Асоциация Интегро

Влиянието на Европейския семестър върху ситуацията на ромската общност в България

През 2012г., Европейската комисия предприе действия в подкрепа на постигането на целите на стратегия Европа 2020. Един от най – важните актове в тази насока беше  въвеждането на така наречения Европейски семестър.  По своята същност Европейският семестър представлява координирани усилия за постигане целите на Европа 2020, чрез икономическите и фискални инструменти.  Всяка година комисията прави задълбочен преглед , относно предотвратяването  и коригирането  на макроикоминическите дисбаланси, изготвя доклад  с оценка на напредъка на структурните реформи и на база на доклада отправя специфични  препоръки към страните членки на съюза.

От старта на цикъла на Европейския семестър през 2012 година до момента,  обект на част от тези препоръки за България  са и мерките в  Националната  стратегия за интеграция на ромите/НСИР/.  Акцентът на констатациите в доклада  през първата година е върху високото ниво на безработица сред ромската общност. Препоръките адресират нуждата от подобряване на нивото на образованието, като причина за високата безработица сред ромите и отправят критика, за това,  че липсва целево финансиране на общинските планове за интеграция.

През следващата 2013 година Специфичните препоръки за България започват с констатацията, че е постигнат ограничен напредък по отношение на препоръките от 2012г.  Отново се акцентира върху високата безработица сред ромската общност, като този път се поставя по – сериозен акцент върху високият дял на отпадналите от образователната система ученици – роми, както и върху ограничения достъп до качествено образование на ромските деца и ученици. Отново се констатира, че НСИР се изпълнява „вяло“  и „България не постигна напредък в посока осигуряване на изпълнението на тази стратегия“. Специфичните препоръки към България през тази година са насочени конкретно към Агенцията по заетостта в частта, свързана с  намаляване на високата безработица сред ромите и за пръв път адресират връзката между редовната посещаемост в учебни заведения и изплащането на месечните помощи за дете.

През 2015г., за пръв път в констатациите на ЕК се отделя много сериозно внимание на нарастващия дял на ромската общност спрямо цялото население на страната и негативните последствия, до които би довело тяхното невключване на пазара на труда. Акцентира се върху нуждата от ефективно прилагане на инициативата „Гаранция на младежта”, активиране на неработещите, не учещите и не търсещите активно работа. Много сериозно се поставя въпросът, че липсват ефекти от изпълнението на НСИР и като причина за това се подчертава липсата на подходящ мандат на националната контактна точка,  която е натоварена с координирането на изпълнението й. Противно на констатациите,  препоръките,  които ЕК отправя през 2015г. са насочени единствено и само към образованието, а именно да се предприемат реформи, които да осигурят достъп до качествено образование на деца от уязвимите общности.

През следващата година констатациите на ЕК  отново подчертават незадоволителния напредък по специфичните препоръки от 2015г. Отново се акцентира върху бедността, ниското качество на образованието и неефективното изпълнение на НСИР. През тази година за пръв път се споменава за нуждата от въвеждане на мониторингова система на изпълнението на НСИР. По отношение на специфичните препоръки, освен качеството на образование и заетостта, тук за пръв път се отправя препоръка за подобряване ефективността на здравната система чрез подобряване на достъпа и финансирането, както и на здравните резултати.

През 2017г. ЕК продължава да констатира липса на напредък по отношение на бедността сред ромите и изключеността от пазара на труда на младите роми , които не работят, не учат и не търсят активно работа. Особен акцент е поставен на това, че е се увеличава броят  на преждевременно напусналите образователната система.  Изрично се споменава, че законът забранява формирането на етнически сегрегирани паралелки, но контролът върху спазването му е занижен и неефективен. Както и през предходната година, отново са констатирани проблеми в сферата на здравните грижи, като е отбелязано, че само 45% от ромската общност имат достъп до обществено здравеопазване. Специфичните препоръки към България запазват духа от  предходните години, а именно; да се подобрят политиките за активно включване на пазара на труда; да се осигури по – добър достъп до качествено образование и здравеопазване.

През 2018г. комисията продължи констатациите си, свързани с бедността, пречупена през призмата на високите равнища на безработица сред ромите, лошото качество на образованието, високите нива на ранно отпадане от училище, лошия достъп до обществено здравеопазване и др. По отношение на образованието е отбелязано, че е създаден механизъм за обхващане на ученици,  отпаднали от образователната система, както и това, че механизмът все още не е усъвършенстван и ефектът  от прилагането му не е видим. По отношение на специфичните препоръките, те припокриват същите от 2017г.

От направения обзор на констатациите и специфичните препоръки към България, имащи отношение към ромската общност, от съществуването на Европейския семестър до 2018г. става ясно, че основните препоръки са по отношение на заетостта сред ромите, достъпа до образование и достъпа до обществено здравеопазване. Това е напълно обяснимо, тъй като Европейският семестър е създаден в подкрепа за постигането на целите на стратегия Европа 2020. Правейки преглед на констатациите и препоръките от началото на семестъра до сега се вижда, че не може да се говори за ефективно  и ефикасно влияние на тези препоръки  по отношение на политиките,  касаещи проблемите на ромите, независимо от предприетите мерки и действия  от страна на правителството  в сферата за заетостта, образованието и здравеопазването.  Анализирайки ситуацията,  Асоциация Интегро и Национална коалиция „Интелект“ достигнаха до заключението, че в основата на липсата на  напредък по отношение на интеграционните политики  е съществуващият  антициганизъм  в българското общество, вкоренен дълбоко както  в общественото мнение, така  и в отношението на институциите към ромите. Общественият  дискурс,  характеризиращ ромите като „социална тежест“ и „приливигирована общност“ оказват влияние на представителите на институциите, които са отговорни за изпълнение на политиките насочени към ромите и водят до това, че често те се изпълняват формално, което от своя страна  не води до положителни  резултати. Предприемането на  действия за подобряване състоянието на ромите, често води до засилване антиромските нагласи в обществото. Факт е, че важни мерки /пример: строителството на социални жилища през изминалия програмен период/ бяха спрени именно заради общественото недоволство.

Ние смятаме, че за да имаме ефективни и ефикасни политики за включване на ромите и за постигане целите на стратегия Европа 2020, е необходимо в констатациите и специфичните препоръки към България да се обърне сериозно внимание върху  нуждата от разработване на смислени политики и мерки за преодоляване на дискриминацията, борба с Антициганизма в обществото и ограничаване на омразната реч срещу ромите.  Друг важен момент в цикъла на Европейския семестър е разработването  на подходящи инструменти и мерки, които да накарат националните правителства да се съобразяват в по-голяма степен със отправените им препоръки. Това може да има положително влияние както върху ефективността на Европейския семестър, така и върху националните интеграционни политики.