Асоциация Интегро

“Трябва да заменим разделението в обществото ни с обединение около общи национални цели”, заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин при откриванеето на кръгла маса на тема: „Езикът на омразата и неговото въздействие върху интеграционния процес”, проведена на 7 април в Министерски съвет.

Кръглата маса бе организирана от Асоциация Интегро в партньорство с Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси. „Няма как България да върви напред, ако обществото ни не е консолидирано“, подчерта още вицепремиерът Калфин. Той допълни, че трябва да се търси общо съгласие по важните за държавата теми и да се противодейства на всички опити за противопоставяне на основата на етнос, религия и националност, както и да се говори за последствията от разделението и противопоставянето.

Освен министър Калфин, говорители на кръглата маса бяха: проф. Илона Томова от БАН, която представи резултатите от проведено изследване, което проследи речта на омразата в 6 национални телевизии. Проф. Даниела Тасевска от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ представи резултатите от друго проучване – Езикът  на омразата и преподаването в университетите. Тереза Борисова – стажант на Асоциация Интегро, и адвокат Даниела Михайлова преставиха резултатите от експетрно наблюдение на прилагането на законодателството в Република България при проявите на реч на омразата. Йордан Божилов от „Софийски формум за сигурност” направи презентация на тема „Езикът на омразата и националната сигурност“.

Сред участниците на форума бяха: Баки Хюсеинов – зам. председател на Комисията за защита от дискриминация, Нуртен Патраклъ – експерт към институцията на Омбудсмана на Република България, Диляна Кирковскиа – Съвет за електронни медии, Мехти Меликов – представител на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, граждански организации, ромски студенти и др.

Участниците се обединиха около разбирането, че отговорните институции тярбва да се ангажират по-сериозно с въпроса за недопускане на омразна реч в публичното пространство.

Повечето участници бяха на мнение, че няма досатъчна чувствителност по темата както сред институциите, така и сред медиите. Чуха се и гласове, че е необходимо да се засили ролята на Главна прокуратура при случаи на омразна реч разпространявана чрез слово и печат.

Някои от участниците смятат, че трябва да се разработят специфични инструменти на саморегулацията сред доставчиците на медийни услуги и стандарти за отразяване на въпросите свързани с етническите малцинства.

Всички участници се обединиха около идеята да се провеждат периодични работни срещи с работещите в медиите и органите, които следят за недопускане на реч на омраза, с цел повишаване на осведомеността им по проблема.