Асоциация Интегро

Новини

През следващия си период Декадата на ромското включване предвижда по-засилено участие на ромите във всички процеси

април 30
11:02 2015

На 29 – 30 септември 2014 г. в столицата на Босна и Херцеовина, Сараево, бе проведено 27-то заседание на Международния Управляващ Комитет на инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015. Събитието събира всяка година представители на правителствата на 12-те държави, участващи в Декадата, на междуправителствените и неправителствените организации и на ромското гражданско общество. Този път срещата на комитета бе открита от министъра на човешките права и бежанците, г-н Дамир Любич, от Босна и Херцеговина, която тази година е ротационният председател на Декадата. Той приветства всички присъстващи и подчерта значимостта на мероприятието, като изрази надеждата си, че от него ще произлязат важни препоръки за продължаването на Декадата на ромското включване, която приключва през 2015 г.

Последваха приветствия и от г-жа Захира Вирани (Програма за развитие на ООН), г-н Джонатан Мур (Организация за сигурност и сътрудничесто в Европа – OSCE), г-жа Индира Байрамович (Ромски комитет на Босна и Херцеговина) и г-н Асин Мелвин(Европейска Комисия).

Представителят на Европейската комисия заяви, че ЕК е готова да подкрепи удължаването на периода на Декадата, която трябва да се интегрира към общата Европейска рамка за интеграция на ромите и да следва и доразвива приоритетите на националните стратегии за интегриране на ромите 2012-2020 г.

Програмата продължи с представяне на приоритетните области, обхванати в периода на президентството на Декадата от Босна и Херцеговина – от образование към заетост, интегриран подход за жилищно настаняване, проект на закон за легализация на ромските жилища, сигурност и здравна култура на ромската жена.

На присъстващите бе представен проетозакон за узаконяване на ромските жилища, според който жители на даден квартал, които живеят повече 10 години на това място и обитават къщи на тяхно име, изградени от масивни материали, могат да започнат процедура по узаконяване. В проектозакона е посочено на първо място по важност да се дефинира ясно понятието ромска махала и след това се препоръчва, когато се започне процедура по узаконяване, да се узакони целият ромски квартал наведнъж, а не къща по къща по отделно.

На участниците бе споделен и опитът на Министерството на човешките права и бежанците в сферата на жилищната политика, които през 2000 г. са провели проучване относно нуждите на ромите от жилища и оттогава са започнали всяка година да обявяват публична покана за изготвяне на проекти от местни, национални организации, общини и НПО, които на конкурсен принцип се разглеждат от комисия и голяма част от тях се одобряват за реализация.

В сесията за обмяна на опит, представителите на Институт „Отворено общество” представиха идеята за създаване на Европейски ромски

културен институт, който работи в тясно сътрудничество със статистическите институти, НПО, университети и местни общности.

Следващата час от програмата представляваше разделяне на всички участници на три работни групи, които да дискутират и да дадат своите предложения по текста на Декадата на ромското включване за нейното продължаване с още един програмен период. Трите работни групи бяха следните: 1 работна група – на представители на министерствата (държавни институции); 2 работна група – на представителите на НПО; 3 работна група – на представители на международните партньори.

Представителят на НПО от България, Орлин Орлинов, бе включен за участие в работната група на неправителствените организации, където с колегите от останалите държави разгледаха подробно текста на документа на Декадата. В дискусията се появиха въпроси относно определени формулировки в текста като: осигуряване на сигурност на ромите (каква сигурност, какво се има в предвид), ромски език и романес едно и също ли значат и трябва ли да се следва точно същата рамка на текста на Декадата от този, който е бил до 2015 година. Представителят на българските НПО предложи сред приоритетните области на Декадата през следващия период да бъде включен и приоритет Медии, защото в много държави липсват ромски медии, които да излъчват или да пишат на ромски език и които да разпространяват резултатите от Декадата. Останалите участници се колебаеха дали да подкрепят това предложение, тъй като според тях медиите могат да бъдат включени в приоритет Култура. В крайна сметка модераторът на работната група се съгласи от срещата да излезем с декларация, че предлагаме това като допълнителен приоритет и ако се одобри от управителния орган, то той ще бъде включен. Модераторът заяви, че Дкадата не трябва да повтаря като текст и приоритети Стратегиите за интегриране на ромите до 2020 г., тъй като това е отделен документ със свои приоритети и задачи, които трябва да следва.

Следващият ден продължи със сесия, озаглавена „Бъдещето на Декадата”.

Тук бяха представени някои новости в следващия период на Декадата, които вече са одобрени от три държави – Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина и които ще бъдат предложени на останалите страни-партньори за съгласуване и одобрение.

Едно от нововъведенията е, на заседанията на управителния орган на Декадата, вместо както досега двамата представители на страна – партньор (НПО и министерство) да гласуват с 1 глас, вече всеки да може да даде своя глас по отделно и така държавата да гласува с 2 гласа. Предложението бе направено във връзка с това, че не във всяка държава има добро сътрудничество между държавната власт и НПО и така НПО-то е заставено да гласува според начина на държавния представител. За вбъдеще се цели всеки да може да даде своя глас като пълноправен член на управителния комитет и така решенията да се взимат по-адекватно.

Друго нововъведение е това, че в комитета за наблюдение за прогреса на Декадата ще участва и неформален представител на Европейската комисия, който ще докладва за напредъка на Декадата пред ЕС.

Друга промяна в следващия период на Декадата предвижда по-засилено участие на ромите във всички процеси. Вече трябва да се говори за ромите не като обект на Декадата а като нейн субект. Цели се да се виждат вече наяве резултатите върху ромското общество.

Срещата приключи със заключителна реч на г-жа Салиха Дудерия, помощник на министъра на човешките права и бежанците в Босна и Херцеговина.

Орлин Орлинов

гр. Монтана, 07.10.2014 г.

Сподели

Подобни публикации