Асоциация Интегро

На 22 и 23 април 2013 година в Загреб бе проведена Международна конференция за качественото образование за ромите. На срещата присъстваха представителите на страните, които са включени в  програмата „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015”.

                На 23 (първи ден на конференцията) въведение към темата направиха Велико Кайтази – член на хърватския парламент, Джудит Сзира – изпълнителен директор на РОФ, Паоло Бериззи – ръководител на оперативният отдел на делегацията на ЕС в Хърватия, Д-р Желко Йованович – Министерството на науката, образованието и спорта в Хърватия. Те представиха какви са очакванията на хърватското правителство като част от Декадата на ромското включване и какво е постигнато конкретно през изминалите години, също и кои са основните пропуски.

Основна тема на разговор стана  стратегията за ромското включване, която е неразделен част от политиките за интегриране на ромите. Разгледахме приоритетите на стратегията и се спряхме  на приоритет „образование”. Д-р Желко Йованович, който е от министерството на науката, образованието и спорта в Хърватия, сподели и подчерта, че образованието е ключовият фактор за успешната интеграция на ромите във всяка една от страните, в които се изпълняват политиките заложени по стратегията. Качественото образование е фундаментално човешко право, а образованието е инструмент за овластяване на младите хора и приобщаването им към обществото. Достъпът до качествено образование е едно от най-важните неща. Училището е една от институциите, които имат огромно влияние при изпълнението на интеграционните политики. Образователните политики са на преден план в дневния ред в политиката на Хърватия през 2012/2013 година.

 Правилното ранно детско развитие е ключов фактор за по-нататъшното приобщаване на ромите към общността. Интеграцията започва от ранна детска възраст, когато децата започват да се развиват като личности. Огромна роля за тяхното развитие играят не само родителите, но и детските градини и училищата, където те се ограмотяват. Хърватия разработи програма за включването на ромските деца, като насърчава ромските родители да си пращат децата в детски градини.В момента в Хърватия има 5173 деца, които бяха включени към тази програма и вече са започнали успешно първи клас – лесно се справят с езика, което гарантира продължаването на развитието им.

Програмата за насърчаване на ромските родители да пращат децата си в детски градини е разработена според нуждите на ромската общност от Хърватия. По тази програма са назначени помощник учители в детските градини, които помагат на децата да се справят с проблемите при научаване на езика и усвояване на основните правила и норми.

Освен ранното детско развитие приоритетна област е и училищата и университетите, където също се работи за подобряване на качеството на образованието и достъпът до качествено образование за ромите. За периодът 2012-2013 година Хърватия задели 2,5 милиона HKR. За ромските студенти месечно са предвидени по 1000 HRK(хърватски куни –  120 евро) . До момента кандидатствалите за тази стипендия не са много. Това е така, защото повечето от студентите все още крият самоличността си и не казват,       че са от ромски етнически произход. Общият бюджет за една учебна година, заделен за студенти от ромски произход, възлиза на 700 хиляди хърватски куни. Проблемът с дискриминацията не е изчезнал, но се е намалил. Но все още в повечето университети има доста случаи на дискриминация, които карат ромските студенти да не се идентифицират като роми. По време на дискусията след представените факти и данни присъстващите заявиха, че не само образователните програми са достатъчни за разрешаването на проблема. Ромските проблеми са и общонационални, тъй като те са граждани на страните, в които живеят. Необходимо е да се покаже респект към културните различия. Това може да се случи само и единствено с участието и на двете страни в процеса на ромското включване, т.е. ромите и неромите да работят заедно за преодоляване на проблемите.

                След дискусията конференцията продължи с презентация на проф. д-р Ведрана Спайч Вракаш от факултета по Философия от Загребския университет.

Преди да премине към представянето на презентацията си тя направи въведение към темата с няколко думи, като подчерта, че трябва да се осигури ромското присъствие/участие в различни програми и проекти от общонационално значение. Според нея, когато и двете страни (роми и нероми) полагат усилия за сплотяване интеграцията е неизбежна, а и това е начин за овластяване на по-бедните.

