Асоциация Интегро

Между 19-ти и 21-ви май в Подгорица, Черна гора – бе проведена двадесет и шестата Международна среща на Управителния комитет на Десетилетието на ромско включване 2005 – 2015г. На 20 май представителството на Десетилетието бе предадено на Босна и Херцеговина, която по ротационен принцип ще представлява инициативата в продължение на една година, като това се очертава да е заключителната, последна, година от началото на стартирането на инициативата през 2005 година.

На срещата присъстваха делегати от страните, в които се изпълнява инициативата, както и представители на ромското гражданско общество – контактни точки на Секретариата на Десетилетието на ромското включвани, следящи за изпълнението на поетите от страна на правителствата ангажименти за ромското включване, както и за политиките, които са насочени към ромите.

Срещата бе открита от страна на Леон Джокай Заместник-министър към Министерството на човешките и малцинствените въпроси в Черна гора. Зам.-министър Джокай докладва за постиженията в областта на интеграцията на ромите в Черна гора.

След краткият доклад на зам.-министър Джокай представителството на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 официално бе предадено от Министъра на човешките и малцинствени права на Черна гора Суад Наумович на Дамир Любич – Министър на човешките права и бежанците, Босна и Херцеговина.

Босна и Херцеговина представиха плана си, който ще изпълняват по време на  представителството  си на инициативата в продължение на една година. Зам.-министъра по Човешките въпроси и бежанците на Босна и Херцеговина Салиха Джудерия подчерта, че възнамеряват да създадат независим ромски комитет, който да следи за изпълнението на Плана на Стратегията на ромското включване. Друго съществено, отбелязано от зам.-министър Салиха Джудерия беше, че през този период повече роми ще бъдат включени в процеса на вземане на решения на местно ниво. Джудерия обясни, че правителството на Босна и Херцеговина ще комбинира целите на Декадата и на Европейската рамкова стратегия за социално включване, с цел изравняване на стандарта на изпълняваните програми и стратегии, с тези на ЕС, като това ще бъде отразено в Плана за действие към стратегията им за интеграция на ромите.

След като представителството официално бе предадено на Босна и Херцеговина, беше стартирана първата заседателна сесия от Двадесет и шестата международна среща на управителният комитет. Основният акцент по време на първият панел падна върху бъдещето на инициативата след 2015 година. От единадесетте представители (Албания, България, Румъния, Хърватия, Чехия, Унгария, Македония, Черна гора, Сърбия, Словакия и Испания), където се изпълнява инициативата „Десетилетието на ромското включване“, единствено румънското правителство поради неизвестни причини не изпрати делегат, който да представи доклада за напредъка на плана за действие за интеграция на ромите в Румъния.

Бъдещето на Десетилетието на ромското включване – To be or not to be?

По време на първият панел всеки един от представителите на единадесетте правителства, които присъстваха на срещата получиха възможността да представят намерението на държавата, която представляват, в отношение на продължаването на изпълнението на „Десетилетие на ромското включване“ и подкрепата на инициативата след приключване на официалният десетгодишен период, заложен през месец февруари 2005 година в София и завършващ с представителството на Босна и Херцеговина през месец юни 2015г. Страните, които не са членки в ЕС, решиха да подкрепят декларацията от Хърватия (Jasenovac Declaration)

Неформално, държавите бяха разделени на два лагера – представители на ЕС: България, Румъния, Чехия, Хърватия, Унгария, Испания и Словакия и представители на тези, които са извън ЕС: Албания, Македония, Черна гора и Сърбия.

От Албания изразиха пълна подкрепа за продължаването на инициативата Десетилетие на ромското включване и след 2015 година, както и готовност за включване и в други подобни инициативи, целящи процеса на включване на ромите.

Представителят на България от Националният съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси (НССЕИВ) към МС Ахавни Топакбашян заяви, че „…ние не искаме да участваме в днешната дискусия“, отказвайки да коментира какви са причините. Несъмнено България е една от страните, които не желаят да подпишат контракт за продължаването на инициативата след 2015 година.

