Асоциация Интегро

С подкрепа на Националният съвет за сътрудничество по етнически и нтеграционни въпроси (НССЕИВ) и СНЦ „Асоциация Интегро“ седемнадесет младежи взеха участие в  петдневно събитие под наслов „Dik he na bister!“ (Гледай и не забравяй!) по случай възпоменанието на ромският геноцид извършен от Хитлер и неговите SS части – Пораймос. От първи до пети август 2016 година бяха организирани редица културни и образователни мероприятия, целящи да запознаят участниците със събитията, които са се случили по време на Втората световна война. Оказа се, че едно посещение на музей с необходимият гайд допринася много повече за културното обогатяване на всеки един, а инфорацията е е по-пълна и подплътена с реални артефакти и доказателства, но благодарение на НССЕИВ и Асоциация Интегро, като организация изпълнител и партньор с главните организатори на събитието, българската младежка делегация за поредна година изпраща свои представители в Полша.

Ромския геноцид остана в широска степен неразпознат до днешни дни, като се изключва от модерната история и не се включва в учебните планове на повечето европейски държави.  Благодарение на усилията на ромски и неромски неправителствени организации, които обединиха усилията си, за да бъде изтъкнат този нечовешки акт през последните години започна официалното разпознаване на геноцида над ромите от Втората световна война.

На 15 април 2015 година Европейският Парламент прие с мнозинство резолюция, с която официално се признава ромскиат геноцид, а 2-ри август е обявен за официална дата за възпоменание и почит. Ежегодно се организира възпоменателна церемония в Аушвиц, където са били депортирани над 23 хиляди роми, 21 хиляди от които са били заличен . Това са само малка част от ромите, жертви на хитлеровите гонения, а в пълният списък, който е открит преди да бъдат заличени всички доказателрства от SS частите, се споменават над 600 хиляди имена, белязани с черен обърнат триъгълник, което е неуспорим факт и доказателство за извършеният геноцид. Тези исторически факти не бива да остават под сянка и неизвестни, тъй като историята гради бъдещето на човечеството, напомняйки му както за минал прогрес, така и за допуснати грешки, които не бива да бъдат повтаряни отново. Светът трябва да се гради на мирни основи, а войната и насилието да останат някъде там – в историята, да се говори за тях и хората да си дадът равносметка за нещата, които са били причина милиони да загинат и изстрадат.

Факт е, че ромите са сред най-дискриминираните и маргинализираните общности в Европа. Причините за тази дивергенция се коренят назад, дъблоко във времето. Втората световна война и геноцидът са само част от последиците, които стереотипите и предразсъдъците инкобират, а расизмът и фашизмът се издигат в култ, ставайки причина бедни души да бъдат поробени, а други – да се сблъскат със смъртта. В днешни дни расизмът и специфичните му форми, като антициганизмът, набират скорост в цяла Европа. Създават се многобройни популистки  крайнодесни движения. По същият начин преди десетки години и Хитлер е дошъл на власт, а това е знак за рационално мислещите хора да не се допуснат отново да се случат тези неща. Историята е доказтелство и начин за възпитание на младото поколение, което трябва да бъде опазено да не попадне във вихърът на неонациските идеологии. Еврейският геноцид е включен в учебният материал по история във всички държави по света, а реакциите на хората не закъсняват, като те са изразени в протест към извършените насилия и безкруполни убийства, а това създава условия за съпротива и мирни граждански движения. От друга страна  разпознаването на геноцида сплотява още повече потърпевшит, като това дава тласък в развитието им като реална общност с общ обединяващ фактор. Поради тази причина, и редица други,  разпознаването на ромският геноцит е важно историческо събитие за ромите по цял свят.

Международната ромска младежка организация ternYpe, подкрепена от редица други ромски и неромски организации, се зае със задачата да се застъпи за признаватено на ромският геноцид и да мобилизира десетки други организации и експерти, историци и политически личности в подкрепа на действията си, свързани с Втори август. В продължение на 6 години, от 2010 година насам, десетки, а през последните години и стотици, младежи с различен бекграунд се събират в Полша, за да вземат участие във Възпоменателна церемония в почит на избитите роми в концлагерите на Хитлер. През август 2014 година в Краков се събраха над 1000 младежи от цяла Европа и света.

Тази година, в продължение на 5 дни, над 400 души взеха участие в конференции, уоркшопове и културни мероприятия, сред които и българската младежка делегация, представена от Асоциация Интегро. Младежите се запознаха подробно с историята и посетиха двата най-големи концентационни лагера в Полша – Ашвиц и Биркенау. На 2-ри август присъстваха на официалната възпоменателна церемония, където имаха възможността да се срещнат с оцелелите роми от концлагерите от 1944 година.