Презентацията на Вердана Вракаш се отнасяше до това, какво трябва да се направи за успешното интегриране на малцинствата и най-вече на ромите.  „Какво трябва да се направи?” беше въпросът, на който сама си отговори. Вракаш предложи да се интегрират политиките на всички нива на управление, като се започне от най-високото и се стигне до класната стая, тъй като според Вракаш образованието е ключовият фактор за успешната социална адаптация за всеки един човек, а най-високо са европейските политики, следвани от националните и държавните политики, местните политики и институциите.

Вракаш обърна внимание и на факторите, които влияят върху качеството на образованието, достигащо до ромите. Като основни фактори, оказващи влияние върху качеството на образованието за ромските деца и младежи,  изпъкнаха правилата, т.е. законите и нормите на образователната система, образователната политика на държавата и изпълнението на стратегията за ромското включване, в която като основен приоритет е заложено образованието,  квалификацията на преподавателите и професионализма им, както и начинът на работа на тези кадри.  Не бяха пропуснати и стереотипите и предразсъдъците, които сащо оказват влияние върху качеството на образованието.  В Хърватия са проведени обучения на педагози и университетски преподаватели за работа в мултикултурна среда, като според презентацията на Вракаш, това е допринесло до известна степен за подобряването на отношенията между ромските ученици  и студенти и преподавателите, преминали това обучение.

Проф. д-р Вердана Вракаш посочи като фактор, оказващ влияние върху качеството на образованието, взаимоотношението  между институцията училище/университет и общността, или с други думи „Учители ??Родители”. Кооперирането е важен фактор за преодоляването на проблемите, особено когато става въпрос за образованитео на децата. Учителите трябва да въпзприемат културните различия и да не отхвърлят ромите (да не ги пренебрегват, а да им обръщат внимание).  Необходимо е повишаване капацитета на служителите, за да могат да работят в мултикултурна среда и да приемат различията на другите етноси. Освен това е необходимо да се направи оценка на подхода, да се обърне внимание на методите на преподаване и да се преразгледат приоритетите на училищната политика. Според презентацията на Вердана Вракаш много от нещата в Хърватия са приложени и има ефект. Според думите на Вракаш, в Хърватия във всяко едно от министерствата има ресор, който се занимава с ромското малцинство. Те работят в направление интеграция на ромите, като промоцират активното гражданство, между културното разбиране, интеркултурния диалог.

В следващият програмен период по изпълнението на стратегията за ромското включване, са заложени нови дейности за подобряване на образованието, което достига до ромите. Вракаш ги нарече „предизвикателство за развитието на учителите – нов тип знания”, а като такива бяха посочени следните: знания за ромската култура и език, знания за конструктивната и критичната педагогика, подобряване на диалога, еманципация – изтърсване от стереотипи и предразсъдъци,  знания за трансформативно обучение и овластяване, междукултурни перспективи. Според Вракаш това са нещата, на които трябва да се научат учителите, за да могат да предоставят качествено образование на учениците с ромски етнически произход.

След представената презентация следва кратка дискусия, която продължи само 3 минути. Единствено Лилия Ковачева успя да зададе въпроса „Колко роми експерти имате в министерството?”, а отговорът на въпроса беше крайно далечен от очакваният – „Имаме специален департамен и няколко експерти, които се занимават с тези неща.”.

След кратката дискусия конференцията продължи с кратката презентация на Лятиф Демир. Той представи мрежата на ромските медиатори и каква е целта на медиаторите(ROMED).  Беше подчертано, че главната цел на медиаторите е увеличаване на ефективността и качеството на работата на институциите при изпълнението на задачите си спрямо ромите.  Ромските медиатори са ключовото звено за подобряване на диалога между ромската общност и властите. В Хърватия медиаторите ги наричат училищни помощници, тъй като главно работят с училищата.

По време на дискусията за медиаторите възникна въпроса „какво се прави по въпроса за намиране на работа?”. Отговора на въпроса беше „обучавайки ги, ние им създаваме постоянна работа”.  Прогнозите за медиаторите са следните: Ромите са в много специална и сложна ситуация. Именно затова е създадено медиаторството, което се стреми да създаде необходимите оптимални условия за установяване на диалог между властите и ромската общност. Процесът на медииране обаче може да доведе до едно от двете предвидими неща: 1) След 10 -15  години няма да има нужда от медиатори, тъй като те вече ще са допринесли за изграждането на стабилни връзки между местните власти, институции и ромите; 2) Всеки ще има нужда от медиатор, тъй като ще бъде създадена една зависимост, а диалогът, за който се борим, няма да е устойчив и ще се припознават много малко хора от ромите, които разбира се ще бъдат медиатори.

