Асоциация Интегро

 „Разпространението на омразна реч е директно нападение срещу нашите основни ценности на толерантност, право на социално включване и уважение към човешките права и човешкото достойнство. То настройва групи една срещу друга, допринася за насилие и конфликти и подкопава всички наши усилия за мир, стабилност и устойчиво развитие.“

С тези думи Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш стартира изпълнението на Стратегията и плана за действие срещу омразната реч на 18^ти юни през 2019 година, като самата дата е провъзгласена за Международен ден за борба с омразната реч.

На заседание през 2024 година, по случай Международният ден за борба с омразната реч, Гутериш се обръща със съобщение към световните лидери с думите „Речта на омразата е маркер за дискриминация, малтретиране, насилие, конфликти и дори престъпления срещу човечеството. Ставали сме многократно свидетели на тази игра от нацистка Германия до Руанда, Босна и отвъд. Няма приемливо ниво на реч на омразата; всички трябва да работим, за да я изкореним напълно… Тъй като младите хора често са най-засегнати от речта на омразата, особено в онлайн пространството, младите хора трябва да бъдат част от решението.“

Като част от международният проект Together Against Antigypsyism Online – TAAO, Асоциация Интегро активно участва в процеса на противодействие на омразната реч в интернет, събирайки данни за публикации и докладвайки ги до съответните платформи, които от своя страна следва да предприемат мерки за недопускане на подобро антидискриминационно съдържание,  подбуждащо към омраза. Това се случва благодарение на младите ромски професионалисти и стажанти, които провеждат мониторинг, като описват особените случаи на хейтспийч и омразно съдържание, което много често остава неидентифицирано от онлайн платформите и социалните мрежи, където все повече млади хора напоследък прекарват по-голяма част от времето си. Мониторингът се провежда в територията на 5 европейски страни от над 25 ромски младежи, като за последните два месеца са документирани над 100 случая с омразно съдържание, част от които са премахнати благодарение на усилията и подадените сигнали от страна на младите активисти – реактори.

Това са профилите на нашите реактори, благодарение на които успешно протича процесът на мониторинг в България. В следващите редове ще имате възможност да се запознаете с тях.

Казвам се Диян Данков, на 36 години, от град Разград. Работя като адвокат и имам дълбок интерес към темите за правата на човека и противодействието на езика на омразата – както онлайн, така и офлайн. В свободното си време обичам да прекарвам време със семейството си и да се разхождаме заедно. Имам две прекрасни дъщери – Илина, на 8 години, и Матея, която е на 4.

Работя с Асоциация „Интегро“ вече около 15 години. Именно там развих интереса си към темата за противодействие на езика на омразата, докато участвах в различни проекти, свързани с този проблем. Когато колегите ме информираха за стартирането на проекта ТААО, реших да се включа, за да допринеса със своя опит и знания.

Имам опит в работа по проекти, които са насочени към противодействие на речта на омразата и дискриминацията.

• Проект на Европейски център за правата на ромите (01.04.2022 – 10.04.2024)

Роля: ръководител на доброволчески екип

Основни дейности: ръководя цялостната работа на доброволчески екип, който се фокусира върху противодействие на речта на омразата и престъпления от омраза, насочени към ромската общност.

Място: проектът се реализира в България и е съсредоточен върху местни инициативи, но включва и онлайн взаимодействие за събиране на данни и образователни кампании.

• Младежка програма за изграждане на компетенции на студенти – роми (01.10.2013 – 31.12.2016)

Роля: ръководител на младежкия екип

Основни дейности: ръководих младежка група от ромски студенти, които се обучаваха за използване на съществуващата законодателна рамка за противодействие на медийната омразна реч срещу ромската общност. Изготвях жалби за дискриминация и език на омразата до съответните органи.

Място: проектът включваше както офлайн дейности като обучения, така и онлайн платформи за обмен на информация и правни текстове.