По време на уоркшоповете един от важните акценти беше датата 16-ти май 1944 година.

Данте Алигиери в гениалната си творба „Божествена комедия“ описва портите на ада, водещи към безкрайни мъки в дълбините на зебните недра, като последната спирка на надеждата, а дори и сатаната е честен – „Надежда всяка тука оставете“. Хитлер създава същият този ад на земята, но вместо честният надпис от „Божествена комедия“ на портите поставя надписа „arbeit macht frei“ – работата те прави свободен. На 16-ти май 1944 година в концентрационният лагер Аушвиц, след като разбират, че никой не напуска лагера жив, ромите се вдигат на бунт – противопоставят се на SS-овците с всякакви подръчни „оръжия“, като камъни и прътове. Доста от офицерите на Хитлер са били убити и ранени. Това е единственият познат в историята бунт срещу насилието, упражнявано в концентрационните лагери на Третият Райх. По време на уоркшоповете младежите имаха възможността да разговарят с оцелелелите от концлагера в Аушвиц и да споделят техният опит. След всеки уркшоп всички участници бяха включени в рефлекшън групи и споделиха чувствата и емоциите си. По време на целият период на престой атмосферата беше изпълнена с много емоции. Събитието отново обедини стотици младежи, отделили от времето си, за да отдадът почит на загиналите роми в лагерите на смъртта.

Ето и някои мнения и впечатления на младежите, участвали в събитието Dik he na bister:

Христина Цветанова, София

Краков е много красив град, останах очарована от него. В Аушвиц се чувствах ужасно, но си заслужава да отидеш там. Мисля, че никога няма да забравя това, което видях и начина, по който се чувствах. Смятам, че не бива да се позволява това да се случи и не трябва да забравяме историята и събитията от миналото!

Мирослав Емилов и Валентина Парушева, Сливен

След посещението на Краков и двата най-големи концлагера Аушвиц-Биркенау оставаме със смесени чувства. Емоциите, които пораждат тези места са двете крайности на човешкото състояние, в което може всеки да изпадне. Ужасени сме от гледката, с която се сблъскахме по време на посещението в Аушвиц. Историята трябва да се помни, но да не се повтаря! Видяхме, няма да забравим!

Геновева Сотирова, Ботевград

За мене това ще остане едно от най-незабравимите преживявания в живота ми! Не мога да опиша с думи болката, която почувствах, когато се сблъсках с реални исторически факти, потвърждаващи смъртта на милиони мои братя! Никога няма да забравя и възпоменателната церемония и думите на оцелелият ром от Франция, Реймонд, който въпреки деветдесет и една годишната си възраст изнесе реч, с която докосна всички присъстващи. Човек трябва не само да чуе, но и да види самата история, а най-важното – да не я забрави и да не позволява подобни събития да се случат отново! Ние, младите роми от цял свят се нова генерация – ново поколение, което вярва, че ще допринесе за промяната на статуковото, стереотипно и предразсъдъчно представяне на образът ни. Искаше ми се повече младежи да имаха моята възможност!

Галин Йосифов, Сеслав/Разград

За първи път участвам в подобно събитие! Вълнуващо е да си там и да виждаш историята със собствените си очи и едновременно тъжно, защото никъде в учебниците по история не се споменава за ромският геноцид! Моето мнение е, че повече младежи трябва да имат възможността да се запознаят с историята такава, каквато е – реална! Да се види и да не се забрави! Не бива да се повтаря този нечовешки акт!

Турхан Орханов Хасанов, Сеслав/Разград

Преди да заминем за Полша не знаех какво трябва да очаквам. Казаха ми, че ще посетим концлагерите в комплекса Аушвиц-Биркенау, както и споменаха за ромският геноцид, за който в никоя историческа книга в училище не се говори. След посещението на лагерът на смъртта и след като се срещнах с оцелели от времето на Втората световна война роми, представата ми за историята и за геноцида се промениха тотално! Въпреки това Краков е страхотен град и момичетата ми харесаха много!

Петър Костадинов и Пепа Костадинова, Горно Александрово/Сливен

Преживяването беше невероятно! Когато четеш нещо, вживяваш се в създадените от съзнанието ти сцени, но това беше далеч по-драматично. Видяхме места, където хората са били жестоко третирани и убивани. Историята, в този й вид от ВСВ, не бива да се повтаря! Естествено, че го пише в учебният материл, но никъде не се споменават стотиците хиляди известни жертви от ромски произход, а Холокоста се свързва само и единствено с евреите. Ще направим така, че това, което видяхме по време на посещението ни в Аушвиц да стигне до хората, с които живеем, за да знаят и да не допускат подобни събития да се случат в днешни дни.

