Асоциация Интегро

Над 40 ученици от Североизточна България дебатираха над 5 актуални социални, икономически и политически въпроси, които пряко засягат развитието на държавата ни. Атрактивната дискусия по горещите въпроси се състоя в залата на Областна управа Варна. Дебатиращите отбори бяха от десетте училища, които са включени в проекта на „Асоциация Интегро” „Да направим средното образование достъпно и атрактивно за ромските младежи от селските региони”, подкрепен от „Ромски образователен фонд – Будапеща” и фондация „Българо-Американско Общество”.

Училищата бяха представени на Форума по дебатиране от най-активните си ученици в клубовете по „Активно гражданство”, които „Асоциация Интегро” създаде във всяко учебно заведение – ПГ „Св. Димитър Солунски – гр. Белослав, СОУ „Панайот Волов” гр. Бяла (Русенско), СОУ „Васил Левски“ с ПП – гр.Ветово, СОУ „Св. Паисий Хилендарски” – гр. Върбица, СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Завет, ПЗГ „К. А. Тимирязев“ гр. Каварна, СОУ „Христо Ботев” – гр. Кубрат, Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина и Земеделие „Александър Стамболийски“ – гр. Лозница, Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост – гр. Омуртаг и ПГМСС „Н. Вапцаров” – с. Средище.

„Участието в такива дебати е гордост за вашите родители и преподаватели, защото в спора се ражда истината” заяви областният управител Данчо Симеонов при откриването на Форум по дебати на „Асоциация Интегро” и допълни, че е добре младите хора да имат позиция по определени въпроси, засягащи обществото. Един от координаторите на проекта Огнян Исаев благодари на областния управител на Варна за подкрепата при реализирането на заключителната част от проекта и заяви, че младите хора в България не стоят встрани от проблемите на обществото и имат право да изразят своето мнение. На форума присъства и регионалният представител на Комисията за защита от дискриминация КЗД – доц. д-р Анна Страшимирова.

Преди до достигнат до финала на това своеобразно състезание учениците преминаха през вътреучилищни конкурси за есе и дебатиране по различни теми, свързани с местната проблематика и гражданството, толерантността и разнообразието, като на организираните спорове бяха поканени представители на местните власти, родители и граждани.

Темата на първия професионален спор беше „В българското общество не вирят форми на расизъм”, която противопостави учениците от гр. Завет и гр. Белослав. Утвърждаващият отбор представи ясни аргументи, че в България расизмът все още не намира място в съзнанието и поведението на хората. Като причина за изблици на насилие и агресия в обществото, като тези в Катуница и последвалите го действия, утвърждаващите посочиха социалното неравенство и липсата на усет за справедливост сред българските граждани. Според тях това не може да се дефинира като расизъм. Утвърждаващите заявиха, че Конституцията на България и други документи гарантират превенция от расизъм. На друго мнение обаче беше отрицаващият отбор, който посочи изключително силни аргументи в подкрепа на тезата, че расизмът в България намира удобно място и тепърва ще процъфтява. Отрицаващите споделиха, че все още съществува дискриминация на пазара на труда, където кандидатите роми за дадена позиция отпадат от надпреварата само заради етническата си принадлежност. Те добавиха към аргументацията си все още съществуващата практика в някои заведения у нас да не се допускат роми, само защото са роми и с по тъмен цвят на кожата. Според отрицаващите медиите допринасят за развитието на различни расистки форми. Именно заради това се случват нападения над роми, само защото са такива. Те заявиха, че това може да не се дефинира като явен расизъм, а като скрит расизъм, който е по-опасен.

 „Униформите трябва да са задължителни” беше втората тема, която противопостави отборите по дебатиране от гр. Каварна и гр. Омуртаг. В този спор акцентът падна върху това дали е по-важно облеклото за принадлежност към конкретно учебното заведение или отчитането на индивидуалността и потребностите на всеки един ученик. Утвърждаващите бяха категорични в аргументите си, че официалното училищно облекло придава приличен вид на учениците и спомага за повишаването на дисциплината по време на учебния процес, а това води и до високи резултати на учениците, което пък им дава по-добри перспективи за бъдещето. Отрицаващите се опитаха да оборят аргументите на утвърждаващите, като заявиха, че днес живеем в демократично време и всеки има право да избере какви дрехи да носи. Освен това те споделиха, че човек би се чувствал по-добре и би бил по-предразположен да получава знания и придобива умения, ако са удовлетворени индивидуалните му нужди. А дрехите, които носи са най-видимото му „Аз”. Според отрицаващите, ако някой нарежда на учениците как да се носят и това не е по техния вкус, това би ги смачкало, а с това и усета им за учене би отслабнал.

