Асоциация Интегро

Новини

За техническите грешки и доброто желание за ромската интеграция

април 22
17:00 2015

 На 23 и 24 януари Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси събра представители на Европейската Комисия, Програмата за развитие на ООН, Световна банка и на гражданския сектор от страната и чужбина, за да обсъдят възможностите за провеждане на ефективен мониторинг и оценка на националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Срещата бе открита от Вицепремиера и Председател на НССЕИВ Цветан Цветанов, който каза, че е дошло времето ромите да се включат в икономическия подем на страната и всички, включително местните власти, трябва да заемат своето място в този процес.

 Основният въпрос, обаче, кое ще накара общините и другите органи, посочени за   отговорни да изпълняват Националната стратегия за интеграция на ромите 2012-2020, не получи и този път ясен отговор. Ще има ли нормативна уредба, която ясно да показва отговорностите на кметовете да реализират документа на местно ниво? Ще има ли ясен механизъм за финансиране на дейностите по приоритетите? Изобщо местните власти ще участват ли някога в разговорите и дебатите по този документ? Защо Сдружението на общините в Република България отново отсъстваше от този дебат?  Стана ясно, че НССЕИВ отново единствено разчита на осъзнатост и разбиране от страна на кметовете за техните ангажименти по изпълнението на приоритетите на стратегията за интеграция на ромите. Дванадесет поредни години се разчита на доброто желание на местните власти да осъзнаят важността на социалното включване на ромите  за България. Резултат – почти нула.

Иначе, в духа на темата на събитието, представителите на ромските организации и този път повдигнаха множество въпроси, свързани с изпълнението на стратегията. Младият представител на Асоциация Интегро, Огнян Исаев, не спести питането как ще се гарантира поемането на отговорност за стратегията от местните власти и други местни органи, посочени за отговорни страни по изпълнението на различни дейности от плана към стратегията, след като в стратегията липсват ясно разписани техните отговорности. Той изрази притеснението на хиляди роми, че отново се фокусира твърде  много върху намеренията за подобряване на социално-икономическото положение на ромската общност, а не върху механизмите за реализиране и постигане на ефект от тези намерения. Ромските организации настояваха правителството и гражданския сектор да се учат от досегашния опит и да подсигурят новата стратегия с ясен регламент, който да ангажира с изпълнението на стратегията и плана към нея както централните, така и местните  органи на властта.

Освен това, ромските активисти подчертаха необходимостта да се планират качествени индикатори в плана за действие за изпълнение на стратегията. „Със сигурност е важно в плана за действие към Стратегията да се определят колко души ще бъдат обхванати по отделните дейности и колко изобщо дейности ще се проведат”, сподели г-н Исаев по време насрещата. „Но без качествени показатели към дейностите, които да измерят ефекта на конкретна дейност, количествените се обезсмислят. Ако има дейности за превенция на ранните бракове, срещу тях задължително трябва да се заложи какви са очакваните резултати – с колко ще намалеят ранните женитби и ранните раждания, а защо не и намаляване на броя на отпадналите деца, които са застрашени от ранни бракове. Така ще се улесни мониторингът и оценката, а ефектът ще е по-осезаем и видим. Няма да се допускат грешки, защото ще има възможност да се заменят или променят дейностите, които не са работещи. Въпреки предразположеността и прозрачността на правителството към Националната стратегия за интеграция на ромите, все още има представители на властта, които не са достатъчно добре осведомени относно важността на залагане на реалистични очаквания, а не само на дейности”, подчерта в изказавенто си Огнян Исаев.

Друг важен аспект, който адресираха ромските представители е свързан с мерките, предвидени в стратегията за преодоляване на предразсъдъците и дискриминативното отношение към тяхната общност. Наред с преодоляването на бедността сред ромите е важно да се концентрират усилия за включването им във всички сфери на обществото. Все още мерките за интеграция на ромите пренебрегват онези, които инвестират в личното си развитие и придобиват ценни умения и квалификации. Макар и с добро образование, мнозина ромски младежи не могат да си намерят подходяща на ценза им работа, защото работодателите, узнавайки за произхода им,  винаги предпочитат други служители.

В обобщение може да кажем, че това бе една среща, която отново даде възможност да бъдат отправени множество въпроси, търсещи отговор вече повече от десетилетие.  Среща, която дойде като желание на властите да покажат дързост пред Европа по ромския въпрос. Само дето сред официалните говорители нямаше нито един ром. Иначе е интересно да се чуе какво е положението по идентични процеси в Южна Америка, Африка и Азия. Добре е, че има такива срещи. Но не е приятно да се повтаря и пита едно и също от страна на ромите към властта. От своя страна властта да каже, че си е взела бележки и ще има предвид предложенията на ромите. До следващата среща, когато ромите пак ще обмислят как да задават същите неудобни въпроси, докато  не се появи някой от отговорните служители да каже, че има техническа грешка и затова част от неудобните въпроси отново стоят в дневния ред и че  всичко ще се поправи. Всички страдаме заради технически грешки, но дано стават вече все по-малко.

Сподели

Подобни публикации