Станислав Георгиев, Русе

За първи път посетих концентрационните лагери в Аушвиц. Много съм чел и много съм чувал за лагерите на смъртта, но усещането да си там е различно. Усетих тъгата, усетих мрака, представих си жестокостта. Всеки, който беше за първи път там изказваше мнение, че усеща миризмата на смърт.  Не трябва да се забравя ужасната трагедия сполетяла роми и вреи по време на Втората световна война. Наш дълг е като млади хора да не допускаме тези грешки да бъдат повторени. Не напразно събитието беше под мотото „Дик хе на бистер” (Гледай и не забравяй!). Народите трябва да се обединят в изграждане на едно общество с морал без разлика в религия, етнос и цвят. За мен Аушвиц и Биркенау олицетворяват  способността на хората да изградят  един ад на земята, ад, който  е по-страшен от  този в отвъдното!

Николай Димитров, Белослав/Варна

Пътуването ни до Полша беше едно преживяване, пълно с емоции. Запознах се с други младежи, като мен. Видях места, които друг път не бих имал възможтност да посетя. Ноачих се на неща, коиот малко ми бяха известни и участвах във възпоменателната церемония в чест и почит към загиналите невинни души по време на Втората световна война. В Аушвиц беше интересно, но и изключително тежко. Когато нещо е далеч, човек знае нещо донякъде, трогва се може би, но когато си там, когато си го представиш и когато имаш цялостна картина, в теб се зараждат противоречиви чувства – гняв и съжаление. Съжаляваш тези хора, имали тази злощастна съдба и в същото време се гневиш на тази неправда, тези хора и най-вече децата нямат абсолютно никаква вина, че са се оказали различни. Това беше и темата за обсъждане в автобуса за обратно в България. През тези няколко дни се запознах с доста млади и будни хора от различни краища на света и Балканите. Определено преживяването ще остави белег у мен и ще се постарая да продължа традицията да се възпоменава денят, както и да подбудя други към тази кауза.

Муси Стоянов, София

„Лагерът на смъртта“ е едно доста спретнато и точно описания за комплекса Аушвиц-Биркенау, където стотици хиляди са били заличени. Безспорен факт е геноцидът, извършен над ромите по време на войната, а още по-неуспорими са доказателствата, които показват, че невинни хора са изтрадали поради невиността си. Жалко е, че ромският геноцид, така нареченият  „Пораймос“, не се споменава никъде в учебният материал по история. Събитието се проведе под мотото „Дик хе на бистер“, което от ромски на български означава „Гледай и не забравяй“. С други думи, не допускай да се случи отново. Оставам със смесени чувства, но въпреки това съм благодарен за отдадената възможност да посетя тези места.

Полина Гьорева, София

Станах свидетел на една сцена, на която липсваха главните герои, но духът на страданието се носеше навсякъде. За мен посещението на лагерът на смъртта в Аушвиц беше преживян ужас, въпреки че ние бяхме просто туристи. При тая мисъл с съзнанието ми се появявт много тежки сцени, много мъка и много тъга. Не го изпитах пруко – видях го, няма да забравя! За мене ромският геноцид е тема, която не бива да отсъства от дневният ред на съмременната история, както и от учебният материал, който се преподава в българските и други училища в Европа и по света! Благодаря на покрепилите пътуването и организаторите на събитието!

Биргюл Хасан, Разград

Говорим за ромска интеграция, социално приобщаване и много други социални процеси, но понякога забравяме за нещата, които са причината, за да говорим за гореспоменатите процеси. Много ясно, че става дума за расизъм, нацизъм и фашизъм, чиито заместител в днешни дни е национализма. Аушвиц е мястото, където човек намира безброй следи от последствията на Втората световна война, но не говорим затова, което се е случило на фронта! Говорим за газовите камери, пещите на крематориумите, карцерите, трите реда бодлива тел, милионите жертви в лагерите на смъртта – били наши братя, сестри, деца, майки и бащи. И всичките невинни! Историята може да говори и хиляди неща, но друго е да го видиш на място! Остава само човечеството да си вземе поука и да не допуска други злодеи, подобни на Хитлер, да водят парада! Радвам се, че имах възможността да бъда част от инициативата “Dikhe na bister”.

Вергил Ибрям, Разград

Благодарен съм, че имам късмета да не съм бил сред шестстотинтях хиляди роми, които са намерили смъртта си в концлагерите на Хитлер. Благодарен съм и за факта, че за четвърти пореден път имам възможността да посетя тези напоени с жал и тъга земи, за да мога да отдам чест и да почета паметта на събратята ми, загинали като скотове и използвани като опитни мишки! Бях там и дивях, и няма да забравя! Ромският геноцид не само не е включен в учебниците ни по история, но дори не се и споменава нищо за него. Най-лошата грешка, която човекчеството може да допусне е пренебрежението. Историята е за да я помним и да се вземем поука от последиците!