Асоциация Интегро

Новини

Анализ на Асоциация Интегро за възможности, действия и практика на Съвета за електронни медии във връзка със сигнали и жалби, касаещи твърдяна дискриминация /включително на етническа основа/ и реч на омразата

април 30
10:28 2015

alt

През 2013 г. бе проведено проучване „Възможности, действия и практика на Съвета за електронни медии във връзка със сигнали и жалби, касаещи твърдяна дискриминация /включително на етническа основа/ и реч на омразата” в рамките на проект „Противодействие на анти-ромските настроения от местно до европейско ниво” на „Асоциация Интегро”, който цели измерване на ефективността при изпълнението на нормативните актове за борба с речта на омразата. Основният изследователски метод включва кабинетно проучване (преглед на нормативна уредба, налични доклади и отчети и др.) на база, на което се изготви анализ на силните и слаби страни и оценка на практиките в областта.
      Като страна-членка на Европейския съюз, България е ратифицирала всички европейски документи в областта на регулирането на електронните и печатни медии, налична е и нормативна база, уреждаща контрола на медийни услуги.Освен това е създаден и независим регулаторен орган, Съвет на електронните медии (СЕМ), който осигурява и следи изпълнението на изискванията за забрана на медиите да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност. На национално ниво са създадени и две Комисии за етика в електронните и печатните медии.
    Основният нормативен акт,  Закон за радиото и телевизията, чрез който СЕМ осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги,  и в частност предотвратяване на езика на омразата, се базира върху следните  принципи:
  1. Недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите /чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗРТ/;
  2. Недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак /чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ/;
През 2005 г. на основание договор между електронни медии е учредена Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, която изработва „Етичен кодекс на българските медии”. Глава 2.5. от Етичния кодекс касае проблемите на дискриминацията. В същата е прието, както следва:
2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.5.2 Няма да посочвамерасовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.
Въпреки наличието на нормативна база, специализиран регулаторен орган /СЕМ/ и две комисии, изведени принципи  за работа, практиката сочи, че случаите, в които медиите допускат език на омраза в своите публикации вместо изключения са масова практика. Тази практика остава нерегистрирана, подадените сигнали са ограничен брой, неилюстриращи реалната картина и размер на проблема, ежедневно срещан в обществото.
Налични са десетки изследвания, потвърждаващи тезата, че езика на  омразата в България в най-голяма степен е насочен срещу три различни малцинства – роми, турци и хомосексуалисти, като ромите са основна жертва на враждебната реч.
Най-често използваните информационни канали, чрез които враждебната реч заразява обществото са телевизия и интернет.
            Най-тежката форма на санкциониране съгласно етичният кодекс на електронните медии, с който двете комисии работят, е порицание. Тази мярка е недостатъчно ефективна за предотвратяване на публикации, нарушаващи журналистическата етика. Друг факт, потвърждаващ ограниченият обхват е  непризнаването на валидността на жалба, подадена от  гражданска организация. 
Налични, но недостатъчно ефективни се оказват и информационните канали за борба с езика на омразата, а недостатъчната информираност на гражданите е фактор, възпрепятстващ техническото регистриране на иначе/реално/ съществуващите дискриминационни публикации.
По отношение  на направленията за установена дискриминация в електронните медии /включително дискриминация на етническа основа/ и/или реч на омразата през 2013 г. са издадени общо 71 наказателни постановления, от които само един е в нарушение на принципа за недопускане на дискриминация на етническа основа. Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. е недостатъчна, предразполага към рецидив от една страна, и с ограничен превантивен характер.
Публикуваните доклади, изследвания, решения, становища и споразумения, издадени от СЕМ през последните две години не включват информация за нарушаване на гореспоменатите принципи за борба с езика на омразата. Това потвърждава пасивната роля на СЕМ, неприпознаването на проблема, респективно неговото разрешаване.
По отношение на изразяването на проблема с бежанците, търсещи убежище в България, в декларацията издадена от СЕМ подчертава, че „се открояват отделни прояви на враждебна реч и използване на недопустими от законова и укорими от морална гледна точка квалификации като „канибали”, „сган”, „долнопробни примати” и др. Тази декларация обаче, не успява да балансира границата между свободно изразяване и засягането на нечие лично достойнство. Това потвърждава липсата на реално приложима контролна функция на СЕМ от една страна, и от друга страна неспазването на Препоръка R (97) 20 на Съвета на Европа, че свободата на словото не включва изразяване на расистки възгледи или такива, които подбуждат омраза, ксенофобия, антисемитизъм и други форми на нетърпимост.
24.01.2014г.                                                                                                               

 

Сподели

Подобни публикации