Моята мотивация за участие в проекта ТААО произтича от дългогодишната ми ангажираност с темата за правата на човека и борбата срещу омразната реч. През годините съм се сблъсквал с реалните ефекти от дискриминацията и омразата, особено в контекста на ромската общност и смятам, че е важно да се обърне внимание на тези проблеми, за да се гарантира социална справедливост и равенство. В проекта ТААО виждам възможност да допринеса за развитието на ефективни механизми за противодействие на омразата, като използвам опита си в правната сфера и работата с младежи. В своята работа аз често се фокусирам върху създаването на правни текстове и жалби, които да бъдат подадени до съответните институции, като целта е да се повиши осведомеността на обществото по правните въпроси, свързани с омразната реч. Също така обучавам младежи и представители на НПО организации как да се противопоставят на езика на омразата чрез използване на съществуващите законови инструменти и стратегиите за застъпничество. Важно е да се изграждат механизми за бързо реагиране и да се осигури информираност относно последиците от разпространението на омразни изказвания, както и тяхното правно третиране.

Речта на омразата представлява всяка форма на изразяване – устна, писмена или невербална, която насърчава, провокира или оправдава омраза, дискриминация или насилие спрямо индивиди или групи на база техни характеристики като раса, етническа принадлежност, пол, религия, сексуална ориентация или други. Това е явление, което създава разделения и подкопава доверието в обществото.

Речта на омразата има сериозно влияние върху процеса на формиране на публичното мнение. Тя изопачава дискурса, създава фалшиви стереотипи и често води до поляризация на обществото. Когато омразната реч доминира в публичното пространство, тя ограничава възможността за конструктивен диалог и задълбочава предразсъдъците, вместо да насърчава разбирателство и сътрудничество.

Що се отнася до връзката между речта на омразата и свободата на словото, е важно да подчертаем, че свободата на изразяване е основно право, но тя не е абсолютна. Международните стандарти за правата на човека, включително Европейската конвенция за правата на човека, ясно посочват, че тази свобода може да бъде ограничавана, когато се използва за разпалване на омраза, насилие или дискриминация. Речта на омразата не попада в графата „свобода на словото“, защото не защитава обществения интерес и противоречи на основните принципи на равенство и човешко достойнство.

Речта на омразата най-често се среща в онлайн пространството, особено в социалните мрежи, форуми и коментари под новинарски статии. Анонимността, която интернет предоставя, често подтиква хората към по-крайни изрази и по-малка отговорност за думите им. Освен това, платформите за социални медии, чрез алгоритмите си, понякога дори подсилват видимостта на такова съдържание, което може да създаде токсична среда.

Реч на омразата се наблюдава и в офлайн среда – в публични изказвания, медии или дори в ежедневни разговори, когато се коментират теми, свързани с раса, религия, пол или етническа принадлежност.

Лично на мен речта на омразата влияе демотивиращо, тъй като тя пречи на конструктивния диалог и разбирателството между хората. Тя създава усещане за разделение, изолация и дори страх. Въпреки това, за мен този негативен ефект е и стимул да работя активно за борба с омразната реч – както чрез правни механизми, така и чрез образователни инициативи, които насърчават толерантност и уважение.

Сблъсквал съм се с реч на омразата в офлайн пространството в различни ситуации. Например, на публични места като улицата или обществения транспорт съм ставал свидетел на обидни коментари и агресивни изказвания, насочени към хора от различни етнически или социални групи.

В институциите също съм наблюдавал моменти, когато предразсъдъци и стереотипи се изразяват чрез дискриминационни шеги или пренебрежително отношение. Дори и в образователни среди, като училища или университети, съм срещал случаи, в които ученици или студенти стават жертва на подигравки заради своя произход, религия или различия.

Такива сблъсъци не само подкопават доверието и уважението между хората, но и създават чувство на неравнопоставеност. Виждайки тези ситуации, чувствам силна необходимост да реагирам, като обръщам внимание на проблема или, когато е възможно, като предприемам действия, за да защитя засегнатите и да повиша осведомеността за вредите от речта на омразата.

