Асоциация Интегро

На 26.02.2015 Службите на Европейската комисия (ЕК)  публикуваха Работен Документ – Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. В този доклад икономиката на България е оценена на фона на Годишния обзор на растежа, изготвен от Европейската комисия и в съответствие с Плана за инвестиции за Европа и Доклада за механизма за предупреждение за 2015 г.  Една от основните констатации  в Работния Документ  е, че „като цяло България е  постигнала ограничен напредък в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки за 2014 “ . По специално за изпълнението на политиките за интеграция на ромската общност е направен  извод, че „не са предприети никакви действия   за намаляване на бедността и за борба със социалното изключване, включително за маргинализирани групи като ромите“. По този начин описаните  предизвикателства   в миналогодишния работен документ на  Службите на Комисията, остават актуални и сега.

Наред с констатираните в Работните документи на ЕК  от 2013 г. и 2014 г. най-често срещани проблеми и предизвикателства, пред които са изправени ромите в областта на приобщаващото образование, активна политика на пазара на труда, липсата на мерки за борба с бедността и социалното изключване, липсата на напредък в изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите (НСИР) и липсата на механизми за наблюдение на изпълнението на плановете за интеграция, Работния Документ на ЕК за 2015  адресира някои специфични въпроси като младежката безработица сред ромите (61%), училищната сегрегация (25%), липсата на подходящо жилище, както и на въздействието на тези въпроси за влошаване на демографската ситуация в страната. Освен това, за първи път в Работния Документ на ЕК за 2015 е поставен въпросът за мандата и наличните ресурси на Националната Контактна Точка за изпълнение на НСИР- Секретариат на Националния съвет за Етнически и Интеграционни Въпроси – НССЕИВ- и възможностите му ефективно да координира междусекторното изпълнение и последващите действия по националната стратегия за интегриране на ромите. Много навременен е и направеният общ извод, че за изпълнение на Стратегията за интеграция на ромите са необходими по-системни мерки в областта на жилищното настаняване, здравеопазването, образованието, заетостта и в политиките за борба с дискриминацията на национално и местно ниво.

Безспорно настоящият доклад е стъпка напред по отношение на анализа и оценката на състоянието на ромската общност в България, но обща слабост на работния документ на службите на ЕК е, че в него просто се изброяват проблемните области, без подробно описание на проблемите и анализ на конкретните причини и фактори, които ги провокират.

Също така, някои въпроси са твърде повърхностно разгледани или направо  липсват. Така например, работният документ не взема предвид съществуването на социална стратификация в ромската общност. Във връзка с това, политики за бедните не могат да бъдат предлагани на ромите, принадлежащи към средната класа на обществото. Трябва да се адресира  необходимостта от предприемане на мерки, насочени към нуждите на средната класа роми, като например предоставяне на парцели за жилищно строителство, регулация на ромските квартали, подкрепа за развитието на бизнеса и самостоятелна заетост сред ромите, за социална мобилност на образованите роми, за укрепване на етно-културната идентичност на общността, за създаване и развитие на интеркултурна  комуникация и взаимоотношения и т.н.

Един от най-важните въпроси, които все още не са разгледани от работните документи на Комисията, е въпросът за нарастващата реч на омразата, която поражда расистки дискурс в обществото по отношение на всички роми. Необходими са по-настойчиви мерки за справяне с всички форми на дискриминация, тъй като те са съществена пречка за преодоляване на общото съпротивление в обществото към прилагането на политиката за интеграция.

Освен това, Работният документ не разглежда изрично необходимостта от разработване на мерки за общностно организиране и овластяване като част от всеобхватни програми и стратегии за местно развитие. Не е оценено и  участието на ромите в процеса на вземане на решение и взаимовръзката между гражданското участие и разработването на включващи  услуги от публичните власти.

В допълнение, в Работния документ трябва ясно да се вземат предвид нуждите на бедните ромски семейства, чиято жизнена стратегия е оцеляването ден за ден,  чрез развитие на подкрепяща социална работа, за да могат да преодолеят пасивността и да се опитат да  осигурят по-добри възможности за живот за децата си. В много случаи  напълно здрави деца от тези семейства са записани и посещават училища за умствено изостанали ученици заради безплатната храна, дрехи и учебни помагала.

Въпреки прокламираното ангажиране на страната с Националната стратегия за интгеграция на ромите, реализирането на редица мерки и проекти в областта на образованието и другите приоритети на стратегията, ние считаме, че ситуацията, в която се намират ромите в България, не се подобрява и дори в определени области се влошава.

На първо място, изключително много е влошен общият дискурс за ромите и интеграционните политики и мерки. Медийният мониторинг, реализиран през 2014 от Асоциация Интегро, показва нарастване на дела на предаванията, затвърждаващи негативни стереотипи за ромите не само в телевизии, притежавани от крайно националистически политически партии, но и сред най-гледаните национални телевизии. Например, 50 до 85% от мониторираните предавания представят ромите като криминални престъпници, а  около 40% – като културна и икономическа заплаха. Използванто на враждебно слово за ромите не се проблематизира от повечето редактори и журналисти, напротив, той е приет като норма за отразяване на ромите. През последната година не са редки и случаите на явна расистка реч от парламентарната трибуна, от министри и други високопоставени фигури.  За съжаление, речта на омразата за ромите не се проблематизира и от институциите, отговорни за недопускане на дискриминация в страната, които не се самосезират при прояви на враждебна реч, както и от самите роми, които в мнозинството си интернализират дискриминацията от ранна възраст и не развиват умения за противодействието й.  

