Асоциация Интегро

 На 1 март голяма част от присъстващите депутати в пленарната зала на Народното събрание одобриха Националната стратегия за интеграция на ромите. Общо 104 депутати гласуваха „за“, без нито един „против“ или „въздържал се“. Част от депутатите не участваха в гласуването.

 Да се надяваме, че някои от депутатите са били сериозно възпрепятствани, за да участват в гласуването. Да се надяваме, че отсъствието им от пленарната зала няма да се разтълкува от Европейската комисия като липса на воля у народните представители за отношение по ромския въпрос, което би било съвсем основателно, спрямо ситуацията, в която се намираме.

 Как протекоха дебата и гласуването в пленарната зала, можете да прочете, като последвате линка – http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ID/2709

Като съдържание, Националната стратегия за интеграция на ромите не се различава чак толкова от Рамковата програма за интегриране на ромите, чието планиране се осъществи с широкото участие на ромски представители както през 1999, така и през 2010. Положителен момент е, че Стратегията демонстрира ясна обвързаност с 10-те основни принципа на Съвета на ЕС за включване на ромите; добре е, че има консенсус и по отношение на формулировката на основните приоритети и цели. Но от там нататък има още доста да се желае, както по отношение на съдържанието на самата стратегия, така и по отношение на плановете с дейности към нея. Слаб момент от стратегическото планиране на Стратегията е, че не са направени всички необходими анализи докрай.Така и не се установиха, заплахите и възможностите на средата, в която ще се реализира стратегията, силните и слабите страни на мениджмънта, какви стратегии за управление на риска са необходими. Въпреки че е направен анализ на потребностите, то той е общ, не се отчитат специфичните нужди по региони, нито на отделните социални групи на ромската общност. От друга страна, въпреки усилията на НПО сектора, недоразвити останаха частите, описващи механизма за управление на стратегията и особено начинът, по който ще се извършва контролът на изпълнението й на всички нива. Не е ясно кой и как ще събира дезагрегирана информация за мониторинга и оценката на стратегията. Всички виждаме какви индикатори за заложени в някои части на плановете с дейности, от които става ясно, че стратегията повече е насочена да подсигури работа на изпълнителите, отколкото да посреща реалните нужди на ромите от кварталите. Възникват и съмненията относно бързото й приемане – дали това е ПР акция или въпреки слабостите й, ще се отделят нужните средства и хора, за да може документа да се изпълнява смислено.