В онлайн пространството речта на омразата е най-силно изразена в социалните медии като Facebook, Twitter, TikTok, и YouTube. На тези платформи потребителите често публикуват съдържание без предварителна модерация, което позволява омразни изказвания да достигат до широка аудитория.

Най-често срещаните форми на омразна реч включват:

• Текстови публикации: обидни коментари, постове или дискусии, които целенасочено атакуват определени групи или индивиди;
• Мемета: изображения, комбинирани с текст, които често съдържат сарказъм или хумор, но всъщност разпространяват стереотипи или подбуждат към дискриминация;
• Видео съдържание: кратки видеа, които подиграват или злепоставят определени общности, са особено разпространени в платформи като TikTok и YouTube;
• Вербални и писмени публикации: подкасти, видеоблогове или дори „становища“ от онлайн таблоиди често включват ксенофобски или дискриминационни елементи;
• Статии и таблоидни новини: онлайн медии, които целят сензация, често публикуват съдържание с манипулативни заглавия и текстове, които насърчават негативно отношение към определени групи.

Платформи като Facebook и Twitter са доминиращи в разпространението на текстови публикации и мемета, докато YouTube и TikTok са ключови за видеосъдържанието. Таблоидните уебсайтове и техните страници в социалните медии също допринасят, използвайки език, който създава предразсъдъци. Тези форми на омразна реч често изкривяват обществените нагласи, засилват разделението в обществото и нормализират неприемливо поведение.

Популярността на публикациите с омразна реч често зависи от контекста, платформата и аудиторията. В социалните мрежи като Facebook, Twitter и TikTok, такива публикации често получават значително внимание поради своя провокативен характер. Алгоритмите на платформите обикновено насърчават съдържание, което предизвиква емоционални реакции, и това увеличава видимостта на постове с омразна реч.

Най-честите причини за тяхната популярност са:

• Шоковият ефект: потребителите се ангажират с публикации, които предизвикват силни емоции – възмущение, гняв или дори подкрепа;
• Разделението в мненията: публикациите често провокират дебати, които увеличават ангажираността, дори когато по-голямата част от коментарите са негативни;
• Манипулативното съдържание: често тези постове съдържат дезинформация или сензационни твърдения, които подтикват хората да ги споделят, дори без да проверят достоверността им;

Най-честите коментари под тези публикации могат да бъдат разделени на няколко категории:

• Подкрепящи: коментари, които одобряват омразната реч, обикновено подсилени от предразсъдъци или липса на осведоменост;
• Критични: потребители, които осъждат публикацията и се опитват да предоставят алтернативна гледна точка или факти;
• Саркастични: коментари, които използват ирония, за да осмеят или омаловажат публикацията;
• Неутрални: потребители, които задават въпроси или опитват да разберат контекста, без да заемат страна;
• Тролски: злонамерени коментари, целящи да провокират спор или да влошат ситуацията.

Макар публикациите с омразна реч да привличат внимание, често забелязвам, че критичните коментари са многобройни, което показва, че много хора разпознават проблема и реагират срещу него. Въпреки това тези дебати рядко водят до промяна на мнението на авторите или подкрепящите ги потребители, а понякога дори подсилват разногласията.

Европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) поставя важен стандарт за предотвратяване на разпространението на омразна реч чрез аудиовизуални медии. На практика, обаче, спазването на тези изисквания често е предизвикателство, тъй като ефективността на мерките зависи от националните органи и техните механизми за контрол и санкции.

Според моите наблюдения, изискванията на ДАВМУ се спазват с различна степен на строгост в отделните държави от ЕС. В някои страни регулаторните органи са активни и предприемат стриктни мерки срещу омразната реч, включително налагане на санкции или блокиране на достъп до съдържание, което нарушава директивата. В други държави обаче, недостатъчният капацитет, липсата на ресурси или политически интереси водят до пропуски в прилагането на тези изисквания.

