Асоциация Интегро

Коментар от Лилия Макавеева, Изпълнителен директор на „Асоциация Интегро“

Чета в Дойче Веле, че в Унгария Петер Мадяр говори за радикална промяна в политиката към ромите и си мисля как в България политиката към ромите продължава да върви по старому.

Политика, която от десетилетия гледа на ромите не като на равноправни граждани, а като на риск, проблем и обект на наблюдение, контрол и управление. Макар формално ромите да имат избирателни права, твърде често никой не ги възприема като граждани с право на участие във вземането на решения, които засягат живота им.

Българските политически партии искат ромски гласове на избори, но не искат ромски глас в политиката.

Затова рядко допускат роми в редиците си. А когато ги допускат, обикновено не ги включват нито в управителните си органи, нито на избираеми места в листите си. Не ги търсят и за гражданските си квоти. Не ги разпознават като бъдещи общински съветници, народни представители, експерти, лидери и партньори.

И това е огромен проблем.

Защото когато ромите не са в партиите, не са в листите, не са в общинските съвети, не са в парламента и не участват във вземането на решения, те нямат глас за нищо.

Нямат глас, когато се решава какво образование ще получават децата им.

Нямат глас, когато се решава дали кварталите им ще имат улици, вода, канализация, транспорт и здравни услуги.

Нямат глас, когато се говори за бедност, социални помощи, заетост, жилища и дискриминация.

Нямат глас дори когато политиците говорят за тях от парламентарната трибуна, обвинявайки ги за поредните си провали.

Всички знаем как партиите си набавят част от ромските гласове за изборите – пазаруват си ги. А когато се говори за купуване на гласове, вината удобно се прехвърля върху „ромските лидери“ и ромските общности.

Но кой купува тези гласове?

Кой създава този модел?

Кой го използва избори след избори?

Същите партии, които след това твърдят, че ромите са проблем.

Ромите продължават да бъдат представяни като хора, които не работят, не плащат данъци и само получават социални помощи. А поколенията сегрегация, бедност, дискриминация, лошо образование и отхвърляне се представят като „личен провал“ на самите роми.

Дори политици с претенции, че са от демократичния и либералния спектър, често говорят за ромите с дистанция, подозрение или снизхождение. Образованите роми се приемат като изключения, а не като доказателство за потенциала, който обществото системно пропилява.

И още нещо: българските политици се страхуват да не загубят гласовете на мнозинството, ако говорят човешки за ромите. Ако включват роми в листите си. Ако поемат реални ангажименти към ромите. Ако признаят, че бедността и изключването не са етническа вина, а резултат от дългогодишни политики на пренебрежение.

Та, въпросът е: ще се появи ли някога български политически лидер, който ще има смелостта да каже ясно:

„Ромите не са проблем, а граждани, с които заедно изграждаме България. Ромските деца са част от бъдещето на България. Бедността не се решава с обвинения, а с образование, жилища, здравеопазване, работа и равноправно участие. Антиромските нагласи са вредни не само за ромите, а за цялото общество“.

Надявам се, надявам се да се появи – България има нужда от политическа смелост.

© Авторски права: Лилия Макавеева, изпълнителен директор на Асоциация Интегро.

Настоящият коментар отразява личната позиция на автора по обществено значим въпрос. Публикуването, препечатването или разпространението на текста, изцяло или частично, е допустимо само при изрично посочване на авторството и източника. Всяка редакция на съдържанието, която променя смисъла на текста, следва да бъде съгласувана с автора.