Асоциация Интегро

Уважаема редакция на Дойче веле(Deutsche Welle), Пиша това послание до вас с дълбоко възмущение по повод публикуваната статия от вас със заглавие „Какво е да си ромска жена в България“.

Не защото не е истина, че има проблем в общността с ранните женитби и най-вече с ранните раждания и не защото е преодоляна патриархалната зависимост на жените от мъжете и на младите от възрастните. Така е, това са социални проблеми, срещани в по-голяма степен все още в ромската общност. Но за тези сензитивни въпроси е нужно да се говори и пише с внимание, за да се генерира както пълно ангажиране от държавата, така и всеобхватна обществена подкрепа, нужни за ефективното им и устойчиво разрешение.

Възмутена съм от факта, че в статията е допусната генерализация на представения случай, с което уронихте достойнството на всички ромски момичета и жени, поставяйки ги в позиция на изтъргувана стока от собствените им родители! Ако авторът на статията си бе направил труда да потърси и друг източник на информация, вероятно би разбрал, че представеният случай с пазара за булки се отнася до една малка група роми. Би разбрал, че ромската общност далеч не е така културно и социално хомогенна, както си я представя околното население, а че е разнообразна и се развива динамично, въпреки твърденията на самозвани изследователи, че е застинала някъде в средновековието. Точно на това динамично развитие дължим хилядите ромски момичета, които днес следват в университети и утре ще бъдат лекарите, сестрите, учителите, икономистите, инженерите и каквото още се сещате на това общество, което с лекота ги категоризира като неспособен и ненадежден човешки материал.

Малтретирана ли е повече ромската жена в сравение с която и да е друга жена? Не, разбира се. В ромската общност се срещат приблизително толкова мъже-подтисници на жени, колкото и във всяка друга етническа група. Вероятно е било възможно да намерите и други НПО, които изпълняват проекти, подобни на този, който описахте, за да ви осигурят подробности за случаите на малтретирани жени и от мнозинството или други етнически общности. Защо не сте решили да поставите акцент върху мъжката доминация изобщо, а само в ромската общност – за мен остава загадка.

Най-неприемливо и недопустимо е, че не преглеждате коментарите под публикациите ви и не премахвате тези с явен расистки дискурс. Колкото и социално-злободневна да е темата, която сте адресирали в статията ви, тя не постига желания ефект, ако не е накарала хората, които са я прочели, да погледнат критично на социалните фактори, които вероятно създават социалните проблеми. Ако вашите пулбликации за ромите ще предизвикват още повече отрицание на ромската идентичност, още повече насилствена и дехуманизираща реч, изявления за малоценност, отвращение или презрение, както и призиви за отлъчване, изолиране или дори изтребване, то тогава по-добре изобщо не публикувайте нищо за ромите.

Бих препоръчала, когато вашите журналисти пишат, нека пишат с едно наум, че ромската общност е една от най-заклеймяваните, най-охулваните, най-обвиняваните, най-подтиснатите човешки групи в света. Всяка статия, която волно или неволно допуска генерализации за ромите, допринася за антиромската враждебна реч и далеч не създава разбиране за положението на ромите. Ромите имат нужда от развитие на емпатия към тях, а не от още осъждане и дерогиране на достойнството им.

Като ваш редовен читател, очаквам от вас да останете сред медиите, за които вярвам, че са коректни, професионални, допринасят за утвърждаването на хуманистичните идеи и ценности и развитието на демокрацията в българското общество.

Лилия Макавеева
Изпълнителен директор,
Асоциация Интегро