Асоциация Интегро

Защо социалното приобщаване на ромите трябва да бъде основано на права и антирасизъм

От Лилия Макавеева, изпълнителен директор на Асоциация Интегро

В контекста на подготовката на новата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. е наложително да се преосмисли досегашният подход към ромските политики.

Ограниченията на съществуващите политики

В продължение на десетилетия политиките за ромите в България и Европа са изграждани около концепциите за „интеграция“ и „социално приобщаване“. Въпреки усилията за разработване и изпълнение на обхватни стратегии, резултатите остават ограничени.

Тези политики често се възприемат проблематично: от страна на ромските общности – като асимилация и празни обещания; от страна на мнозинството – като незаслужена привилегия или като неефективни. Двойната дистанцираност показва формален подход към приобщаването, повече като изпълнение на процедурни изисквания, отколкото като реален ангажимент за промяна.

Социалното приобщаване и неговите граници

Социалното приобщаване има стойност – то насочва вниманието към достъпа до образование, здравеопазване, социални услуги, жилища и заетост. Но достъпът сам по себе си не гарантира равенство.

Ако училищата, където учат ромски деца, са с по-ниско качество; ако работните места са несигурни и нископлатени; ако кварталите са без инфраструктура – тогава говорим за формално участие при неравни условия, а не за реално включване.

Корените на проблемите

Коренът на проблемите е системната дискриминация и антиромските нагласи, които често не се санкционират от публичните власти. Това води до неравен достъп до права, услуги и правосъдие и представлява сериозно предизвикателство към върховенството на правото.

Тези явления се проявяват в ежедневието: незаконно строителство поради липса на регулирани парцели, сегрегирани училища с ниски ресурси, дискриминация на трудовия пазар, отсъствие на ромската култура в публичното пространство.

Необходимостта от права и реално приобщаване

Приобщаването има смисъл само когато се основава на гарантирани права, участие при равни условия и борба с дискриминацията. То изисква политическо планиране, ефективно прилагане на мерки, достатъчни ресурси и участие на ромите във всички етапи.

Европейски контекст и МФР 2028–2034

С новата МФР ЕС въвежда по-строги изисквания за върховенството на правото и основните права за достъп до финансиране. Програми като Европейския социален фонд, Фонда за регионално развитие, Erasmus+ и Европейския фонд за конкурентоспособност ще се управляват чрез национални и регионални планове.

Ако ромските политики останат само стратегии без правна сила и интеграция в националните и регионални приоритети, ефектът им ще е ограничен. Те трябва да бъдат интегрирани в основните планови документи с ясни цели, индикатори за въздействие и конкретни бюджети.

Заключение

Необходим е силен и координиран политически ангажимент на всички нива, който да гарантира, че принципите на равенство, права и включване ще се превърнат в реалност чрез конкретни действия, отчетност и измерими резултати.

Ромите са неразделна част от обществото, но често живеят при несигурност и ограничен достъп до права. Социалното им приобщаване е въпрос на демократична легитимност – отговорността за промяна е на държавата и обществото.