През май започнаха дискусионните маси по кампанията „Благодарим ти, Кмете!”, които местните партньори организираха в общините си с активното участие на граждани и други организации, които работят по ромските проблеми в кварталите.
Идеята на тези срещи беше да подложи на обсъждане потребността от следваща практическа стъпка на местно ниво по отношение на политиката спрямо ромите.
На места партньорите заложиха разработване на оперативен план към съществуваща стратегия за интеграция на ромите, а други пък предложиха разработване на стратегия и план за действие към нея, тъй като много общини в България към този момент нямат такива.
За жалост местните активисти по кампанията се оказаха безсилни пред институционалните стени на местните власти. Подготовките работните срещи вървяха горещо с активно съгласие и участие на представителите на общините. Дори на места с обещанието, че всичко ще мине по мед и масло по време на дискусията, след която ще бъдат предложени готовите проекти за стратегии и оперативни планове за гласуване в общинските съвети, за да влязат в сила все пак.
Сблъсъкът с частни интереси и институционално арогантно поведение не беше предвидено от добронамерените и без задни мисли местни активисти. След края на дискусионните маси те осъзнаха, че местните политики за интеграция на ромите са еквивалент на националните програми, стратегии и идеи за приобщаване на ромите. Иначе казано на народен език – липса на желание за отговорно институционално отношение към трудностите на българските граждани в маргинално положение – ромите.
Местните ромски активисти търпяха тежки критики от страна на други граждански организации и представители на местната власт, че документите не са професионално и експертно подготвени за гласуване в сесия на общински съвет. Да, местните активисти може би не са експерти по писане на стратегии или планиране на програми. Ромските организации по кампанията за пореден път показаха, че те са едни доброволни инициатори, които са готови да сътрудничат на общината за извървяването на този дълъг път, наречен ромска интеграция. Но много малко от тях получиха искрено „Благодаря!” за инициативността, спрямо начина, по който бяха критикувани. Опровергавайки схващанията за ромска пасивност и корумпираност, представителитена гражданския сектор отделиха безвъзмездно от времето си и правеха неимоверни усилия, за да преодолеят символичното говорене по въпроса за ромите и отговорните страни да преминат от думи към действие. Те настойчиво искаха и искат да накарат местните власти, местната общественост и самата ромска общност да разберат, че “ромската интеграция е трудна, но не е мисия невъзможна”, стига всички да осъзнаят, че ромите са граждани на страната и заслужават същото внимание на своите проблеми както всички останали граждани.
Изненадваща бе подкрепата на регионалните медии, които правилно разбират и реагират с критични материали по темата. Това от една страна респектира местните институции и мотивира ромските активисти.
В Община Варна кипеше бурна подготовка за работната среща. Очакванията бяха реални и напълно постижими. Само дето Николай Николов и Галина Димитрова, местните партньори по кампанията, не предвидиха „камъните”, които им бяха хвърлени от други неправителствени организации относно това, че „не са изготвили стратегията за интеграция на ромите професионално и експертно”. Противно на очакванията никой от критикуващите не пое ангажимент да разработи стратегията „експертно” и „професионално”. Представителите на общината, които всъщност трябва да са инициатори на изготвянето на подобна стратегия, гледаха от страни пасивно. След дискусионната маса увереността и самочувствието на партньорите ни изглеждаха смазани. Срещата с журналистите обаче ги окуражи, а още повече и публикацията, която излезе на следващия ден. Публикацията, която накара някои институции и експерти във Варна да се самосезират.
Стана ясно, че когато иде реч за предприемане на конкретни действия от страна институциите освен на национално, вече и на местно ниво, спрямо ромския въпрос, дебатът се измества към ъгъла, с идеята да бъде изметен в килера.
Но този път малко трудно ще се претупа ромският въпрос, защото Европейската комисия гледа под лупа всяко действие или бездействие на европейските институции, от които са част и българските, по отношение на ромите.
Време е осъзнатостта на местните власти за потребността от предоставяне на възможности за приобщаване на ромите да се повиши до онази степен, когато ромите започнат да се чувстват пълноценни и равноправни граждани, с респект към гражданските си задължения. А това е в полза на цялото общество.
Categories: 