Асоциация Интегро

Новини

Ромски студенти проведоха социален експеримент във Facebook за речта на омразата

април 30
10:33 2015

     alt

     По инициатива на сдружение с нестопанска цел „Асоциация Интегро”, група млади роми от различни български университети, които участват в медиен мониторинг за следене на речта на омразата в електронните медии в България, проведоха социален експеримент на 11 февруари 2014г., като публикуваха съобщения, всеки персонално, във Facebook профилите си с омразна реч и расистки изказвания насочени към ромите, като целта на експеримента бе да се проследи как негативните изказвания влияят върху нашите нагласи и отношения и как настройват хората.

     В рамките на един ден негативните публикации, публикувани от ромските студенти участвали в социалният експеримент, успяха да привлекат вниманието на голям брой контакти в социалната мрежа.

     Коментарите към публикациите от проведеният експеримент варираха в широк диапазон в отношение на чувствата, които изразяваха. Някои от студентите споделят, че много от техните приятели са били възмутени от факта, че именно те се изказват по расистки начин. Друга част бяха възмутени, че вместо коментари и забележки, са получили „лайкове” и то доста голям брой.

     Най-интересен е случаят на Велчо Михайлов от Айтос. След като е публикувал расисткият си коментар, незабавно бил блокиран от доста свои приятели в социалната мрежа, като едновременно с това е получил и доста смущаващи съобщения от възмутените си приятели.

     Проведеният социален експеримент ни предоставя доказателства, че всяка една публикация или коментар, публикувани във виртуално пространство, допринасят за сформирането на публичното мнение в зависимост от нагласите заложени в нас. По този начин се сформират и негативните стереотипи и предразсъдъци, които се преписват на голяма група от хора – в случая на ромската общност. Това пречи не само за правилната интеграция на маргинализираните общностни от местно ниво, но и на успешните ромски студенти, които завършват и се сблъскват с трудности при намиране на работа и всичко това опира до етническият им произход.

Галина Николова, студетнкта от Югозападният Университет, която също е участва в експеримента, споделя следното:

Група студенти,учащи в различни университети в България, бяхме заедно на обучение, относно как медиите влияят на обществото и по какъв начин. В тази връзка, говорейки за силата на социалните медии, които в последните години са предпочитаният канал за общуване между хората, както и търсене на възможности за реализация и изява чрез интернет пространството, ни хрумна съвсем спонтанно да си направим един социален експеримент относно това как езика на омразата влияе върху нашето обкръжение в социалната мрежа. За тази цел всичките 10 студенти си написахме  остри, негативни статуси, свързани с ромите. Искахме да проследим каква ще бъде реакцията и каква отговорност носим с поведението си в интернет пространството.

Някои от статусите бяха:

„Писна ми от мангали. Те са навсякъде по улиците магазините та дори и под моят прозорец. Мизерници”

„Ужас, цигани, цигани, цигани…”

Цигани, две основни цели в живота – кражба и правене на деца.

 Циганите на сапун! Писна ми от мангали, мръсни, долни!

„Никога досега не съм говорила срещу циганите. Но вече наистина ми писна. Те ще ни превземат. Грабят къщите ни. Влизат в домовете ни”

„Ей, това циганите са голяма напаст! Само им дай социални помощи и проекти да правят.”

„Неграмотни, смотани мангали! Ти му говориш едно, то друго те разбира…”

Това са наистина много силни думи, и ние ги написахме с ясната представа, че поемаме голям риск от това да бъдем „съдени”  от хората, които не вярват в написаното, от това да си променим образа, който сме си изграждали като личности преди самия експеримент и редица други.

В крайна сметка резултатът е, че всички статуси събраха много харесвания, което показва, че хората просто го приемат това за факт (написаното в статуса) и изобщо не си правят труда да разсъждават до колко това е така и до колко написаното от някого е достоверно.

Не липсваха и коментари. Ако имаше 4 положителни коментара, т.е че това не е така, че „най-големите крадци са българи” и че „…това не е вярно”, както и „няма колективна вина, а само индивидуална”; „Крадецът е сам за себе си, когато ти бърка в портфейла.” и т.н., разбира се имаше и  негативни коментари от сорта на „ крадат ни в транспорта… и живеят от данъците ни, от които ние пък не виждаме никаква полза за нас самите…”; „…и да не забравяме – пенсионери на по 35 с 15 вида помощи”; „Ще се сетиш! Ама докато другите се сетят, мисля, че ще е късно. Много късно…”.

Самият експеримент доведе до много емоции, които няма как да се опишат вербално.  Много колеги-студенти бяха объркани, емоционално възбудени, дори и уплашени.

 На един колега почнаха да му държат сметка защо пише такива статуси. Даже имаше колеги, които бяха, така да се каже, блокирани от хора, които имаха в списъците с приятели.

Накрая написахме едно опровержение, че в рамките на едно обучение ние сме решили да си направим този социален експеримент и като доказателство си направихме една снимка и я споделихме.

И все пак, езикът на омразата не е свобода на словото. Езикът на омразата е условие за престъпление от омраза. Прокуратурата, СЕМ, КЗД не трябва да допускат такива казуси, защото подобни постъпки не са норма и те нарушават обществения ред и сигурност, както и добрия дух.

Асоциация Интегро

Сподели

Подобни публикации