Асоциация Интегро

През 2000 година България се присъедини към семейството на държавите със собствен закон за закрила на детето. Добър или не, законът урежда правата, принципите и мерките за закрила на децата и в него ясно е изведен ангажиментът на държавата „да защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност” .

До тук добре – има закон, има органи за закрила на детето, има и стотици хиляди деца, които получават закрила по силата на този закон и от тези органи. Без да омаловажаваме значението на работата на хилядите специалисти, ангажирани със закрилата на децата и при отдаване на цялато заслужено признание към дейността им, все пак не можем и не трябва да подминем някои факти, при които едни деца все пак не получават в достатъчна степен и в нужното качество предвидените мерки за закрила по закона. Разкриването на причините за това не е цел на тази публикация. Цел е разкриването на едни случаи от реалния живот, хванати и описани от обикновени ромски жени, които нямат претенциите да бъдат професионалисти и специалисти, но които са майки и по силата на този си статус просто искат да осигурят правото на ромските деца на равноправно прилагане спрямо тях на Закона за закрила на детето.

Ето, приятно четене, доколкото може да ви е приятно!

1. В Кошарна минувачите по центъра на селото много често могат да видят две деца в училищна възраст, около 10-11 годишни, да се шляят по улиците във времето, когато трябва да са на училище, да пушат цигари, да използват нецензурни думи. Това забелязват и тези ромски майки и съобщават на общностния работник, назначен от Асоциация Интегро по проект за реинтеграция на отпаднали от училище деца. Той се среща с директора на училището в Оряхово, където учат децата от с. Кошарна и го пита дали имат отпаднали деца, за да им съдейства да ги върнат в училище. Директорът отговаря, че нямат отпаднали от училище деца и не желаят да бъдат включени в проекта. Допълнителните проучвания на общностния работник разкриват, че семейството на децата получава редовно месечни помощи за деца, че за тях се грижи бабата, че майката е в чужбина, а бащата работи в Русе. Освен това, трябва да се внимава – оказва се, че бащата е агресивен и не допуска никой да се меси в неговите семейни работи. Със страх да не попадне под агресията на бащата, общностният работник решава да подаде сигнал в Отдела за закрила на детето по местоживеене. Вероятно социалните работници ще предприемат необходимите действия или поне така се надяваме. Но остава въпросът: Защо учителите и директорът на училището, в което двете момченца са записани, но очевидно не посещават редовно, не са подали досега сигнал, че децата са в риск. По силата на петия критерии в определението за дете в риск от закона за закрила на детето, „дете в риск” е всяко дете, за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище . Оставаме това за размисъл както на читателите на тази статия, така и на съответните компетентни органи.

2. В гр. Завет в едно ромско семейство е реинтегрирано малко дете, след като е прекарало първите две години от живота си в дом за деца. То е било настанено там след преценка от страна на специалистите, че родителите не могат да полагат необходимата грижа за него. За радост на родителите, детето е върнато при тях, а социалните работници, отново по силата на Закона за закрила на детето, трябва да прилагат необходимите мерки за закрила в семейна среда. Ето в какво трябва да се изразява основно тяхната работа :

- осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;

- насочване към подходящи социални услуги в общността;

- консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;

- консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;

- съдействие за подобряване на социално-битовите условия;

При това, прилагането на тези мерки трябва да става при спазване на основните принципи, заложени в закона, сред които и тези за насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на семейството. В противовес на всичко това, нашите майки стават свидетели на един по-различен подход на работа на социалните работници с майката на детето: вместо да разговарят нормално, те й крещят, заплашват я, че ще й отнемат детето, нагрубяват я и я обиждат дори в присъствието на други хора. Именно по този начин нашите жени са станали свидетели на този подход на работа, в резултат на който майката на детето след срещата със социалните работници остава разплакана, уплашена и без никакво намерение да прояви и капка доверие на системата и служителите й. Въпросът е, защо тези социални работници подхождат по този начин към тази майка, нима те не познават добре своите професионални отговорности?

Засега ще спрем до тук. Има още и още, но нека да дадем време да помислим над въпросите, които задаваме по-горе.

Изготвил от името на жените: Лилия Макавеева, изпълнителен директор на Асоциация Интегро.