Представителят на Република Хърватска Бранко Соцанац преди да изрази позицията на правителството обобщи някои то нещата, случили се в рамките на десетилетието. Според думите му началото на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015“ е свързано с еманципацията на ромите. Това най-вече се изразява с политиките, които са разработени и насочени към ромите в страните, подписали споразумение за изпълнение на Национален план за интеграция на ромите. Соцанац допълни, че в рамките на Декадата са стартирани много инициативи, целящи равноправното третиране на ромските граждани в Хърватия, елиминиране на дискриминацията, както и пълноценна интеграция в обществото, но това според Соцанац не е достатъчно, тъй като финансите не са единственото нещо, необходимо за постигане на заложените цели в която и да е стратегия. „Необходима е синергия, не само пари! Ние сме отворени и подкрепяме ромската интеграция не само чрез декадата (Хърватия), но и чрез други инициативи и начини, дори и чрез ООН. Като представител на хърватското правителство бих могъл да кажа, че имаме сформирана комисия за оценяване на постигнатото по въпросите с ромската интеграция, като комисията е съставена от равен брой роми и нероми. “

Относно позицията на Хърватия за продължаването на Десетилетието на ромското включване след 2015 година, Соцанац отговори: „Участието на Хърватия в Декадата след 2015 година е крайно политическо решение, което не зависи от мене. Тъй като все още няма взето решение от страна на правителството, не мога да кажа дали продължаваме или прекратяваме договора. Това може да се изясни след като правителството вземе решение, а засега инициативата все още е в сила. Друг е фактът, че Хърватия е част от Европейският съюз и като такава, както и останалите членки в съюза, е задължена да изпълнява Европейската рамкова стратегия за интеграция на ромите.“. В крайна сметка все още не е ясно дали Хърватия ще остане в рамките на Декадата.

Позицията на Чешката Република все още не е ясна. Според думите на представителят на правителството „Чехия е готова да продължи инициативата и след 2015 година, но трябва да се случат някакви промени/реформи в отношение на програмата и стратегията за ромското включване. Необходимо е да се изчистят въпросите по финансирането. Чехия, като част от ЕС, изпълнява Европейската рамкова стратегия, както и стратегията за ромското включване към Декадата. Тези две инициативи се припокриват. Именно затова все още не е ясно дали правителството ще реши да подкрепи продължаването на Декадата. Освен това е необходимо да се изчистят въпросите по докладването за напредъка на Декадата, тъй като до момента правителството изготвя по два доклада годишно за ЕС и за Декадата.“.

Унгария изрази готовността си да се включи в подобни инициативи, като Декадата, но заявиха, че трябва да се разгледат детайлите преди да се вземе решение. В крайна сметка конкретен отговор от страна на Унгария нямаше.

Македония е една от страните, която потвърди участието си в инициативата след 2015 година още с подписването на декларацията от Ясеновац, Хърватия. Въпреки това представителят на правителството на Македония изрази необходимостта от промени и изчистване на въпросите, свързани с финансирането, синергията между страните от и извън ЕС.

„Само чрез Декадата можем да видим ефекта от приложеното. Благодарение на Декадата имаме възможността да споделим опита си и да оценим постигнатото. Отново благодарение на Декадата в Македония е изработен Национален план за интеграция на ромите (НПИР) и са отделени средства за реализиране на целите, заложени в НПИР. Наистина е много важно участието на всички страни – ако не изцяло, то поне частично.“.

Черна гора, като домакин на Двадесет и шестата Международна среща на Управителният комитет на Десетилетието на ромското включване, както и страна, която е кандидат-член за ЕС, потвърди участието си в инициативата и след 2015 година.

Като останалите държави, които са извън ЕС Сърбия потвърди участието си в инициативата след 2015 година. Основните искания бяха отново реформиране на програмата и изчистване на въпросите по мониторинга и отчета. Според сръбските представители на сръбското правителство има доста неща, които трябва да бъдат променени и подобрени от гледна точка на достъп до основни права, както и други, които скоро ще бъдат установени. Според представителите на Сърбия ако инициативата се прекъсне след 2015 година, който период е бил заложен в началото на стартирането, то всичко постигнато досега ще се върне в началното състояние, каквото е било отпреди десет години. Желанието на страните извън Европейския съюз да участват в заседания и срещи, на които се изнасят доклади по напредъка на изпълнението на плановете за интеграция на ромите съгласно Европейската рамкова стратегия беше изразено от страна на Сърбия, като беше направено сравнение със страните, които са част от ЕС: „Ромите навсякъде в Европа се намират в сходно положение. Проблемите ни навсякъде са еднакви. Приоритетите, заложени в Европейската рамкова стратегия и в декадата са еднакви. Всъщност какво повече са направили страните, които са членове на ЕС в сравнение с тези, които на са в съюза?“. Сърбия изразиха готовност да продължат инициативата, като заявиха, че е необходимо за следващият програмен период на Десетилетието на ромското включване една от основните цели трябва да бъде включването на повече роми в процеса на интеграция на всяко ниво в държавната структура.