Отговорността за регулирането и недопускането на омразна реч трябва да бъде споделена от:

• Национални регулаторни органи: те трябва да гарантират стриктното спазване на ДАВМУ, да налагат глоби и други санкции за нарушения, както и да следят за съдържание, което нарушава изискванията;
• Медийните компании: доставчиците на аудиовизуални услуги трябва да имат ясни вътрешни правила и механизми за модериране на съдържанието. Те носят морална и законова отговорност за предотвратяване на разпространението на омразна реч;
• Европейският съюз: ЕС трябва да осигури ефективен надзор върху прилагането на директивата и да подкрепя държавите членки с допълнителни ресурси и насоки;
• Обществото: гражданите и неправителствените организации също имат роля, като сигнализират за неподходящо съдържание и оказват натиск за по-добър контрол;

За да бъде напълно ефективна, борбата с омразната реч изисква не само регулации, но и образование, което да повиши осведомеността и разбирането за последиците от езика на омразата. Това би спомогнало за изграждането на култура на уважение и толерантност в рамките на целия Европейски съюз.

Опитът ми с подаване на сигнали за омразно съдържание в онлайн платформи е смесен. Реакциите на администраторите често варират в зависимост от платформата и естеството на съдържанието.

В някои случаи съдържанието се премахва сравнително бързо, когато явно нарушава правилата на общността. В моя опит, около 50-60% от случаите, които съм докладвал, водят до премахване на съдържанието. Успехът зависи най-вече от това доколко отчетливо съдържанието нарушава правилата на платформата. Например, обидни изрази или насилствени заплахи се премахват по-често в сравнение с по-завоалирани форми на омраза, които могат да бъдат интерпретирани по различен начин. Интересно е, че когато същото съдържание бъде докладвано повторно, платформите по-често предприемат действия и премахват публикациите.

Когато платформата не предприема действия, обикновено посочва следните мотиви:

• Съдържанието не нарушава правилата на общността: това често се дължи на неясни или недостатъчно строги критерии за идентифициране на омразна реч.
• Автоматизирани проверки: алгоритмите, които анализират докладите, понякога не успяват да разпознаят сложни форми на омразна реч.

Важно е да спомена, че според мен социалните медии нямат достатъчно ресурси. Липсата на персонал и време за ръчна проверка на сигнали може да е причина за бездействие.Тази липса на действия често води до чувство на разочарование и безпомощност, особено когато съдържанието продължава да се разпространява и да вреди. Въпреки това, продължавам да подавам сигнали, защото вярвам, че дори малките стъпки са важни в борбата с омразната реч.

Социалният профил на авторите, които публикуват съдържание, подбуждащо омраза, може да варира, но често те са хора с радикални политически възприятия или чувство за социално отчуждение. Такива публикации се срещат често сред младежи и хора с по-ниско образование или социален статус.

Моите препоръки са:

• Подобряване на регулацията – необходимо е засилване на мониторинга и контрола върху онлайн платформите за бързо реагиране срещу омразната реч. Платформите трябва да имат по-ефективни алгоритми за откриване на омразно съдържание и бързо премахване на публикации, които го съдържат;
• Образование и осведоменост – важно е да се насърчава образованието и повишаването на осведомеността за вредите от омразната реч. Кампании за толерантност и уважение към различията биха помогнали за предотвратяване на радикализацията и разпространението на омраза.
• Партньорства с НПО и гражданското общество – регулаторните органи и онлайн платформите трябва да работят в тясно сътрудничество с неправителствени организации и граждански активисти, които имат опит в борбата с омразната реч, за да се осигури ефективност и доверие в процесите на модериране.

Бих искал да поставя два съществено важни въпроса:

1. Какво е мнението на експертите за влиянието на онлайн анонимността върху разпространението на омразната реч и какви мерки могат да бъдат предприети за намаляване на анонимността без да се нарушават личните права на потребителите?
2. Как можем да насърчим по-голяма активност и отговорност от страна на социалните мрежи и техните потребители за предотвратяване на омразната реч?