 Третата тема, която противопостави отборите от гр. Върбица и гр. Ветово, беше „Слънчеви панели вместо атомни централи”. Двата отбора имаха тежката задача да се подготвят над специфичния въпрос, който през последните години става все по-парещ, защото засяга и нашата страна. Аргументите на утвърждаващите бяха, че слънчеви колектори са безопасни за човека, не нанасят вреди на природата, възвръщат инвестициите сравнително по бързо от атомната електрическа централа (АЕЦ) и с много по-малко пари биха произвели ток, колкото една АЕЦ. Според утвърждаващите човечеството вече се преориентира и търси алтернативни енергийни източници, като слънчевата енергия е една от перспективните. Те посочиха за пример Германия, която си постави за цел до 2222 г. да затвори всичките си АЕЦ и да доразвие източниците за Зелена енергия. Утвърждаващите споменаха като аргументите, че АЕЦ са изключително опасни при евентуално природно бедствие. Като примери бяха посочени Чернобил и Фокушима, чиито реактори след излизане от строя причиниха непоправими щети на природата и на няколко човешки поколения. Утвърждаващите направиха добър анализ и на проекта „АЕЦ Белен”. Според тях това е изключително неизгоден проект, за който до момента са изхарчени близо 2 млрд. лева, а цялостното изграждане на АЕЦ ще струва над 20 млрд. лева. Според тях с по-малко пари могат да се изградят слънчеви колектори, които биха произвели еднакво количество ток. Отрицаващите контрираха опоненти си с аргументите, че АЕЦ са дългосрочна инвестиция. Те заявиха, че към този момент това е единствения и най-сигурен източник за постоянна електроенергия. Посочиха, че един от най-големите недостатъци на слънчевите панели е, че могат да са ефективни през определени сезони, докато при АЕЦ не съществува такава опасност. Като контрааргумент за намерението на Германия отрицаващите посочиха Франция, където се инвестира в производството на електричество чрез АЕЦ.

 „Гласуването на парламентарни избори трябва да бъде задължително за всички пълнолетни български граждани” беше четвъртата тема във форума по дебати, която застави един срещу друг в професионален спор учениците от гр. Кубрат и с. Средище. Утвърждаващият отбор изтъкна като аргумент, че по този начин ще има всеки гражданин ще се чувства по-овластен и отговорен към избора си, а не само да недоволства от управниците. Според тях е важно гласуването на парламентарните избори да бъде задължително, защото на тези избори се определят хората, които ще управляват страната в следващите четири години, ще предопределят качеството на живот на българския гражданин и ще изградят репутацията на България пред нейните партньори в света. Демокрацията в България според тях е имитация, защото тази форма на управление означава управление на народа. А това може да се случи само чрез задължително гласуване, каквото има в Гърция – родината на демокрацията. Отборът, защитник на тезата за задължителното гласуване, сподели, че по този могат да се ограничат манипулацията на изборите и купуването на гласове. Според тях гласуването е право, който трябва да се упражнява от всеки. Отрицаващите от своя страна изразиха съмнение, че избраните политици ще защитават исканията на гражданите. Според тях практиката през последните 20 години показва, че за един политик няма значение от колко души е избран, а по-скоро дали е избран. Те смятат, че политическите му решения не се влияят от това дали са гласували всички граждани или част от тях на последните парламентарни избори. Отрицаващите бяха категорични, че демокрацията гарантира правата на гражданите и човека, а не ги задължава по един или друг начин. Задължително гласуване нарушава правото на човека да избира дали да гласува или не. Като контрааргумент срещу практиката в Гърция отрицаващите само допълниха, че „Да, там гласуването е задължително и затова има криза!”. Отрицаващите не смятам, че задължителното гласуване ще спре манипулирането и купуването на избори, а по-скоро сериозни санкции и силният граждански контрол биха предотвратили тези неморални действия.

