Асоциация Интегро

Новини

Стартът на изпълнението на Националната ромска стратегия – под въпрос

април 22
22:28 2015

На 30 май НССЕИВ проведе работна среща на тема „Подготовка за изработване на методология за изготвяне на областни и общински стратегии за интегриране на ромите в съответствие с Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г.”.

Амбициозното заглавие събра на едно място експерти от Световна банка, 20 областни представители на областни администрации, които работят по проблемите на ромите или малцинствата, над 10 представители на гражданския сектор и граждани, които работят по ромската тематика и представители на Сдружението на общините в Република България.

Работният ден беше открит от г-жа Росица Иванова, Секретар на НССЕИВ, която прочете поздравително писмо от името на вицепремиера г-н Цветан Цветанов. Основни моменти от изложението на председателя на НССЕИВ бяха:

„За изпълнението на тази стратегия е необходимо наличният административен ресурс не само да бъде мобилизиран, но и развиван, както на централно, така и на областно и общинско ниво в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, съпричастни към тази кауза”.

„От изключително важно значение е изпълнението на тази стратегия да бъде усетено там, където са реалните проблеми и живеят хората, към които са насочени политиките. На местно ниво проблемите са различни, но и добре познати на съответните власти и следователно изпълнението на стратегията е немислимо без нейното конкретизиране на областно и общинско ниво”.

„За изработването на конкретни местни планове за практическото осъществяване на интеграцията на ромите и другите уязвими групи живеещи в сходни условия, ролята на областните експерти и областните съвети по етническите и интеграционните въпроси е изключително важна. От вас, уважаеми областни експерти, очакваме сериозна и отговорна дейност за изработването на съответните областни стратегии, и за оказване на методическа помощ на общините за изработването на техните планове за действие по конкретното реализиране на интеграционната политика на местно ниво”.

Росица Иванова представи актуални данни за документалната база на местно и областно ниво в страната, която засяга ромската интеграция.

Според проучването, което е направило НССЕИВ, в почти всички 28 областни администрация липсват стратегии или друг вид документи, които да са актуални или свързани с ромската интеграция. Идентична е ситуацията и в 264 общини в страната. Ако има някакви приети документи, то те са с изтекла давност или не са уплътнени с планове за действие.

Тази информация не изненада нито представителите на гражданския сектор, нито областните представители, нито пък представителите на Световната банка, които всъщност бяха там точно за това – да окажат техническа подкрепа на България, за да се изготвят областни или общински стратегии и планове за действие.

Малко по-късно се даде думата на представителите на областните управи, които присъстваха на срещата. Почти всички от тях споделиха тревожността си, че длъжността „Експерт по етнически и интеграционни въпроси” им е вменена и не е сред приоритетите на областта. Освен това те ясно казаха, че не разполагат с никакъв човешки и финансов ресурси, които да са инструменти за прилагането на националните политики за ромите на местно и регионално ниво. Открити и ясни бяха позициите на представителите на областите Силистра, Варна, Благоевград, Монтана, Русе, Велико Търново, Търговище и Кюстендил – те отбелязаха, че настоящото законодателство не им дава правомощия да ангажират кметовете или представителите на отделните общини да присъстват на областните съвети по етнически и интеграционни съвети, за да споделят за трудностите на ромската общност и възможностите, с които общината разполага или има нужда, за да работи над отстраняването им. Всъщност това бяха част от местата, където „Асоциация Интегро” организира обсъждане на проекта за „Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г.” преди гласуването му от Министерски съвет. Не остана незабелязано отсъствието на представители от областните администрации като Сливен, Враца, Бургас, Шумен – където броят на ромите е сериозен.

Областните експерти споделиха и своята тревожност от факта, че ромския въпрос не е сред приоритетите на общините, което според тях играе огромна роля при неизпълнението на политиките за ромите през последните 10 години.

Думата получиха и представители на гражданския сектор. От Фондация „Здравето на Ромите” – Сливен, д-р Стефана Панайотов изрази недоволството си относно липсата на ясен механизъм, по който ще бъдат финансирани отделните дейности в приетия план за действие към стратегията. Според него през последните години освен документи на управниците ни е нужна и чисто човешка осъзната воля. „Когато говорим за експерти по етнически и интеграционни въпроси, е добре да знаем, че на не малка част от тях им е вменена тази длъжност. Това означава, че ако се случи нещо, то би било благодарение на нечий натиск или просто защото трябва за пред Европа. Принципно липсва систематична и осъзната работа. Лошо е, когато нещата стават насилствено – тогава не се получават очакваните резултати. Би трябвало всички да са разбрали, че работата или бездействието над този въпрос ще рефлектира сериозно над развитието на България”, каза д-р Панайотов, който е част от застъпническата група на „Асоциация Интегро” за приемането и изпълнението на националната стратегия.