Казвам се Мария Христова, на 22 години съм и съм от град Котел. В момента работя в Община Котел като главен специалист „Култура и социални дейности“. Едновременно с това съм студентка в последен курс в Шуменския университет, където се обучавам в специалност „Английска филология“.

Хобито, което ме вдъхновява още от ранно детство, е да чета художествена литература. Особено ценя класическите автори, като Джордж Оруел, Харпър Ли и Джон Стайнбек, защото техните творби ме карат да преосмислям човешката природа, обществото и морала. В същото време се вълнувам и от по-модерните автори, като Халед Хосейни и Брит Бенет, чиито произведения ме пренасят в непознати светове и различни културни контексти, разширявайки мирогледа ми и предизвиквайки ме да погледна на живота от нови ъгли.

Разбира се, както много други хора, обичам да гледам и сериали, особено във фентъзи жанра, където мога да се потопя в магически вселени и да се наслаждавам на необичайни истории и герои.

Разбрах за проекта TAAO от колегите, с които вече повече от година работя по проекта “Прилагане на гаранция за базов доход за уязвими семейства (BIG)” на Асоциация Интегро. Те ме запознаха с идеята и ме поканиха да се включа в мониторинга. Прецених, че проектът е значим и отговаря на моите интереси, затова реших да се присъединя към екипа за мониторинг на социалните мрежи. Като активен потребител на социалните платформи ежедневно срещам разнообразно съдържание, което ми помага да изпълнявам задачите си по проекта успешно.

Всъщност, това е вторият проект на Асоциация Интегро, в който участвам, и също е насочен към мониторинг на онлайн език на омразата. През 2020 г. бях част от проекта PECAO, който преследваше сходни цели. Тогава за пръв път се включих в доброволческа група, проследяваща съдържанието в социалните мрежи, и се запознах с методологията за докладване на подобен тип публикации. Като активен млад човек от ромски произход, темата за разпространението на омраза онлайн няма как да не ме вълнува. Всеки ден сме изправени пред подобни прояви и това влияе върху нашите емоции и самочувствие като роми. Необходимо е да се борим срещу тази тенденция и да насърчаваме повече млади хора от ромски произход да правят същото. Един от възможните начини е да настояваме социалните мрежи да упражняват по-ефективен контрол върху съдържанието, което потребителите им публикуват.

Речта на омразата представлява умишлено разпространяване на негативни стереотипи, внушения и обиди, насочени към определени групи на етническа, религиозна, расова или друга основа. Тя разрушава общественото доверие и води до предубедено публично мнение, което затруднява социалното сближаване. Въпреки че свободата на словото е основополагаща ценност в едно демократично общество, тя не оправдава насърчаването на дискриминация и уронването на честта и достойнството на цели общности. Когато думите престанат да бъдат просто израз на мнение и се превърнат в инструмент за унижение и изолация на определена група, това вече не е свобода на словото, а омразна реч, която е недопустима.

Досега най-често съм се сблъсквала с омразна реч във Facebook – било то като самостоятелни публикации или като коментари под тях. В последно време обаче забелязвам, че речта на омразата все по-често се среща и в TikTok. По отношение на начина, по който това ме кара да се чувствам, мога да кажа, че реакциите ми са разнообразни: понякога ме ядосва, понякога ме обижда, а понякога просто ме отегчава.

Не съм попадала в ситуация, в която лично да бъда потърпевша, но често ставам свидетел на подобни прояви. Случва ми се да чувам обидни изказвания към ромите, отправяни както от представители на различни институции, така и от известни личности по телевизията. Най-тревожното е, че някои от тях дори не осъзнават колко нередно и дискриминационно е това поведение.

