Асоциация Интегро

Антиромската реч на омразата остава едно от най-разпространените проявления на расизъм в българското онлайн пространство. Националният мониторингов доклад за периода октомври 2024 – септември 2025 г. показва ясно увеличение на негативните нагласи, разпространявани чрез социалните мрежи, както и системни проблеми в ефективността на модерацията на платформите. В рамките на проекта „Заедно срещу антиромските нагласи онлайн“ TAAO (Together Against Antigypsyism Online) са документирани и анализирани общо 528 случая на антиромско съдържание.

Платформи и концентрация на антиромска реч

Анализът показва отчетлива концентрация на токсично съдържание върху две основни платформи:

• Facebook – 62.9%
• TikTok – 19.3%

Заедно те формират над 80% от всички установени случаи. Facebook се отличава с висока интензивност на враждебни коментари под новинарски публикации и лични постове. TikTok, от своя страна, е доминиран от кратки видеа, често представяни като хумор или сарказъм, но предаващи силно отрицателни послания.

Останалите платформи заемат значително по-малък дял: X/Twitter – 7.2%, YouTube – 5.5%, Instagram – 4%. Това очертава ясно, че антиромската реч онлайн се концентрира върху платформи с широк обхват и висока степен на социална интеракция.

Източници на антиромско съдържание

Данните показват тревожна доминация на личните профили, които стоят зад 90% от публикациите и коментарите с открито враждебно или унизително съдържание. Това потвърждава, че антиромската омраза не е изключително свързана с публични фигури или медии, а е широко разпространена сред „обикновените“ потребители.

Други източници включват:

• Онлайн таблоиди и жълти медии – 8.5%, често публикуващи сензационни материали, които предизвикват лавина от негативни реакции.
• Публични личности, чийто процент е малък, но влиянието им върху обществените нагласи е непропорционално голямо.

Тези данни подчертават, че антиромската реч има както масов, така и институционален аспект.

Формати на антиромска омраза

Мониторингът идентифицира няколко основни типа съдържание:

• Потребителски мнения – 44.8%
• Новини и медийни материали – 26%
• Развлекателно съдържание (мемета, видеа) – 7.4%

Най-голям дял заемат емоционалните и агресивни публикации (46%), следвани от пародийни и „художествени“ форми (20%) и хумористични меме-постове (15%).

Особено тревожна е ролята на визуалното съдържание – 77% от случаите включват изображение, снимка или видео. Негативните визуални материали формират 51.6%, а дори неутрални снимки на роми нерядко провокират вълна от омразни коментари. Това показва висок риск от визуална репрезентация на стереотипи и потенциал за нормализиране на расистки наративи.

Теми и наративи

Най-често срещаните тематични категории са:

• Престъпност – концентрира най-голям обем негативни реакции.
• Социални теми (бедност, помощи, социални услуги).
• Политика – насочена към ромски активисти и представители.
• Спортни събития – масови враждебни коментари.
• Ромски лидери – почти 100% негативни реакции.

Общо 64% от всички случаи са с откровено отрицателен тон. Най-често наблюдаваните ефекти върху обществените нагласи включват:

• Затвърждаване на стереотипи – 282 случая
• Поляризация „ние срещу те“- 217 случая
• Оправдаване и нормализиране на дискриминация – 216 случая

Това показва, че антиромската реч не само отразява съществуващи предразсъдъци, но и активно ги подхранва.

Реакция на социалните платформи

Мониторингът показва слабата ефективност на механизмите за докладване:

• От 528 докладвани публикации, само 69 са премахнати (13% успех).
• Много съдържание първоначално се определя като „не нарушаващо общността“.
• Реакция често се постига едва след повторно обжалване.
• Съдържание от инфлуенсъри почти не се санкционира.

Алгоритмичните системи срещат затруднения при разпознаване на визуална омраза и сарказъм, което подчертава нуждата от комбиниран подход между технология и човешка модерация.

Влияние и рискове

Антиромската реч онлайн има измерими социални и психологически последици:

• Нормализира расистки нагласи.
• Поддържа митове и дезинформация.
• Увеличава междуобщностното напрежение.
• Влияе върху политическата среда и обществени политики.
• Създава враждебна атмосфера, особено за младите роми.
• Причинява емоционална умора за младежите, ангажирани с мониторинг на омразата.

Тези ефекти показват, че антиромската реч онлайн не е само медийно явление, а фактор, който реално променя социалната динамика.

Препоръки

Към социалните мрежи:

• По-добра комбинация от алгоритми и човешка модерация.
• Партньорства с ромски организации като „trusted flaggers “.
• По-ясни категории за докладване и ускорена реакция.

Към институциите:

• Създаване на национален механизъм за подаване и обработка на сигнали за онлайн омраза.
• Обучения по разпознаване и борба с омразна реч, медийна грамотност и дигитална безопасност.
• Подкрепа за проекти, насочени към младежи.

Към общностите и гражданските организации:

• Развитие на контра-наративи и позитивно представяне на ромите.
• Повишаване на дигиталната грамотност и критичното мислене.
• Подкрепа за младежи, изложени на онлайн омраза.

Заключение

Данните ясно показват, че онлайн пространството остава динамична среда за разпространение на антиромски расизъм в България, характеризираща се с масовост, системност и недостатъчна реакция от платформите. Ефективната защита изисква съчетание от технологични мерки, политическа ангажираност и активна гражданска позиция.

Само чрез координиран подход може да се намали негативното влияние на расистките наративи и да се изгради по-безопасна, справедлива и приобщаваща дигитална среда.