тя. Според нея  всички кметове са наясно с факта, че липсват пари в общинския бюджет за роми, но всички си мълчат. „За да се изпълни тази стратегия, трябва да се изработят механизми за финансирането й и механизми за контрола на изпълнението й. Ако е нужно, да се направят промени в законодателството. Иначе, не можем да поставим хората в кошарата и да очакваме да бъдат граждани”, завърши кметът на Перник – г-жа Янакиева.

Други кметове споделиха тежки проблеми, които съществуват в момента на териториите на ромските им квартали и признаха, че са дошли да научат начини и помощ да се справят с тях. Кметът на Община Шабла, проф. Райна Бърдарева, сподели, че липсват структури и институции, към които да се обръща за съдействие, консултация или помощ, когато работи с ромите. „На нас ни е трудно да работим по този проблем, но за жалост още по-трудно ни е да намерим институции на областно ниво, които да ни съдействат. През последните месеци в Община Шабла ромите масово се разболяват от туберкулоза. Ние не можем да реагираме на ситуацията по никакъв начин. Не успяваме да намерим хора и институции, които да ни помагат”, категорична бе Бърдарева.  Така бе повдигнат и въпросът за ролята на Областните съвети по етничски и интеграционни въпроси и необходимостта от по-ясното им упълномощаване с отговорности в бъдещото изпълнение на стратегията за интеграция на ромите.

Кметовете адресираха и въпросите за ранните женитби сред младите роми, а така също и предпочитанията на мнозина роми да получават социални помощи пред възможностите за заетост по програмите на МТСП. Те отправиха укор към неправителствените организации, че не допринасят за разрешаването на тези  проблеми. Г-жа Макавеева обърна внимание, че НПО не могат сами да  решават проблеми, които са отговорност на държавата и институциите, а само биха могли да си партнират с тях. Тя призова общините да обърнат внимание на спазването на стандартите за човешки права при изпълнението на политиките за интеграция на ромите на местно ниво и да съдействат за избягването на случаи на двоен стандарт при прилагането на законите.

Продължилата без пауза тричасова среща е показателна, че много кметове от този мандат  осъзнават ролята на местната власт в реализирането на държавната политика по социално приобщаване на ромите. Ясно е, че ще е трудно, но е ясно и това, че трябва да се спре с говоренето и да се действа.  Така, както е действал кметът на Каварна, Цонко Цонев, който за 8 години успя да реши тежки проблеми на ромите от своята община. „Ако един кмет иска да реши този въпрос, винаги може да намери начин. Стига да има желание”, лаконично завърши Цонев.

Срещата бе последна дейност от Кампанията „Благодарим ти, Кмете!”, която бе част от европейската кампания „РЕАКТ”, проведена с финансовата подкрепа на ЕС в периода 5.12.2010 -  5.12. 2011 в България, Румъния, Италия, Албания и Брюксел.

Comments are closed.