Има няколко известни новинарски сайта, които умишлено публикуват статии, съдържащи омразна реч, и това е добре известно в публичното пространство. Когато публикуват провокативни материали, свързани с ромската общност, тези публикации бързо се разпространяват чрез споделяне в различни онлайн групи и страници, за да достигнат до по-широка аудитория.

Филтрите, които някои социални мрежи прилагат, може и да ограничават прекомерното разпространение на такова съдържание, но то все пак продължава да съществува. Под публикации, съдържащи омразна реч, коментарните секции често се превръщат в своеобразно поле за още по-грозни и дехуманизиращи изказвания. Все по-рядко се срещат мнения, които да поставят под съмнение достоверността на информацията или да критикуват авторите за използвания език и неетичност. По-съществена позитивна тенденция, която забелязвам е, че броят на ромите, които реагират срещу омразната реч, изглежда нараства, а това дава сигнал, че такова съдържание вече не остава напълно безнаказано в публичното пространство.

Въпреки че Европейската директива за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) ясно забранява подбуждането към омраза, на практика прилагането ѝ често се оказва недостатъчно ефективно. От една страна, личната отговорност на всеки потребител е от ключово значение – необходимо е хората да осъзнават вредните последствия от съдържанието, което споделят и подкрепят. От друга страна, интернет платформите и собствениците им носят сериозна отговорност да следят за спазването на законовите норми и да премахват материали, които насърчават дискриминация или насилие.

Не бива да пренебрегваме и ролята на националните контролни органи. Те са натоварени със задачата да гарантират спазването на директивата, както и да налагат санкции при нарушения. За съжаление, реакцията на институциите често се забавя или остава половинчата и се проявява предимно в най-фрапантните случаи, когато омразната реч идва от публични фигури или придобива силен обществен отзвук. Ефективното прилагане на ДАВМУ изисква координирани усилия от страна на потребители, платформи и държавни органи, за да може омразната реч да бъде реално ограничена.

По мои наблюдения, значителна част от докладваното от мен омразно съдържание не се премахва при първоначалния преглед. Отговорите от страна на платформите пристигат изключително бързо, което подсказва, че оценката често се извършва от автоматизирани системи или изкуствен интелект, без задълбочено разбиране на контекста. Въпреки това, когато поискам повторно разглеждане, съдържанието често бива премахвано, което ясно показва, че човешката намеса има ключова роля в правилното оценяване и премахване на омразния материал.

В днешната онлайн среда често е трудно да се разбере дали авторът на омразно съдържание е истински човек или фалшив профил. Много от тези профили са създадени умишлено, за да разпространяват омраза, понякога по поръчка или като част от организирана кампания.

Мотивите им най-често са свързани с политика или опит за манипулиране на общественото мнение. Някои използват омразната реч, за да отклонят вниманието от важни теми, докато други просто искат да провокират и да предизвикат негативни реакции. Често зад тези действия стоят лични предразсъдъци, но в много случаи целта е да се раздели обществото или да се създаде напрежение.

Казвам се Гамзе Багрянова Максимова, на 19 години и съм родена и израснала в град Разград. Завърших средното си образование в природо-математическата гимназия в град Разград. Все още не съм записала висше, но обмислям занапред да се развивам в сферата на педагогиката. През свободното си време обичам да чета книги, като любимият ми жанр е военното фентъзи. Също така обичам и да слушам музика.

С TAAO ме запознаха познати, които работят в Асоцияция Интегро. Идеята на самият проект ме заинтригува и като млад човек, който често използва социалните медии и платформи реших да участвам в мониторинга. Темата на проекта е значително актуална и отговаря на интересите ми, тъй като често попадам на съдържания в интернет, подбуждащи към омраза на една група хора към друга, което смятам че не бива да се допуска, а антиромските публикации са едни от най-широко разпространените и коментирани.

