Асоциация Интегро

Младежите на Асоциация Интегро, включени в образователната програма на организацията се включиха в месечна задача „Есе на месеца“. Тук ще публикуваме всички есета, за да споделим техните мечти и планове за настоящата година. Започваме с Милена, ученичка от 9-ти клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски“.

Какво искам  да постигна през новата година?

Кой съм аз? Този въпрос  често възниква в нашето съзнание през целия ни живот. На практика още с раждането си всеки получава привилегията да притежава свой собствен живот. Първите ни глътки въздух, първите ни стъпки, първите ни думи, с всяко едно от тези, а и от много други, ниe все повече се отделяме като независими личности със свои собствени виждания, ценности  и морал. Колкото по-самостоятелни ставаме,  толкова по-голяма е отговорността, която носим и  проблемите, с които трябва да се научим да се справяме сами, без чужда помощ. Животът започва да ни притиска все повече и повече и изведнъж вече не сме онези безгрижни деца. Амбициите ни се променят, както се променя и виждането ни за света. Започваме да си поставяме цели, които са важни за целия ни живот или поне на нас така ни се струва. Приоритетите ни са свързани с бъдещото ни реализиране  в света на “възрастните”.

Всеки човек се стреми към нещо, всеки има свои мечти и цели. Но някои като че ли нямат смелостта и храбростта да се борят и да преследват това, което искат да постигнат. Други пък се оплитат в тънката и фина паяжина на фалша и на парите, като позволяват те да ги завладеят. Така не достигат до своите стремежи, а просто се задоволяват с материалното, което животът им предлага. Отказват се от непреходното и от истинското, като плащат висока цена. Трети срещат прекалено много перипетии и спънки по пътя си към своите цели и просто се  отказват. Но истината е в това, никога да не позволяваш страхът и мисълта, че няма да успееш да се справиш, да надделеят. Трябва със същия стремеж  да продължаваш да се бориш и да вярваш, че все някой ден ще достигнеш до осъществяване на своите цели!

А аз? Аз съм на 18 години и винаги се старая чрез целите ми, не само аз, но и другите около мен, да бъдат щастливи, защото точно това е красотата на живота – да си силен, с борбен дух, да вършиш нещо красиво, да жертваш от времето си, да се чувстваш истински жив, да си ентусиазиран за новите изненади в живота. Една от целите ми, която искам да осъществя е да стана полицай. И да! Защо избирам тази професия? Защото искам справедливостта да възцари в нашата държава, хората да се чувстват в сигурни ръце, на най-сигурното място. И най-важното е да бъда един добър пример не само на семейството ми, но и на хората.

Искам да напиша и да спечеля проект, с който ще мога да помогна на нуждаещите се не само чрез пари, храна, а и чрез образование, защото образованието отваря много врати.

А сега? Сега живея с мисълта, че за всеки има място под слънцето. Човек има свои цели дори и в сънищата си. Но не само там те могат да се осъществят.

Продължавайте да вярвате, че има смисъл да живеете и да се борите! Защото стремежите са онези светлинки, които поддържат пламъка на живота в нас. Има ли цел, има и спасение! Има ли спасение, има и светлина!

Милена – XI клас