Дискусията разбуни духовете в залата, защото голяма част от областните представители не бяха съгласни с идеята на НССЕИВ да изготвят областни стратегии в партньорство с общините, общински планове на общините… ли нещо подобно. Всъщност не беше никак ясно каква е идеята на НССЕИВ.

Ахмед Ахмед от Секретариата към НССЕИВ предизвика областните експерти, като каза, че те трябва да „стягат” кметовете. „Ние нямаме такива правомощия!”, „Никой не ни слуша!”, „Ние нямаме такива задължения”, бяха част от изказванията. Не стана ясно каква е идеята на НССЕИВ – дали общините да изготвят областни стратегии или областите да накарат общините да изготвят общински планове за действие. Според повечето мнения на областните представители няма нужда от стратегии, а от начин, с който общините да се накарат да работят по този въпрос. „Какво ще стане с областите и общините, които нямат ромско население? Нима и там ще се харчат пари за стратегии? Нямаме нужда от това разхищение”, това мнение се чу в залата, като контрааргумент към идеята на НССЕИВ.

От името на „Асоциация Интегро” изказвания направиха Камен Макавеев и Огнян Исаев. Макавеев бе категоричен, че ако общините не започнат да са по-активната страна при прилагането на националните политики за ромите на местно ниво, никоя стратегия няма да доведе до решение на трудностите на ромите на местно ниво. „Правителство трябва да създаде механизъм, с който да подпомогне с ресурс местните власти и да измерва напредъка им”, каза Макавеев.

„Нужни ли са ни 28 областни стратегии? Нужни ли са ни 264 общински стратегии? Не, не са нужни. Националната стратегия може да бъде приспособена от всяка община в плана й за действие по ромския въпрос. Иначе ще започне едно писане на стратегии, което няма да гарантира изпълнението им – практиката го доказва. Последното комюнике на ЕК е насочено към подсигуряването на реално изпълнение на националната стратегия, а не към писането на областни и общински стратегии”, каза Исаев. Той сподели, че е важно да има такива стратегии, за да могат общините да кандидатстват по оперативните програми, но според него това не трябва да е цел номер едно, а по-скоро част от инструмента за изпълнение на националната стратегия. Исаев допълни, че общините все още имат сериозни затруднения при усвояването на европари, които се очертават като единствен източник за финансиране на националната стратегия. „Общините имат нужда от техническа помощ и средства за съфинансиране. Тук е мястото и на правителството – трябва да се подобри механизма за кандидатстване по оперативните програми, защото ни грози опасността стратегията да остане неизпълнена, тъй като голяма част общините изпитват затруднения, а те ще са реалните изпълнители на политиките за ромите”, добави представителят на „Асоциация Интегро” и апелира към това държавата да не разчита само на пари от Европа, а да отделя и от държавния бюджет средства.

„За да започне реалното изпълнение на националната стратегия са нужни промени в някои от законите – Закона за местното самоуправление и местната администрация, например. Нужна е нормативна уредба, която да ангажира градоначалниците, защото е видно, че областните управители нямат такива правомощия. Също така са нужни ясни качествени индикатори. На всяка среща от „Асоциация Интегро” го повтаряме и ще продължаваме да го повтаряме, иначе няма как да се отчете работата по националната стратегия, промяната и напредъка”, категоричен бе Исаев.

Представителите на „Асоциация Интегро” не подминаха и статута на експертите по области и общини. „На голяма част от тези хора тази длъжност им е вменена. Определено те не са доволни от това. Освен това те не разполагат с никакъв човешки и финансов ресурс. А те явно се споделят нашите тревоги, че общините не ги вълнува ромския въпрос. Какво правим тогава?”, беше въпросът на представителите на „Асоциация Интегро”.

В края на срещата Росица Иванова изрази съмнения, че присъстващите искат областни или общински стратегии, каквото твърдение се опитваше да се налага от представителите на НССЕИВ още със започването на срещата. Областните експерти, гражданските организации и Сдружението на общините в България бяха на мнение, че на никого не са нужни повече стратегически документи от типа на областни стратегии, защото това ще ни върне назад във времето.

Това предизвика учудване у представителите на Световна банка, които бяха поканени от НССЕИВ да предоставят своя опит в изготвянето на идентични документи в страни от Източна Европа.

На тази среща стана ясно, че има сериозно разминаване между реалните интереси и ситуация на местните власти, и идеите на НССЕИВ. Това поставя под сериозен въпрос изпълнението на Националната стратегия, която би следвало да се изпълнява към настоящия момент.

Сподели

Подобни публикации