Всъщност TAAO е вторият проект по който участвам, целящ противодействие на езика на омразата и антиромските нагласи онлайн. През периода 2022-2024г. участвах в проекта SafeNet Monitoring, където младежи извършваха мониторинг, като докладваха случаите на омразна реч и дискриминация към специализирана онлайн платформа. Антиромските нагласи са изключително често срещани както онлайн, така и офлайн. Смея да твърдя, че тези нагласи са приети за нормалност от голяма част в обществото. Езикът на омразата допринася за потвърждаването и засилването на негативни стереотипи, а оформените предразсъдъци често стават причина дори за насилие и подтикват към престъпления от омраза.

Мотивира ме идеята за едно по-добро бъдеще, изпълнено с уважение и разбирателство между всички хора, въпреки различията в културите и етносите им.Точно това е една от причините да се присъединя към екипа от младежи, провеждащи мониторинга, тъй като една от основните цели на проекта е защита на европейските ценности и човешки права. В никакъв случай омразната реч не бива да попада в графа „свобода на словото“. Моето мнение е, че омразната реч накърнява личното достойнство и противопоставя една група срещу друга, което в повечето случаи води до създаване на междуличностни конфликти.

Най-често попадам на публикации с омразно съдържание в социалните мрежи Х и Facebook. Някои от публикациите ги игнорирам, тъй като съдържанието им е повече саркастично или иронично, отколкото омразно, но когато преглеждам коментарите към тях, осъзнавам, че дори и подобен тип сарказъм или ирония могат да предизвикат реч на омразата. В такива случаи подавам сиггнал към социалната мрежа или онлайн платформа. Както споменах, платформите с най-много публикации, съдържащи омразна реч са Facebook и X. Често съдържанието е под формата на „мемета“ и „шеги“, затова не привличат негативни реакции, а вместо това, за съжаление, са доста популярни и харесвани.

За мое щастие, никога не съм била жертва на омраза под каквато и форма да е, но имам приятели и познати, които са били унижавани на публични места, като ресторанти и кафенета. Повечето не знаят към кого трябва да се обърнат, тъй като случващото се е на момента, а и не смеят. За разликата на офлайн случаите обаче, имаме възможност да подаваме сигнали при онлайн случаите – докладване за нередност на постовете към съответните медии или социални мрежи. Повечето от докладваните публикации не се премахват, защото се преглеждат автоматично от платформата – най-вероятно изкуствен интелект. Неведнъж отговорът, който съм получавала  е  един и същ – този пост не нарушава стандартите на общността. За премахването на дадена публикация е нужно последователно да се докладва няколко пъти, докато окончателно се изтрие.

Прави ми впечатление, че много от профилите, разпространяващи омразна реч са създадени целенасочено – така наречените „тролове“. Не съм сигурна каква е истинската причина за действията им, но вярвам, че се корени в дълбоката омраза към самите себе си и като си го изкарват на „лесни мишени“ – било то етнически малцинства или членове на LGBTQ+ обществото, се чувстват по-добре в собствената си кожа.

Според мен всеки индивидуално трябва да бъде отговорен и внимателен, споделяйки публикации в интернет, а медиите, независимо он- или офлайн, трябва да спазват журналистическата етика и стандарти. Когато става въпрос за социалните мрежи, препоръката ми е да се подобрят виртуалните филтри, с които да се проследят и недопускат публикации с омразно съдържание.

Казвам се Ахмед Хасанов от град Разград на 17 години. Уча в природо-математическата гимназия в град Разград, профил: Приложно програмиране. Занимавам се с фитнес и като всеки млад човек прекарвам доста от свободното си време в интернет.

