Асоциация Интегро

Правен статут, нормативни възможности и реално положение

Има ли ромският език статут на малцинствен език в България? Могат ли децата да го изучават в училище? Съществува ли държавна политика за неговото съхраняване и развитие? Какво е мястото му в образованието, културата и обществените медии?

Това са част от въпросите, разгледани в новия анализ на Лилия Макавеева, изпълнителен директор на „Асоциация Интегро“, посветен на статута и реалното положение на ромския език в България.

Анализът проследява съществуващите правни и нормативни възможности и ги съпоставя с практиката. Българското законодателство признава правото на гражданите, за които българският не е майчин език, да изучават и използват своя език. За ромския език съществуват и утвърдени учебни програми за обучение като майчин език от I до VII клас.

На нормативно равнище обаче възможностите не означават автоматично реален достъп до обучение или устойчиво развитие на езика.

Според последната оценка на Консултативния комитет на Съвета на Европа през последните години нито един ученик в България не е изучавал ромски като майчин език. Наред с това се открояват редица структурни проблеми – липса на приемственост между различните образователни етапи, недостиг на подготвени преподаватели, ограничени учебни материали и недостатъчна институционална и финансова подкрепа.

Анализът разглежда и друг важен въпрос – неучастието на ромския език в обществения живот не може да бъде обяснено единствено с липсата на заявено търсене от страна на родителите. Съветът на Европа препоръчва по-активна роля на държавата – проучване на реалното търсене, информиране на семействата, подготовка на преподаватели и създаване на условия за изучаване и развитие на езика.

Специално внимание е отделено на статута на ромския език в контекста на европейските стандарти. Ромският се разглежда от Съвета на Европа като малцинствен език, но България все още не е подписала и ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствените езици. Същевременно страната е страна по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, в рамките на която езиковите права на ромите също са предмет на наблюдение.

Основният извод от анализа е ясен:

България признава правото на изучаване и използване на майчин език, но между формално съществуващите права и реалното им прилагане остава значителна празнина.

Съществуват отделни нормативни, образователни и проектни възможности, но липсват достатъчна институционална приемственост, устойчиво финансиране, подготвени преподаватели и значимо и постоянно присъствие на ромския език в обществените медии.

Анализът поставя важния въпрос дали е достатъчно едно право да съществува формално, когато на практика липсват условия то да бъде упражнявано.

Прочетете пълния анализ: РОМСКИЯТ-ЕЗИК-В-БЪЛГАРИЯ.pdf