 Последната тема, но и не последна по значение, с която се закри форума, беше „Ромите са пълноправни български граждани в очите на институциите, медиите и обществото”. Те изправиха един срещу друг отборите по дебатиране от гр. Лозница и гр. Бяла. Според утвърждаващите ромите са равноправни български граждани, защото Конституцията ни гарантира равенство пред закона на всички граждани, без значение на етноса, пола и религиозната принадлежност. Второ, те посочиха приетите документи от българските власти за интеграция на ромите, а именно подобряване на предоставено им качество на образованието, подобряване на здравния им статус, премахване на дискриминацията и даване на еднакви възможности, решение на проблемите свързани с инфраструктурата и жилищата им, и не последно място популяризиране на културата им даване на възможности за развитието й. Освен това утвърждаващите не пропуснаха на отбележат, че медиите отдават нужното внимание на ромите. Завършиха с аргумента, че българите са толерантни спрямо тях и затова ги имат за равноправни граждани на България. Не това мнение обаче бяха отрицаващите. Според тях това, което е написано в Конституцията е само на хартия, а реалността и отношението на институциите към ромите е съвсем различно – даже в противоположния полюс на написаното. Отрицаващите посочиха ясни аргументи, че това, което приема правителството за ромите е под външен натиск и не е подплатено с реални действия. Те посочиха, че подобни документи се приемат от 1999 г. насам, но няма никакъв ефект от тях – ромските деца продължават да получават образование много по-различно от другите си връстници. Здравният статус е на прага на живот и смърт – смъртността е изключителна висока, а продължителността на живота е по-кратка в сравнение с другите граждани. Относно дискриминацията спрямо ромите отрицаващите посочиха, че ромите почти не са представени в българските институции, като парламент, правителство, министерства, областни управи, общини и др. Също така се чу, че ромите са лишени от правото да взимат решения, които ги засягат. Отрицаващият отбор посочи, че в почти всички ромски квартали липсва каквато и да е инфраструктура, а там където има, то тя е окаяна и не е поддържана, а 20 години вече държавата не иска да регулира ромските квартали. А ромската култура не на равно представена с другите култури в страна – тя е винаги на страни и винаги няма средства за нея. Според отрицаващите повечето медии отдават нужното внимание на ромите, като ги осмиват, подиграват и представят като заплаха за България. Отрицаващите се опитаха да опровергаят и твърдението, че българите са толерантни с аргументите, че голяма част от българските родители не искат децата им да учат с ромчета, много от българите не биха искали да имат роми съседи или колеги на работа. Тези примери и аргументи според тях доказват, че ромите не са равноправни. Според отрицаващите, ако ромите бяха равноправни граждани в очите на българските институции, медиите и обществото, нямаше само да се говори вече 20 години за техните проблеми, а просто държавата, другите им съграждани и медиите щяха да направят нужното ромите да се почувстват равни на тях.

 С тази гореща тема се закри Форумът по дебатиране, който събра на едно място ромски, български, турски и българомохамедански младежи, за да кажат на в залата на Областна управа какво мислят младите хора на България по въпроси, чиито правилни решения са от изключително значение за развитието й.

 Всички отбори се представиха на ниво и бяха добре подготвени. Едни бях по-притеснени, а други по-уверени. Със сигурност всички ученици вече са готови да изразяват мнението си аргументирано.

 Форумът завърши с награждаване на участниците в дебатите. Всеки отбор получи грамота и електронна енциклопедия на България, а отделно всеки ученик получи книга с четири романа и тениска.

 След награждаването на дебатьорите представителите на „Асоциация Интегро” наградиха класиралите си на първите три места в конкурса за есе на тема „Съвременното гражданство – право или отговорност”, който беше проведен между най-добрите майстори на словото от десетте училища. На първо място бяха класирани есетата на Деница Москова от гр. Завет и Вероника Горанова от гр. Кубрат. На второ място беше класирана работата на Жулиета Раим от с. Средище, а на трето място беше дадено на Камелин Феим от гр. Бяла.

 „С тази стъпква вярваме, че сме ви вдъхнали самочувствие. От всичко личи, че осъзнатостта ви за гражданството се е повишила и сте достигнали истината, че различието е сила. Ние виждаме голяма напредък във вас и ще продължаваме заедно и занапред”, каза Камен Макавеев от „Асоциация Интегро”.

 „Днес видяхме вие показахте отговорност и интерес към важните теми в обществото. От всичко си личеше, че имате страхотна подготовка. Сега от вас зависи да доразвиете вашите умения и знания. Ние ще продължаваме да ви помагаме и съдействаме за вашето развитие. От израженията ви става ясно, че сте забавлявали по време на дебатите. Не забранявайте, че дебатът е една интелигентна и честна игра. Бъдете такива и в живота. Ще поддържаме връзка”, завърши Огнян Исаев и благодари на Областна управа Варна още веднъж и по специално на г–жа Ваня Бонева, областен експерт по етнически и интеграционни въпроси, която изигра важна роля за осъществяването на събитието в сградата на областната администрация.