С TAAO се запознах благодарение на мои близки, които ме препоръчаха на координатора на проекта за България, който от своя страна ме включи в онлайн мониторинга. В предишен период, от 2022 до 2024 година, участвах в проекта SafeNet, който подобно на TAAO целеше регистриране на случаи на дискриминация и престъпление от омраза в интернет и създаване на по-безопасна среда в онлайн пространството. Подавах сигнали, свързани с тези случаи под формата на доклад към онлайн платформа, създадена специално за постигане на целите на проекта. Смятам, че с участието си в подобни инициативи, чиято цел е оборване на речта на омразата и превенция на престъпления от омраза, имам възможността да допринеса за създаването на по-добра и безопасна онлайн и офлайн среда както за мен, така и за уязвими групи, които често са жертва на подобен тип действия (hate speech, hate crime, Antigypsyism, xenophobia).

Речта на омразата, според начинът по който аз възприемам, е изказване на мнение/възклицание, което се поражда в следствие на негативни мисли и разбирания спрямо човек или цяла общност, участващ/ща в социалната среда. Много често публикуващите постове с омразно съдържание, твърдят, че това е тяхно лично право, тъй като живеем в свободна страна, където според демократичните принципи на всеки гражданин му е позволено да се изказва свободно. Според мен обаче, речта на омразата не бива да попада в графа “свобода на словото”, тъй като много често предизвиква конфликти, противопоставя различни групи една спрямо друга, нагнетява напрежението между тях в дадени ситуации или частни случаи (които не бива да се генерализират) и потвърждава негативни стереотипи, които пък от своя страна водят до престъпления, предизвикани от омраза – директно във физически аспект.

Наблюденията ми показват, че речта на омразата е най-широко разпространена в интернет – тоест онлайн, но много често се среща и на улицата, на което също съм ставал свидетел. Защо повече в онлайн пространството? Защото информацията се разпространява много бързо и всеки може да запази анонимността си, използвайки никнеймове или фалшиви профили. Изводът е, че интернет може да е много полезно средство за добиване на информация, като едновременно улеснява комуникация, но и много опасно място, където се създават негативни нагласи и пропаганди, които могат да се окажат опасни – нож с две остриета.

Платформите, респективно социалните мрежи, които са с многобройно съдържание на омразна реч и публикации с омразно съдържание са Tik Tok, Instagram и Facebook. Тези публикации са под формата на видеа, мемета и много често коментари. Подобни публикации са много популярни и коментирани, като огромна част от коментиращите са съгласни с автора на поста, а коментарите им са крайно негативни – изпълнени с омраза, подтикващи към престъпления, накърняващи личното достойнство на човек или група от хора.

Според Европейското законодателство подбуждането към омраза, в това число публикуване, разпространение и популяризиране на омразна реч, е забранено и преследвано от закона. Онлайн платформите – поне някои социални мрежи, се опитват да спазват тази директива, но въпреки това в повечето случаи това не се оказва неуспешно. Някои електронни медии нарочно използват езика на омразата, за да придобият по-голяма популярност или се използват най-често по време на политически процеси, като промяна на законодателство или избори например, когато искат да отклонят вниманието на обществото от други, по-важни, теми.

Именно по TAAO ние, извършващите мониторинг, преследваме публикации с омразна реч, регистрираме ги в специална онлайн платформа на проекта и подаваме сигнал към съответната онлайн мрежа или новинарски сайт. След подаден сигнал, обикновено в 90% от случаите публикациите не се премахват, а мотивът им е, че не нарушава стандартите на общността и гайдлайна на платформата. Най-вероятно това се случва, защото сигналите се преглеждат от изкуствен интелект. В някои случаи, при повторно докладване на същите публикации те се премахват от сайта.

Като млад човек, активно използващ социалните мрежи и онлайн канали, се опитвам да внимавам какво споделям в интернет. Разбирам каква е отговорността ми. Според мене много хора трябва да го практикуват това, тъй като често тези, които споделят съдържания с омразно слово и подбуждащи омраза, са личности с наранено его, комплексирани или с проблеми вкъщи.

Моята препоръка е, да се оказва по-добър контрол над публикациите в социалните мрежи от страна на отговорните администратори – не само да се доверяван на ИИ, и да се спре разпространението на омразна реч, за да може интернет да се превърне в по-безопасно място за всички ни.