Общият дискурс за ромите в страната води до редица последици като например: 

- Засилен отказ от етническа идентичност не само от образованите роми, но и от цели  субгрупи или местни ромски общности. Тези групи най-често отказват политики и мерки за интеграция и не се включват дори и в дейности, подкрeпящи гражданското участие в местния демократичен процес. 

- Липса на обществена подкрепа за интеграционните политики – в Бургас и Варна бяха бламирани интегрирани проекти на общините за изграждане на социални жилища за хора в уязвимо положение.    

- Спъване на изпълнението на политиките за интеграция от служители и други професионалисти, които вярват, че ромите не заслужават техните и на обществото усилията. Такива служители обвиняват ромите за положението, в което са и дори отказват да развиват проектни предложения, въпреки наличието на местни стратегии и планове за интеграция.  Дори и бърз преглед на изпълнените от общините инфраструктурни проекти по опретавините програми на ЕС показва, че много малко общини са инвестирали в ромските квартали, въпреки понякога да са изпълнявали проекти за милиони левове.

- Влошени отношения на местно ниво. През последната година станахме свидетели на противопоставяне между населението от ромски и неромски квартали; противопоставяне между ученици роми и нероми от горните класове; преместване на български деца при десегрегационни мерки или при съществено увеличаване броя на ромски деца в училище; противопоставяне между роми и медиците от спешна помощ и др.     

Вторият проблем, който смятаме, че се засилва, е увеличаването на неграмотните ученици-роми, въпреки данните за минимално подобряване на училищната успеваемост и  за намаляване на отпадането от училище. Тук не става въпрос за функционална неграмотност, а за обща неграмотност, тъй като все повече се увеличава броят на учениците роми в 7-ми и по-горен клас, неспособни да пишат правилно дори и при елементарна диктовка. Няма официални изследвания, доказващи наличието на този проблем, но всичките 15 организации от нашата национална коалиция „Интелект” ни информират за него. Също така, при идентифицирането на основните проблеми за целите на интеграционните планове в 6 общини, включени в програмите на СЕ и ЕК РОМЕД-РОМАКТ, всички ромски активисти единодушно изтъкнаха неграмотността на учениците роми като един  от водещите проблеми на общността. Според тях, това се дължи основно на увеличаването на скритото отпадане от училище, което се поощрява поради обвързването на училищния бюджет с броя на записаните ученици. Училищата оперират с делегирани бюджети, формирани основно от единния държавен разход, който отчита броя на записаните ученици, а не качеството на тяхната подготовка. Активистите изтъкнаха, че често училищата не регистрират отсъствията на учениците, непосещаващи редовно училище, за да не спадне бройката на учениците, което ще се отрази върху бюджета на училището. Поради същата причина, те не подават истинската бройка на отсъстващите ученици в социалната служба, която пък трябва да не изплаща детски социални помощи на родителите, чийто деца не ходят редовно на училище. По този начин е постигнато мълчаливо съгласие между учители и родители за прикриване на отпадането от училище, което се отразява върху качествената подготовка на тези ученици. На места са предприети съвместни проверки на училищата от социални работници и служители на регионалния образователен инспекторат, но в повечето случаи инспекторите информират предварително за проверката директорите на училищата, които осигуряват присъствието на децата в дните на проверката.  

Наред с този проблем, обаче, българсктата образователна система все още не може истински да наложи интеркултурния подход в училище и да адресира нуждите на деца с различна културна идентичност, в по-голямата си част би- или трилингви. Все още много учители нямат придобити компетенции за интеркултурно образование в училище, а в повечето случаи изпълнените интеркултурни  проекти от училища, общини и НПО са повече ориентирани да изпълняват множество дейности, фокусирани предимно върху  представянето на информация само за конкретни култури, базирани на изявени културни продукти или етнографски описания на културни практики и организиране на фолклорни представления, където се представят песни, танци и традиции на различни културни групи.  

Третият проблем, който засегна стотици ромски семейства от Стара Загора, Варна, Бургас, Пещера и други населени места, са преприетите мерки от някои кметове за събаряне на единствените жилища на тези семейства, построили ги преди 10-20 години без съответните разрешителни документи. Вместо да потърсят възможност за узаконяване на годните жилища, за  осигуряване на алтернативно настаняване за семействата с негодни за обитаване жилища и за налагане на стриктен контрол за недопускане на по-нататъшно незаконно строителство, много от общините просто пристъпиха към събаряне и превърнаха хората в бездомни, застрашавайки стотици деца да бъдат отнети от техните родители, поради невъзможност да им осигурят покрив.   

Анализирайки работните доклади и специфичните препоръки на комисията към България през последните години, не може да не се отбележи повтаряемостта на едни и същи констатации в докладите и едни същи препоръки. През последните години българското правителство не е изпълнило нито една от препоръките на Комисията относно интеграционните политики. Това от своя страна  поставя въпроса относно ефективността на специфичните препоръки от ЕК  по отношение на проблемите на ромската интеграция, защото сега ситуацията наподобява на онази случка със слепия и глухия, при която глухият не изпълнявал това, което му казвал слепият, а слепият пък само продължавал да му казва едно и също.