Асоциация Интегро

Антиромската реч на омразата остава едно от най-разпространените проявления на расизъм в българското онлайн пространство. Националният мониторингов доклад за периода октомври 2024 – септември 2025 г. показва ясно увеличение на негативните нагласи, разпространявани чрез социалните мрежи, както и системни проблеми в ефективността на модерацията на платформите. В рамките на проекта „Заедно срещу антиромските нагласи онлайн“ TAAO (Together Against Antigypsyism Online) са документирани и анализирани общо 528 случая на антиромско съдържание.

Платформи и концентрация на антиромска реч

Анализът показва отчетлива концентрация на токсично съдържание върху две основни платформи:

• Facebook – 62.9%
• TikTok – 19.3%

Заедно те формират над 80% от всички установени случаи. Facebook се отличава с висока интензивност на враждебни коментари под новинарски публикации и лични постове. TikTok, от своя страна, е доминиран от кратки видеа, често представяни като хумор или сарказъм, но предаващи силно отрицателни послания.

Останалите платформи заемат значително по-малък дял: X/Twitter – 7.2%, YouTube – 5.5%, Instagram – 4%. Това очертава ясно, че антиромската реч онлайн се концентрира върху платформи с широк обхват и висока степен на социална интеракция.

Източници на антиромско съдържание

Данните показват тревожна доминация на личните профили, които стоят зад 90% от публикациите и коментарите с открито враждебно или унизително съдържание. Това потвърждава, че антиромската омраза не е изключително свързана с публични фигури или медии, а е широко разпространена сред „обикновените“ потребители.

Други източници включват:

• Онлайн таблоиди и жълти медии – 8.5%, често публикуващи сензационни материали, които предизвикват лавина от негативни реакции.
• Публични личности, чийто процент е малък, но влиянието им върху обществените нагласи е непропорционално голямо.

Тези данни подчертават, че антиромската реч има както масов, така и институционален аспект.

Формати на антиромска омраза

Мониторингът идентифицира няколко основни типа съдържание:

• Потребителски мнения – 44.8%
• Новини и медийни материали – 26%
• Развлекателно съдържание (мемета, видеа) – 7.4%

Най-голям дял заемат емоционалните и агресивни публикации (46%), следвани от пародийни и „художествени“ форми (20%) и хумористични меме-постове (15%).

Особено тревожна е ролята на визуалното съдържание – 77% от случаите включват изображение, снимка или видео. Негативните визуални материали формират 51.6%, а дори неутрални снимки на роми нерядко провокират вълна от омразни коментари. Това показва висок риск от визуална репрезентация на стереотипи и потенциал за нормализиране на расистки наративи.

Теми и наративи

Най-често срещаните тематични категории са:

• Престъпност – концентрира най-голям обем негативни реакции.
• Социални теми (бедност, помощи, социални услуги).
• Политика – насочена към ромски активисти и представители.
• Спортни събития – масови враждебни коментари.
• Ромски лидери – почти 100% негативни реакции.

Общо 64% от всички случаи са с откровено отрицателен тон. Най-често наблюдаваните ефекти върху обществените нагласи включват:

• Затвърждаване на стереотипи – 282 случая
• Поляризация „ние срещу те“- 217 случая
• Оправдаване и нормализиране на дискриминация – 216 случая

Това показва, че антиромската реч не само отразява съществуващи предразсъдъци, но и активно ги подхранва.

Реакция на социалните платформи

Мониторингът показва слабата ефективност на механизмите за докладване:

• От 528 докладвани публикации, само 69 са премахнати (13% успех).
• Много съдържание първоначално се определя като „не нарушаващо общността“.
• Реакция често се постига едва след повторно обжалване.
• Съдържание от инфлуенсъри почти не се санкционира.

Алгоритмичните системи срещат затруднения при разпознаване на визуална омраза и сарказъм, което подчертава нуждата от комбиниран подход между технология и човешка модерация.

Влияние и рискове

Антиромската реч онлайн има измерими социални и психологически последици:

• Нормализира расистки нагласи.
• Поддържа митове и дезинформация.
• Увеличава междуобщностното напрежение.
• Влияе върху политическата среда и обществени политики.
• Създава враждебна атмосфера, особено за младите роми.
• Причинява емоционална умора за младежите, ангажирани с мониторинг на омразата.

Тези ефекти показват, че антиромската реч онлайн не е само медийно явление, а фактор, който реално променя социалната динамика.

Препоръки

Към социалните мрежи:

• По-добра комбинация от алгоритми и човешка модерация.
• Партньорства с ромски организации като „trusted flaggers “.
• По-ясни категории за докладване и ускорена реакция.

Към институциите:

• Създаване на национален механизъм за подаване и обработка на сигнали за онлайн омраза.
• Обучения по разпознаване и борба с омразна реч, медийна грамотност и дигитална безопасност.
• Подкрепа за проекти, насочени към младежи.

Към общностите и гражданските организации:

• Развитие на контра-наративи и позитивно представяне на ромите.
• Повишаване на дигиталната грамотност и критичното мислене.
• Подкрепа за младежи, изложени на онлайн омраза.

Заключение

Данните ясно показват, че онлайн пространството остава динамична среда за разпространение на антиромски расизъм в България, характеризираща се с масовост, системност и недостатъчна реакция от платформите. Ефективната защита изисква съчетание от технологични мерки, политическа ангажираност и активна гражданска позиция.

Само чрез координиран подход може да се намали негативното влияние на расистките наративи и да се изгради по-безопасна, справедлива и приобщаваща дигитална среда.

„Funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor the granting authority can be held responsible for them.“