Словакия заявиха, че все още има доста предизвикателства, свързани с въпроса за ромската интеграция. Основното предизвикателство според тях, с който всяка една стара, в която се изпълняват стратегии за интеграция на ромите, е елиминирането или редуцирането нивото на дискриминацията срещу ромите. Отговорът на основният въпрос за продължаването Десетилетието на ромското включване след 2015 година остана неясен, тъй като правителството на Словакия все още е в процес на разработване на становище по въпроса и след като бъде разработено Секретариатът на Декадата ще бъде уведомен. Тоест реално погледнато нямат все още ясен отговор, а от друга страна това е показател, че по-скоро са склонни да не подкрепят инициативата.

Единствената държава, която не изпрати представител от правителството, който да може да докладва за напредъка и да отговори дали продължават с инициативата след 2015 година, са Румъния, която от своя страна беше домакин на срещата в Букурещ в началото на тази година, където беше обсъден въпросът за бъдещето на Декадата.

По време на вторият панел от първият ден на срещата на Управителният комитет думата беше дадена на Яна Балазова от ГД „Правосъдие“ към ЕК. Балазова обърна внимание на молбата на страните извън ЕС да участват в срещите и заседанията, инициирани от ЕК, като обясни, че всъщност за момента това не е възможно да се случи, тъй като тези страни се следят от страна на ГД „Разширяване“

В началото инициативата е стартирана с представителството на Румъния, след което на 20 юни 2006 година България поема представителството. В този период, между 2005 и 2007г., България и Румъния са в предприсъединителен период към семейството на страните членки в ЕС.

На 1-ви януари 2007 година България и Румъния официално са приети в ЕС. По това време инициативата продължава да се изпълнява и в двете новоприсъединили се страни  паралелно с Европейската рамкова стратегия за интеграция на ромите.

От началото на стартирането на Десетилетието на ромското включване до 2014 година българското правителство отчита общо девет доклада за напредъка на програмата, разглеждайки отделните приоритети и постигнатите резултати по тях, като всяка година отчита ръст в напредъка по изпълнението на Стратегията за интеграцията на ромите. Фактически погледнато единствено в докладите за напредъка по изпълнението на стратегията за интеграция на ромите изпъкват множество проведени дискусии, кампании, раздадени материали, срещи на високо ниво, пренаписани стратегии и разни други псевдодейности, които реално не допринасят по никакъв начин за постигането на целта на стратегическият документ, приет от страна на Българското правителство – Национална стратегия за интеграция на ромите. Още повече в днешни дни се наблюдава повишаване на антиромските настроения, благодарение на българските медии, които търсят сензацията при ромите, представяйки ги в най-негативната им светлина. В България съществуват институции, чиято задача е да се борят с дискриминацията и расизма, но въпреки това не се предприемат никакви действия срещу нарастващият расизъм и антициганизъм (по-конкретната форма на расизма).

Както всяка година, така и тази, българското правителство изпрати делегат, който да отчете доклада за напредъка по изпълнението на плана за действие към Националната стратегия за интеграция на ромите за периода 2012-2013 година. Тази година Ахавни Топакбашян, която е от секретариата на Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси, представи доклада. Условието на Секретариата на Десетилетието на ромското включване беше да бъдат представени три области от приоритетите, заложени в стратегията, където са отчетени значими резултати. Презентацията на България включваше приоритети Образование, Здравеопазване и Жилищна политика. Отново бяха отчетени поредните бройки раздадени рекламни материали и проведени беседи, но никъде в доклада не се забелязваше наченките на прогреса в отношение на ромската интеграция. На въпросите на българският представител от контактните организации към Секретариата на Декадата: „Как отчитането на раздадени материали и проведени беседи допринася за интеграцията на ромите и как може да се види ефекта?; Защо не се предприемат никакви мерки за редуцирането на антиромските прояви и какво е отношението на правителството относно този въпрос?; Говорим за жилищни политики и построени жилища, а какво е отношението на правителството, относно положението с незаконните ромски жилища във Варна?; Каква трябва да бъде ролята на ромското гражданско общество в отношение на политиките за интеграция на ромите?“ – представителят на НССЕИВ не успя да отговори.

В заключение на Двадесет и шестата среща на управителният комитет на Десетилетието на ромското включване, Заместник министърът и Министър на Човешките права и правата на малцинствата на Черна гора направи обобщение с няколко заключителни изречения, изразявайки се оптимистично, че всъщност „ситуацията, в отношение на ромската интеграция, е по-добра, в сравнение с вчера“.