Асоциация Интегро

Новини

Инвестиции в бъдещето! Какви са работещите механизми за осигуряване на по – висока заетост сред младите роми?!

февруари 01
11:09 2019

сс

Изследванията по въпросите на заетостта в Европейския съюз показват, че съществуват сериозни дисбаланси в нивата на безработица , както в различните региони на Европа, така и между различните общности. Според данни на FRA от 2016г. едва 43% от ромите в активна възраст имат постоянна заетост. Докато средните нива за останалите граждани на съюза е около 70%. Данните показват, че проблемът е изключително остър сред младото ромско население. Делът на не работещите, не учащите и не търсещите активно работа роми, е  около 5 пъти по-голям спрямо младежите от останалите общности. Специфичен проблем съществува и сред жените от ромски произход. Проучванията показват, че едва 16% от тях са в заетост, докато   сред жените от останалите общности този дял е около 65%. Тенденцията за ниска заетост сред жените от ромски произход се потвърждава и от данните, че от младите роми, които не са в заетост, не учат и не търсят активно работа делът на жените представлява близо 72%.

Общоизвестен факт е, че нивото на образование има пряка връзка със заетостта. Колкото по – високо е новото на образование, толкова по – ниски са нивата на безработица, а нивото на образование сред ромите е много  по – ниско от средното за ЕС. Нивата на заетост сред ромите с висше образование са доста по – високи в сравнение с останалите роми, но едва 1% от ромите притежават висше образование. Освен по-ниското ниво на образование обаче, като основна причина, възпрепятстваща ромите на пазара на труда се явяват проявите на антициганизъм. Все по-чести са случаите, при които работодателите не искат да наемат роми на работа поради своите предразсъдъци към общността. Сериозни затруднения с намирането на постоянна работа най – често срещат младите роми, живеещи в маргинализирани общности.   Но жертви на Антициганизма стават не само ромите без образование. Често това е предизвикателство, с което трябва да се справят и ромите с по – високо образование.

През 2017г., членове на мрежата ERGO направиха проучване в Унгария, Румъния, България, Чехия и Словакия за това, дали има и какви са работещите мерки за увеличаване нивата на заетост сред младите роми,  до колко общоевропейските   мерки в сферата на заетостта оказват ефект върху тях  и дали тези мерки се прилагат по най – ефективния начин.

Изследването показа, че колкото по – високо е образованието на младите роми и колкото по – развит е районът в който живеят, толко шансовете им да имат постоянна работа се увеличават. Според младите роми  липсата на подходящо образование и квалификация, съчетано с липсата на предишен опит, са основната пречка за намирането на добра работа. Освен това, икономическата ситуация в региона, ниските заплати по места, корупцията и шуробаджанащината са също сериозен проблем и допринасят за високите нива на безработица сред младите роми. Изследването показа освен това, че младите роми независимо от  нивото им на образование, не познават и не използват достатъчно възможностите, предоставяни от схемите за  гаранция за младежта. Констатациите са изненадващи, като се има предвид инициативите и плановете на национално и европейско равнище за повишаване на информираността относно мерките,  насочени към подобряване на младежката заетост.

Мрежата ЕРГО и нейните членове смятат, че е необходимо предвидените инвестиции за подобряване на  качеството на образование да бъдат съобразени и с нуждите на пазара на труда в съответните региони, като особен акцент се постави върху задължителната и качествена професионална ориентация. Не бива да се пренебрегват мерките за предотвратяване на ранното отпадане от училище, особено сред ромските момичета, както и мерките за предотвратяване на училищната сегрегация и Антициганизма във всичките му форми.

Необходимо е да се предприемат специални действия към младите роми от най – маргинализираните общности. Често това са младежи, които не могат да бъдат върнати в образователната система и е необходимо да се насочат усилия поне за придобиване на професионална квалификация, която да има даде шанс за намиране на работа.

Трябва да се отчете влиянието на Антициганизма и в сферата на заетостта. Необходимо е да се разработят мерки, под формата на обучения и курсове за служители на Агенциите по заетост и в други структури подкрепящи заетостта, които да помогнат на тези служители да познават и да са чувствителни на проявите на Антициганизъм и да не ги допускат в работата си.

Националните правителства трябва да осигурят възможности за повишаване на доходите и осигуряване на справедливо заплащане. Това би допринесло за ограничаване на имигрантския поток от млади роми към страните от западна Европа.

Правителствата следва да инвестират в специални мерки за подкрепа, които да осигуряват  на ромските младежи възможности за дългосрочна заетост в публичния сектор. Тук трябва да се има предвид, че достъпът до този сектор е силно ограничен дори за високо образованите роми   поради проявите на Антициганизъм и липсата на трудов опит.

Необходимо е правителствата да насърчават по-тясното общуване между бюрата по труда и младите роми, за да се увеличи броят на ромските младежи, ангажирани в рамките на програмите  за заетост. Ролята на бюрата по труда трябва да бъде преразгледана, в смисъл, че те трябва да насърчават и стимулират младите хора да използват услугите им. Също така трябва да се засили сътрудничеството с НПО, които могат да достигнат до младите роми и да посредничат между тях и бюрата по труда.

Тези мерки не могат да бъдат реализирани без ключовата подкрепа на ЕС, чрез политическата си рамка и европейските фондове. ЕС от своя страна трябва да предприеме действия за реформиране на Европейската гаранция за младежта и Инициативата за младежка заетост, като се обърне специално внимание на най-маргинализираните общности. Необходимо е съюзът  да включи  специфични цели по отношение заетостта на ромите в социалния индекс, за да се измерва напредъкът на държавите-членки на ЕС по изпълнението на техните ангажименти. Тези мерки трябва да бъдат съчетани с натиск върху държавите-членки за въвеждане на  конкретни стратегии за борба с Антициганизма на пазара на труда, както от страна на работодателите, така и от службите за заетост. И не на последно място, трябва да се ​​постави по-сериозен акцент върху младежта в рамката на ЕС за ромите 2020-2027 г., по-специално върху прехода им от образование към заетост, и да се гарантира, че държавите-членки на ЕС ще поставят заетостта на младежите  като приоритет в своите национални стратегии за интеграция на ромите.

With financial support from the European Union’s Programme for Employment and Social Innovation „EaSI“ (2012020) eu

Сподели

Подобни публикации