Асоциация Интегро

Позиция на Асоциация Интегро, представена пред комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаерти (Michael O’Flaherty)

„Жилищната несигурност в ромските общности не е резултат от индивидуален неуспех, а от дългогодишно структурно изключване, недостатъчно прилагане на законовите гаранции и фрагментирани институционални политики.“ 

Лилия Макавеева
Изпълнителен директор на Асоциация Интегро

Правото на жилище е основно човешко право

Жилищната несигурност на ромските семейства беше сред темите, които представихме по време на срещата с комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаерти, проведена в рамките на официалното му посещение в България.

В представената от нас позиция подчертахме, че принудителните извеждания и събарянето на единствените жилища на семейства с деца не могат да бъдат разглеждани единствено като административен или устройствен въпрос. Те представляват сериозен проблем, свързан със защитата на човешките права и правата на детето.

Предложихме и конкретни законодателни и институционални мерки, които според нас са необходими за предотвратяване на жилищната несигурност, защита на семействата и гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна и достойна среда.

Позиция на Асоциация Интегро

Благодарим Ви, господин Комисар, че се срещнахте с представители на гражданското общество и че продължавате да поставяте жилищните права на ромските семейства в България сред важните теми в областта на правата на човека.

Асоциация Интегро би искала да подчертае едно основно послание: принудителното извеждане и събарянето на домовете на ромски семейства не следва да се разглеждат единствено като административен или устройствен въпрос. Те представляват въпрос на правата на човека и в много случаи – въпрос на правата на детето.

Националният форум по жилищните въпроси по програмата ROMACT, проведен през март 2026 г. в София, достигна до ясен извод: жилищната несигурност в ромските общности не е резултат от индивидуален неуспех, а от дългогодишно структурно изключване, недостатъчно ефективно прилагане на законовите гаранции и фрагментирани институционални политики.

Въпреки че ромите са неразделна част от българското общество от векове, хиляди ромски семейства продължават да живеят в домове, обитавани от поколения, които и до днес остават извън правното признаване. В много случаи това са единствените жилища на семейства с деца. В същото време действащото законодателство не предлага реална възможност за тяхното узаконяване или условно признаване. В резултат на това събарянето на жилищата често се превръща в стандартен административен подход, докато превенцията, оценката на съразмерността и предварителното планиране на алтернативно настаняване остават недостатъчно развити или изцяло отсъстват.

Тази правна несигурност засяга семействата още преди да бъдат извършени разрушаванията. В столичния квартал „Факултета“ десетки семейства получиха писма през миналата година, с които бяха уведомени, че домовете им предстои да бъдат съборени. Макар разрушаването все още да не е извършено, хората продължават да живеят в несигурност и страх.

Същевременно, в рамките на нашата работа на терен, установихме около 4 000 души, които не притежават документи за самоличност, тъй като не могат да регистрират адрес в жилищата, които обитават. Въпреки че законът предвижда възможност за регистрация на административен адрес, този механизъм на практика не функционира ефективно. Това оставя хората без лични документи и сериозно ограничава достъпа им до основни права и обществени услуги.

Нашата работа на терен показва още, че много семейства, чиито домове бяха съборени през последните години във Войводиново, Варна, Гърмен и София, не са получили адекватна и устойчива подкрепа, независимо от официалните твърдения за обратното. Много от тях бяха принудени да се преместят в по-малки и по-отдалечени населени места в търсене на по-достъпно жилище или наемодатели, готови да им отдадат имот без дискриминация. Това доведе до загуба на работа, прекъсване на образованието на децата, разделяне на семействата и общностите им, както и до разрушаване на жизненоважни мрежи за взаимна подкрепа. Част от семействата бяха временно настанени в кризисни центрове или работнически общежития, където някои от тях продължават да живеят и днес, а в отделни случаи семействата на практика се разпаднаха.

Последиците за децата

Последиците за децата са особено тежки. Без стабилен, сигурен и правно защитен дом те не могат пълноценно да упражняват правото си на образование, здравеопазване, закрила и развитие. Лошите, пренаселени или неформални жилищни условия създават натрупващи се неблагоприятни последици, които оказват влияние върху целия им жизнен път.

Особено тревожен е начинът, по който системата за закрила на детето реагира в случаите на разрушаване на жилища. Когато единственият дом на дадено семейство бъде съборен, рискът за детето произтича от загубата на жилище и липсата на адекватна алтернатива, а не от родителска небрежност. Въпреки това понякога като решение се предлага извеждането на детето от семейната среда. Подобен подход обръща логиката на системата за закрила на детето. Първата реакция следва да бъде подкрепа за семейството и предотвратяване на бездомността, а не наказване на бедността и жилищната несигурност чрез разделяне на децата от техните родители.

Необходимост от законодателни промени

В същото време има кметове, които проявяват готовност да търсят практически решения, включително чрез уреждане на статута на неформални квартали или признаване на дългогодишно обитавани жилища като търпими, когато те представляват единственото жилище на семейства с деца. Те обаче често се въздържат да предприемат подобни действия поради законови ограничения, риск от санкции, политически натиск и опасения от загуба на обществена подкрепа.

Затова бихме искали с уважение да призовем Комисаря да насърчи българските власти да поемат конкретни ангажименти в три основни направления.

Първо, България следва да въведе задължителни правни гаранции преди извършването на всяко принудително извеждане или събаряне. Те трябва да включват задължителна оценка на риска за децата, оценка на съразмерността, реални консултации със засегнатите семейства и изготвяне на индивидуален план за преместване преди предприемането на принудителни действия.

Второ, необходимо е изменение на Закона за устройство на територията и свързаното с него законодателство, което да създаде механизми за узаконяване или условно признаване на дългогодишно обитавани жилища, особено когато те представляват единственото жилище на семейства с деца.

Трето, правителството следва да създаде постоянен координационен механизъм с участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, общините и организациите на гражданското общество. Този механизъм трябва да бъде насочен към предотвратяване на жилищната несигурност и координирано управление на случаите на семейства, изложени на риск от принудително извеждане, чрез споделяне на информация, ясно разпределени отговорности и осигурени финансови ресурси.

Нашето послание

Нашето послание е ясно:

Нито едно дете не трябва да остава без дом вследствие на действия на държавата, без предварително да му бъде осигурена безопасна, законна и достойна алтернатива.

Закрилата на детето трябва да защитава децата чрез подкрепа за техните семейства, а не чрез разделянето им, когато държавата не е успяла да осигури адекватно решение на жилищния проблем.

ПРАВНА ЗАБЕЛЕЖКА И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ

Настоящата позиция е интелектуална собственост на Сдружение с нестопанска цел „Асоциация Интегро“ и изразява официалното становище на организацията.

• Ограничение на авторството: Позицията, както и части от нея, не могат да бъдат представяни, препубликувани или разпространявани от трети лица като техни собствени авторски материали, становища или официални документи.

• Допустима употреба: Трети лица и партньорски организации имат право да ползват, цитират и разпространяват съдържанието единствено за цели, които съвпадат с мисията, принципите и целите на Асоциация Интегро за защита на човешките права и правата на детето.

• Задължително цитиране: Всяко позоваване, цитиране или препечатване на документа (или елементи от него) е позволено само и единствено при изрично и коректно посочване на източника

  (Източник: Асоциация Интегро)