Продължихме с тематична дискусия за контекста на ЕС за качествено образованието за ромите. Водещ на дискусията беше Франк Пиеробон от ЕК – Главна дирекция образование и култура. По време на дискусията бяха засегнати теми като отпадане на учениците от образователната система, какви са тенденциите и причините за отпадане. Един от основните приоритети на рамковата програма за интеграция на ромите е образованието. „Целта на програмата е да се увеличи броят на завършилите образован0ието си роми и успешно навлизане в различни сфери на живота, като пазара на труда” – подчерта Пиеробон.

Отношение по темата взеха и участниците в конференцията от Хърватия – „Всяко едно дете трябва да завърши минимум начално образование, а именно то е основата за по-нататък.”

Ранното детско развитие трябва да е измежду приоритетните области, защото това е много важен фактор, определящ бъдещето на ромските деца и успешното завършване на образование. В повечето страни предучилищното образование не е безплатно. Трябва да се наложи безплатното задължително предучилищно образование, което да включва също храна и трансопрт. Това бяха предложенията възникнали по време на дискусията.

Конференцията продължи с Лида Кита от „Европейската фондация за обучения” (ETF). Темата беше „използването на структурните фондове за образованието в програмния период 2014-2020”. Нейното изказване беше едно от най-емоционалните по време на конференцията. Тя подчерта, че страните, който са включени в Декадата са бивши социалистически, които след разпадането на социалистическият режим приели демокрацията и нейните принципи. Но въпреки това много от нещата не се случват, както са представени или както би трябвало да се случват. „Защо някои неща се случват, а други не?” – беше въпросът отправен към  аудиторията.

В същност Лида Кита се обърна към политическото съсловие и присъстващите политици от хърватския парламент в залата. „Нещо ни куца в политиката в днешни дни! Нека започнем с ранното детско развитие. То трябва да е безплатно и достъпно за всички! Това трябва да е нашата цел. По време на социализма детската градина беше безплатна за всички – системата и политиката са били на ниво! В днешни дни, когато демокрацията е актуална, какво се случва? Възникват много проблеми. Пишат се и се подписват безброй документи на върха, но дали тези хора поглеждат какво се случва на дъното? Трябват ни действия, а не само думи! За да се постигнат заложените образователни цели, насочени към ромите, необходимо е всички да участват в процеса! Образованието не е единственият проблем. А какво ще кажем за заетостта?”. С тези думи Лида Кита подбуди интереса на присъстващите.

След кратка дискусия закрихме първата част на конференцията. През втората част на конференцията, която беше предвидена за 23 април, беше останал само въпросът за ромският език, като ключова предпоставка за качественото образование. Въведение към темата направи Надир Реджепи. Георге Сарау, от Университета в Букурещ, изнесе презентация за приложените успешни подходи в Румъния, които допринесоха за успешната образователна интеграция на голяма част от ромите. Според Сарау ромският език е ключов фактор за качественото образование за ромите. Румънците въвеждат ромският език в детските градини и училищата. Дори има училища, където всички предмети се преподават на ромски език, а интересът кам ромският език се е увеличавал с всяка изминала година. В момента в Румъния над 30 хиляди роми изучават майчиният си език, както и история, а парите за това се отпуска от Министерството на образованието. Това бяха час то от нещата, които бяха представени в презентацията на Георге Сарау, от Университета от Букурещ.

След презентацията проведохме дискусия в рамките на 10 минути. Румънците настояват за нормирането на ромският език и въвеждането му в училищата. Според тях ромският език е нужен, тъй като ако не се научат да говорят на майчиният си език, както трябва, те няма как да изградят навици необходими им, за да продължат да учат. Имаше и разногласия. „Не навсякъде се говори еднакъв диалект, а и повечето ромски младежи, които са решили да учат, биха желали да научат чужд език, като английски или испански.” – подчерта Моника Росси от Ромски образователен фонд.